На всеки от нас рано или късно се случва да

На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога даже от най-близкия си човек. И на всеки от нас рано или късно му се постанова да елементарни и непростимото единствено, с цел да може да живее в мир със себе си. Способни ли сте да простите невярност? Или ще го извършите единствено на думи, а там надълбоко в душата ви постоянно ще боли и ще има в случай че не купчини, то остатъци от недоумение, яд и предпочитание за възмездие даже?

Често това е най-трудното, което се изисква от нас в този живот- да бъдем положителни и разбиращи, въпреки към нас да са се отнесли зле и с недоумение. Всъщност мъчно е, само че не е непостижимо да го сторим. На първо време би трябвало да си дадем сметка за едно и то е, че прошката е избор, а не възприятие. И че тъкмо този избор те прави свободен, спокоен и подготвен да продължиш напред, без отрицателни мисли в мозъка и болежка в душата. Как се случва това? Като осъзнаем, признаем и победим...себе си.

Да стартираме от тук - за какво да извиним?

Да бъдем озлобени и изпълнени с яд е доста по-лесно, в сравнение с да извиним.

Прошката стартира от това да разберем гледната точка и мирогледа на индивида, който ни е наранил

Трябва да помним, че прошката не оневинява и не омаловажава провокираната болежка, само че тя може да я излекува.

Тя не е изменничество към самите нас. Прошката е воля да продължим напред.

Тя не е дума, а дълъг и сложен развой, изискващ зрялост и старания, само че и носещ същинско душевно облекчение.

Да простиш значи да схванеш цялата трудност на хората - нито единствено положителни, нито единствено неприятни. Поставяйки хората в двете крайности, ние не можем да извиним.

Когато не прощаваме, ние разрешаваме на този, който ни е наранил, да продължи да живее в нашата действителност, вместо

Отказът от амнистия може да се трансформира в психическа контузия, която да ни пречи в действителност доста в бъдещото другарство с останалите

Прошката в действителност е решението да приемем грешката, която е сторил някой по отношение на нас. Приемаме с това, че и ние сме правили неточности по отношение на други хора.

Прошката е развой, по какъв начин да минем през него?

В никакъв случай не омаловажавайте болката, която изпитвате. Напротив - приемете я. Какво ви носи тя? Носи ли ви изясненост за индивида, носи ли ви прояснение за обстановката? Не е ли това изменничество в действителност изясняване на истината? Ако е прекомерно комплицирано, седнете и запишете на лист всичко, което мислите и чувствате. Със сигурност това ще ви накара да видите черно на бяло това, което е в мозъка и сърцето ви и по този начин доста по-лесно ще обработите цялата тази „ информация ”, скрита в самите вас.

Помислете над това какво ви носят тези усеща. В множеството случаи задържането на яда и болката носи само и единствено отрицателна сила, от която би трябвало да се отървете. Помислете за хубавите неща, които сте получили от този човек, след което сложете границите за себе си - по кое време, по какъв начин и по какъв брой ще продължите да поддържате връзка от тук нататък.

Дайте си сметка за личните ви неточности по отношение на индивида, който ви е наранил. Дали не сте заслужили по някакъв метод сходно отношение? Ако сте уверени, че не сте, тогава просто приемете случката като неточност по отношение на вас и погледнете напред. Но в противния случай - не съдете другия прекомерно строго.

Не се осмелявайте и за момент да употребявате стореното ви от индивида като оръжие против него. Каквото и да ви е предизвикал някой, вие нямате право да го унижавате или обиждате. Често при двойки, при които единият е изневерил, другият декларира, че е дал прошка и дава късмет, само че се оказва, че е единствено на думи. С течение на времето предаденият се пробва да си го върне, държи се пасивно-агресивно за да санкционира, упреква и натяква стореното при всеки комфортен миг. Това не е амнистия. Това е метод да отмъстиш. Затова един път избрали да простите, вие нямате право въобще да споменавате случката.

Когато вечно е вечно. В случай, че тя се повтори или с вас се държат непочтено още веднъж, просто взимате единственото вярно решение - отстранявате вечно този човек от живота си и продължавате напред. Това е дефинитивно решение и е към този момент въпрос на самоуважение.

Прошката е избор, който може да ни подари с благополучие. Невъзможността да простиш от боязън да не бъдеш засегнат още веднъж е решение, което може да ти отнеме най-милото за цялостен живот. Не давайки късмет на някой, който си обичал повече от всичко и евентуално още обичаш, е горделивост, която може да ти коства в действителност доста сълзи- повече, в сравнение с си изплакал, когато си схванал, че си предаден. Затова, в случай че си уверен, че обичаш някого, си задължен да му простиш. Защото бъди сигурен- идващият също няма да е непогрешим.

Винаги съм била срещу това презастраховане - да не простиш, с цел да не бъдеш засегнат още веднъж. Това задържане подсигурява ли ти, че в никакъв случай повече няма да бъдеш предаден? Разбира се, че не. Освен това е потвърдено, че хората, които простят, доста по-рядко развиват меланхолия и тревога, радват се на по-здравословни връзки с близките и живеят в мир със себе си. Отмъщението наподобява най-логичната реакция, само че единственото, което се реализира е в допълнение затъване в колелото на омразата и болката.

Понякога постъпките ни по отношение на другите са егоистични. Друг път личният ни яд е в положение да ни трансформира в хора, които не познаваме. Добрината обаче в никакъв случай не се губи. Тя е там в душите ни и ние сами вършим избор дали да събудим нея или да се отдадем на яростта и болката, които могат единствено да разрушават. Не рушете, а градете- с доброта, с амнистия, с готовност да усъвършенствате душата си с всеки минал ден....така, както се стремите да усъвършенствате мозъка си.