Къде и как живееха софийските студенти преди 30 години
На всички е известно, че за тази цел има общежития. В тях обитават най-нуждаещите се. Освен купоните, които се търсят в стихотворението на Валери Петров, в реалност постоянно се търси и още нещо от студентите – свободно място в студентско общежитие.
Много са искащите да постъпят там, само че не всички имат това право. Допускането на студенти в общежитията се прави във факултетните комитети на висшето образователно заведение според от триумфа, прихода и характерността за обществено-политическата и трудовата активност, направена им от комсомолското сдружение в института и от домсъвета.
Някои мислят, че общежитието е малко по-добре обзаведено от актуален първокласен хотел. Те считат, че всяка стая е не по-голяма от дребен апартамент в бледорозово с елегантна веранда и копринени пердета. И, естествено, остават разочаровани. Повечето от претендентите обаче, са задоволени от удобствата и уюта в студентските общежития. Особено са усъвършенствани изискванията за живот в тях след основаване на ОСП „ Студентски столове и общежития “ през 1976 година
Днес в София има петдесет жилищни блока /в Студентското градче, кв. „ Изток “ – четвърти километър, и кв. „ Лозенец “/, обзаведени модерно, снабдени с личен състав и нужните образователни принадлежности. Те са разнообразни по величина и архитектурен образ. В тях живеят 24 000 студенти и млади научни служащи. За всеки институт има избрани по няколко общежития според от броя на претендентите. Настаняването стартира с началото на образователната година. Тогава поражда нищожен, само че неуреден проблем. Обикновено лятната бригада в София, настанена в един или няколко блока в студентския град, свършва в петък, два-три дни преди започване на образователната година и студентите би трябвало да изоставен общежитието, с цел да бъде то квалифицирано за настаняване. Така нуждаещите се от квартири остават за два дни на… улицата. Те са принудени да търсят другари и приятелки, с цел да пренощуват у тях.
Настаняването през първия образователен ден е неподходящо за студентите – лишава им целия ден и те нямат опция да посетят първите лекции /за тези, които постоянно ги посещават/, сладкарница „ Пролет “, гостилница „ Вкусното кебапче “ и други образователни и неучебни места. Свободни квартири за извънредно нуждаещи се в общежитието се пазят през цялата година. Недоволни са студентите от това, че всяка нова година множеството от тях биват премествани в други стаи или блокове. Затруднени са и ръководителите на домсъветите, които постоянно би трябвало да избират нови членове, без да ги познават.
Битовите условия в общежитията са положителни. Стаите са обширни, уютни, мебелирани с най-необходимото. Към всяка от тях има предверие с дрешник и баня. До по-високите етажи може да се стигне за секунди с бързоподвижните асансьори. На всеки етаж има читалня, офис, сушилня. Често обаче сушилните и офисите са заключени /служат за хранилища или електрическите печки не работят/. Поради това по-усърдните домакини готвят в стаите си и вечер заспиват измежду „ приятния “ мирис на запържен лук. Бельото се простира на въженца пред прозорците. В общежитията на Висшия институт по архитектура и строителство, Висшия машинно-електротехнически институт и други институти е изключително неотложно да има кинекси, нужни за чертежите и плановете на студентите. Не на всички места те доближават, а и някои не работят.
Проблемът със спорта в едно настрана общежитие също не е изцяло решен. Не става въпрос за това, всеки блок да си има кегелбан, игрище за голф, плувен басейн със избавител и теляк. Но най-малко една игрална зала с тенис-маса, шах и моникс е нужна. За това е предопределена ниската част на всеки блок. Но доста постоянно тя служи за други цели – за сушилня или за помещение за хигиенични потребности, както е да вземем за пример в блок № 36. Въпреки дефицита на спортни площадки и уреди в градчето има условия за спортуване. Построени са спортните зали „ Христо Ботев “, „ Октомври “, „ Бонсист “, тенискорт, плувен басейн /в зала „ Октомври “/, футболен стадион. Спортът се управлява от кварталното студентско сдружение „ Бонсист “.
Много належащо, изключително за фамилните общежития, е в тях да има детски кътове. А те са единствено няколко. Ако има повече детски стаи, децата по-малко ще бягат по коридорите и няма да подвигат подобен звук. Редът и дисциплината в общежитието зависят освен от правилника за вътрешния ред и от глобите при нарушаването му, само че и от самите студенти. Не е доста занимателно, когато взелият към този момент изпитите дърпа с все мощ охлузените струни на китарата или магнетофонът му за петнадесети път повтаря най-новия запис от класацията „ Това – да, това – не “ на „ Музикална стълбица “. А в същото време съседът му по стая чете за „ корекция “ с по два памука в ушите и чука по стената, молейки за малко тишина. Много публикувани са тези звуци в общежитието по изкуствата, където, изключително по време на сесия, се получава богата по- лифония. За да не си пречат жителите, нужни са спомагателни, специфични, отделени от постройката пространства за подготовки и подготовка. За опазване спокойствието и тишината след 21 ч. вечер жителите на общежитието нямат право да одобряват посетители извън в стаите си. Изключения се вършат за близки, пристигнали от надалеч, и то с позволение на шефа, домакина или ръководителя на домсъвета. За такива гости е належащо да има стая за преспиване против избрана такса, защото не постоянно в последния миг могат да се намерят свободни места в хотел. А такива стаи не са планувани.
За съблюдаване на вечерния час и поддържане на реда се грижат и портиерите. Някои от тях прецизно извършват и преизпълняват отговорностите си по този начин, че се случва закъснели младежи /понякога и влюбени/ да влизат в стаята си /предполага се, че в своята/ през прозореца, качвайки се по водосточната тръба или благодарение на въже от чаршафи.
Според Димитър Дакашев – заместник-генерален шеф на ОСП „ Студентски столове и общежития “, пропусквателният режим в общежитията към момента не е на ниво, само че пред икономически съвет е препоръчан нов усъвършенстван план, който, откакто бъде утвърден, ще се реализира на процедура. Често вечер от 21 до 23 ч или в съботни и неделни дни студенти, нормално от домсъвета, оказват помощ на портиерите, като дават наряди на информацията и пропусквателния пункт. Би трябвало да се оказва помощ и на личния състав, който чисти, и то основно там, където не доближава. За това е належащо в избрани дни да се премине на самообслужване. Oще при настаняването да се направи график и се посочи кой и по кое време ще чисти читалните и другите общи пространства.
Опазва ли се социалистическата благосъстоятелност в общежитията?
В общи линии – да. Има, несъмнено, и изключения. Всичко зависи от положителното образование и съзнателното отношение на жителите и техните посетители. Има случаи, когато един месец след настаняването е нужен към този момент главен ремонт на някои стаи и общи пространства. Може би преди да постъпят в общежитието на някои студенти би трябвало да се дадат „ мъдри “ препоръки и директиви. Да им се разясни да вземем за пример, че човек на стол седи, на масата се храни, а не противоположното, а в читалнята се чете и написа, а не се играе футбол.
Борис Чакъров – партиен секретар на ОСП, отговорник за ремонтните услуги и употребата, съобщи, че единствено за планов ремонт, който се прави на пет години, страната изразходва един милион и 260 хиляди лв. /без реконструкцията и поддръжката на блоковете/. A, постоянно се постанова да се направи и спешен ремонт, за който също е нужна не дребна сума според отя повредата.
Чувствува се остро неналичието на комбинат за битови услуги. За да си поправи обувките, зашие дрехата, занесе бельото на пране и се подстриже, студентът би трябвало да „ прескочи “ до други региони на столицата. Построените от години структури за студентски стол № 5, напълно непрактично на 100 метра от стол № 4, са устояли на дъждове, стихии и трусове. Те са предопределени да се трансфорат в постройка за битов комбинат, само че това към момента не е осъществено.
Транспортът от градчето до центъра е обезпечен. Има обаче някои часове – изключително утринните и вечерните, когато рейс № 94 е претъпкан с пасажери, защото обслужва и други огромни квартали на София. Не доста елементарно заран студентите съумяват да се придвижат и стигнат в точния момент за началото на първите лекции и извършения. Необходимо е в тези натоварени часове да се провиснал директни експресни рейсове от Студентския град по линията на № 94, които да обезпечат бърз и комфортен транспорт на младежите до образователните заведения и централните елементи на столицата.
Източник: сп. „ София “, 1985 година
Много са искащите да постъпят там, само че не всички имат това право. Допускането на студенти в общежитията се прави във факултетните комитети на висшето образователно заведение според от триумфа, прихода и характерността за обществено-политическата и трудовата активност, направена им от комсомолското сдружение в института и от домсъвета.
Някои мислят, че общежитието е малко по-добре обзаведено от актуален първокласен хотел. Те считат, че всяка стая е не по-голяма от дребен апартамент в бледорозово с елегантна веранда и копринени пердета. И, естествено, остават разочаровани. Повечето от претендентите обаче, са задоволени от удобствата и уюта в студентските общежития. Особено са усъвършенствани изискванията за живот в тях след основаване на ОСП „ Студентски столове и общежития “ през 1976 година
Днес в София има петдесет жилищни блока /в Студентското градче, кв. „ Изток “ – четвърти километър, и кв. „ Лозенец “/, обзаведени модерно, снабдени с личен състав и нужните образователни принадлежности. Те са разнообразни по величина и архитектурен образ. В тях живеят 24 000 студенти и млади научни служащи. За всеки институт има избрани по няколко общежития според от броя на претендентите. Настаняването стартира с началото на образователната година. Тогава поражда нищожен, само че неуреден проблем. Обикновено лятната бригада в София, настанена в един или няколко блока в студентския град, свършва в петък, два-три дни преди започване на образователната година и студентите би трябвало да изоставен общежитието, с цел да бъде то квалифицирано за настаняване. Така нуждаещите се от квартири остават за два дни на… улицата. Те са принудени да търсят другари и приятелки, с цел да пренощуват у тях.
Настаняването през първия образователен ден е неподходящо за студентите – лишава им целия ден и те нямат опция да посетят първите лекции /за тези, които постоянно ги посещават/, сладкарница „ Пролет “, гостилница „ Вкусното кебапче “ и други образователни и неучебни места. Свободни квартири за извънредно нуждаещи се в общежитието се пазят през цялата година. Недоволни са студентите от това, че всяка нова година множеството от тях биват премествани в други стаи или блокове. Затруднени са и ръководителите на домсъветите, които постоянно би трябвало да избират нови членове, без да ги познават.
Битовите условия в общежитията са положителни. Стаите са обширни, уютни, мебелирани с най-необходимото. Към всяка от тях има предверие с дрешник и баня. До по-високите етажи може да се стигне за секунди с бързоподвижните асансьори. На всеки етаж има читалня, офис, сушилня. Често обаче сушилните и офисите са заключени /служат за хранилища или електрическите печки не работят/. Поради това по-усърдните домакини готвят в стаите си и вечер заспиват измежду „ приятния “ мирис на запържен лук. Бельото се простира на въженца пред прозорците. В общежитията на Висшия институт по архитектура и строителство, Висшия машинно-електротехнически институт и други институти е изключително неотложно да има кинекси, нужни за чертежите и плановете на студентите. Не на всички места те доближават, а и някои не работят.
Проблемът със спорта в едно настрана общежитие също не е изцяло решен. Не става въпрос за това, всеки блок да си има кегелбан, игрище за голф, плувен басейн със избавител и теляк. Но най-малко една игрална зала с тенис-маса, шах и моникс е нужна. За това е предопределена ниската част на всеки блок. Но доста постоянно тя служи за други цели – за сушилня или за помещение за хигиенични потребности, както е да вземем за пример в блок № 36. Въпреки дефицита на спортни площадки и уреди в градчето има условия за спортуване. Построени са спортните зали „ Христо Ботев “, „ Октомври “, „ Бонсист “, тенискорт, плувен басейн /в зала „ Октомври “/, футболен стадион. Спортът се управлява от кварталното студентско сдружение „ Бонсист “.
Много належащо, изключително за фамилните общежития, е в тях да има детски кътове. А те са единствено няколко. Ако има повече детски стаи, децата по-малко ще бягат по коридорите и няма да подвигат подобен звук. Редът и дисциплината в общежитието зависят освен от правилника за вътрешния ред и от глобите при нарушаването му, само че и от самите студенти. Не е доста занимателно, когато взелият към този момент изпитите дърпа с все мощ охлузените струни на китарата или магнетофонът му за петнадесети път повтаря най-новия запис от класацията „ Това – да, това – не “ на „ Музикална стълбица “. А в същото време съседът му по стая чете за „ корекция “ с по два памука в ушите и чука по стената, молейки за малко тишина. Много публикувани са тези звуци в общежитието по изкуствата, където, изключително по време на сесия, се получава богата по- лифония. За да не си пречат жителите, нужни са спомагателни, специфични, отделени от постройката пространства за подготовки и подготовка. За опазване спокойствието и тишината след 21 ч. вечер жителите на общежитието нямат право да одобряват посетители извън в стаите си. Изключения се вършат за близки, пристигнали от надалеч, и то с позволение на шефа, домакина или ръководителя на домсъвета. За такива гости е належащо да има стая за преспиване против избрана такса, защото не постоянно в последния миг могат да се намерят свободни места в хотел. А такива стаи не са планувани.
За съблюдаване на вечерния час и поддържане на реда се грижат и портиерите. Някои от тях прецизно извършват и преизпълняват отговорностите си по този начин, че се случва закъснели младежи /понякога и влюбени/ да влизат в стаята си /предполага се, че в своята/ през прозореца, качвайки се по водосточната тръба или благодарение на въже от чаршафи.
Според Димитър Дакашев – заместник-генерален шеф на ОСП „ Студентски столове и общежития “, пропусквателният режим в общежитията към момента не е на ниво, само че пред икономически съвет е препоръчан нов усъвършенстван план, който, откакто бъде утвърден, ще се реализира на процедура. Често вечер от 21 до 23 ч или в съботни и неделни дни студенти, нормално от домсъвета, оказват помощ на портиерите, като дават наряди на информацията и пропусквателния пункт. Би трябвало да се оказва помощ и на личния състав, който чисти, и то основно там, където не доближава. За това е належащо в избрани дни да се премине на самообслужване. Oще при настаняването да се направи график и се посочи кой и по кое време ще чисти читалните и другите общи пространства.
Опазва ли се социалистическата благосъстоятелност в общежитията?
В общи линии – да. Има, несъмнено, и изключения. Всичко зависи от положителното образование и съзнателното отношение на жителите и техните посетители. Има случаи, когато един месец след настаняването е нужен към този момент главен ремонт на някои стаи и общи пространства. Може би преди да постъпят в общежитието на някои студенти би трябвало да се дадат „ мъдри “ препоръки и директиви. Да им се разясни да вземем за пример, че човек на стол седи, на масата се храни, а не противоположното, а в читалнята се чете и написа, а не се играе футбол.
Борис Чакъров – партиен секретар на ОСП, отговорник за ремонтните услуги и употребата, съобщи, че единствено за планов ремонт, който се прави на пет години, страната изразходва един милион и 260 хиляди лв. /без реконструкцията и поддръжката на блоковете/. A, постоянно се постанова да се направи и спешен ремонт, за който също е нужна не дребна сума според отя повредата.
Чувствува се остро неналичието на комбинат за битови услуги. За да си поправи обувките, зашие дрехата, занесе бельото на пране и се подстриже, студентът би трябвало да „ прескочи “ до други региони на столицата. Построените от години структури за студентски стол № 5, напълно непрактично на 100 метра от стол № 4, са устояли на дъждове, стихии и трусове. Те са предопределени да се трансфорат в постройка за битов комбинат, само че това към момента не е осъществено.
Транспортът от градчето до центъра е обезпечен. Има обаче някои часове – изключително утринните и вечерните, когато рейс № 94 е претъпкан с пасажери, защото обслужва и други огромни квартали на София. Не доста елементарно заран студентите съумяват да се придвижат и стигнат в точния момент за началото на първите лекции и извършения. Необходимо е в тези натоварени часове да се провиснал директни експресни рейсове от Студентския град по линията на № 94, които да обезпечат бърз и комфортен транспорт на младежите до образователните заведения и централните елементи на столицата.
Източник: сп. „ София “, 1985 година
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ