На западното крайбрежие на езерото Уинипег се простира малка река,

На западното крайбрежие на езерото Уинипег се простира дребна река, а от едната ѝ страна се намира едно малко гробище,Гробището Нес. То е прикрито от голям брой блата и в никакъв случай не е посещавано. Гробовете не са надписани. Къщата, която в миналото се е издигала на това място, към този момент не е нищо повече с изключение на разрушена каменна основа. Синьо-белият знак, на който е изписано: Гробище Нес е съпроводен единствено от остарял бял каменен ангел. Това е картинката, в която видимо дейните поданици на гробището през нощта се пробват да привлекат живите в блатистите дълбини. Гробищният парк Нес е прочут с това, че е извънредно безшумно и умерено място. То се намира покрай брега на исландската река в Манитоба, Канада и е дом на стотици безименни гробове. Според локалните гробището не трябва да се посещава от живите, изключително откакто залезе слънцето. През далечната 1875 година Ривъртън и Джимли, Манитоба се трансформират в дом на всеобщото преселение на исландски заселници. Тези имигранти трансформират крайбрежието на езерото Уинипег в собствен дом и стартират своя нов живот в недокоснатата дива природа. С това интензивно преселение обаче, исландците изместват локалните поданици, които населяват тези земи от десетки хиляди години насам. Добавяйки и засегнатост към цялостната картинка, исландците донасят със себе си и едра шарка, която в границите на година опустошава локалните племена. Докато гробищата на едрата шарка се простират към Джимли и Ривъртън, най-голямото основано гробище тогава е Нес. Вече на мястото на доста запълнени гробищни паркове, Нес бързо се цялостни с жертви на едра шарка, а това което маркира гробовете са единствено дебели дървени дъски. Само за 5 години гробището към този момент е цялостно и не може да одобри нови посетители. Мъртвите са почивали в мир дълги години, до момента в който един ден по средата на гробището се заселва един мъж, наименуван Магнъс Халгримсън. Той изравнява гробовете и отстранява дървените дъски, които ги маркират. След това построява къща и тъй като е самоуверен (и най-вероятно глупав) кръщава своя дом „ Нестрон “, което на исландски значи „ Брегът на костите “. Може би е карма, това, че той умира в пъклен страдания през 1890 година и вдовицата му отхвърля да живее в тази къща. От тогава насам там не живее никой, само че основите остават.



Според експерти, които изследват мястото с години, региона към Нес е доста рискова. Гробището Нес сега се намира на коронована земя и на практика е отворено за всеки, който желае да го посети. Пътят до там обаче е посипан с доста трудности и едно 4х4 е най-хубавият вид, с цел да се стигне до него. И въпреки всичко, в случай че посетителите съумеят да стигнат до гробището би трябвало да бъдат доста деликатни, тъй като в близост земята е блатиста. Четете още: Въпреки че хората, които са посещавали мястото, не са усещали нищо паранормално, локалните хора могат да опишат някои митове. Една от тях гласи, че едно младо момче, което живеело във плантация покрай блатото на Нес чуло чудноват зов. Прибирайки се една вечер към дома си то чуло глас, който повтарял: „ Няма ли да влезете… да влезете… да влезете? “. Разбира се, постъпвайки рационално, момчето бяга колкото се може по-бързо от мястото. Има данни и за семейство, което живеело тъкмо против Нес. Според тях много постоянно странни светлини са проблясвали от другояче изоставената от години плантация. Един отчет пък споделя за мъж, който приближавайки се към гробището Нес се е натъкнал на нещо извънредно. Няколко тъмни облика излизат от къщата и потеглят към него, само че той умно се обръща и заобикаля. Около крайбрежието на езерото Уинипег се случват още много странни събития. Забелязват се ярки светлини, които се гмурват в небето покрай гробището и над езерото. Освен това много постоянно се появява жена, облечена в бяло, която се разхожда по брега и изчезва незабавно, в случай че се приближите към нея. Днес блатото лека-полека унищожава гробището Нес. С наводненията в оня регион водата нахлува в гробището и всяка година изплуват купища костни остатъци. Местната администрация събира, това което е останало, и ги трансферира в прилежащо гробище.