Милиони долари под формата на злато и сребро в канализацията на Швейцария
На всички ни се е случвало да пуснем водата в тоалетната и да съжаляваме, само че явно в Швейцария „ там долу “ си е напряко златна мина – безусловно.
Учени са пресметнали, че годишно единствено в Швейцария злато за към 1,5 милиона $ и сребро за още толкоз попадат в шахтите на канализацията. Това са 3 милиона $ годишно, които изтичат надолу по канала всяка година.
Преди да запретнете ръкави и да поставите тапа на носа си имайте поради, че усилието не си заслужава, даже в случай че включите всички други типове метали, които могат да се открият „ долу “.
Екипът от Швейцарския Федерелен Институт по Водни Науки и Технологии (Eawag) под наблюдението на Офиса по околната среда е анализирал 64 завода (!!! б.р.) за отнасяне на отпадни води в страната.
Учените открили, че годишно в канализацията на национално равнище попадат 43 кг злато, 3000 кт сребро, 1070 кг гадолиний, 1500 кг неодим и 150 кг итрий.
Наличието на метали в отпадните води е прочут факт от доста време насам. Водата постоянно се употребява за напояване на култури и е значимо да се знае по какъв начин съставът й визира почвата, в която се употребява. Някои детайли са токсични и потреблението им за напояване на хранителни култури е фундаментално неприятна концепция.
Едва преди няколко години откривателите в Съединени американски щати взеха решение да търсят скъпи метали. Те откриха злато в американската отпадъчна наслойка на стойност към 13 млн $.
Според откривателите на Eawag металите, открити в швейцарската канализация, не съставляват риск за околната среда. Тяхното проучване просто демонстрира какъв брой доста доблестен метал се губи.
Гадолиний, неодим и итрий са всички редки метали с приложения, които варират от неутронна радиография за лекуване на тумори до произвеждане на магнити, сплави и така нататък
Как може да попадат в канализацията, евентуално се чудите. Някои от тях явно са от семейства.
Едно изследване още от 2002 година да вземем за пример открива, че доста от открития живак в отпадъчните води на Стокхолм, Швеция, идва от амалгамата, употребена за запълване на зъбните кариеси, до момента в който оловото и хромът идват от измиванията на коли.
Изследването на Съединени американски щати от 2015 година също по този начин отбелязва, че доста от металите, които откриват, евентуално са резултат от промишлена активност. Екипът на Eawag откри, че концентрациите на метали в отпадни води варират от район до район, което подхожда на тази догадка.
„ Например в кантон Юра са открити нараснали концентрации на рутений, родий и злато (вероятно поради часовникарската индустрия) и арсеник (вероятно геогенен) в елементи на Граубюнден и Вале “, пишат в изказването си.
„ На някои места в Тичино концентрациите на злато в утайките от пречиствателни станции са задоволително високи, с цел да си коства извличането му. Това може да се дължи на съществуването на няколко златни рафинерии в района “.
В най-общия случай обаче опитът да се съберат металите не си заслужава напъните или финансово или количествено.
Например общата наличност на алуминий и мед в отпадните води се пресмята надлежно на 0,2% и 4% от годишния импорт на Швейцария.
Изследването обаче има основна стойност от позиция на околната среда. То е оповестено в Environmental Science and Technology.
