На всеки от нас е ясно, че трябва да се

На всеки от нас е ясно, че би трябвало да се активизира и да направи първата крачка. Но в каква посока?

Наш другар е печален. Той продължава да губи своя кръг от другари. Липсват му. Защо постоянно си потеглят от него?

Всъщност не те го вършат, а той. Той е упорит, изкачва се ходило по ходило нагоре в професионалното си развиване и напредва с движение, неприсъщо за множеството хора. Същевременно търси способи да обогати обществения си живот. Очевидно е, че желае да се промени, само че и да резервира нещата, такива каквито са.
Изборите, които вършим

Често желаеме противоположни неща. Всеки от нас се е сблъсквал с най-малко една от обстановките по-долу:

Искаме свободата, която дава работата на свободна процедура, само че и постоянните приходи, които ни обезпечава работата с твърдо възнаграждение.
Искаме да имаме свободата да кажем това, което мислим, и въпреки всичко всички да ни харесват.
Искаме да пишем реформаторски и непознати досега материали, само че и да бъдат толкоз известни, колкото и тези, които се тиражират непрекъснато към нас.
За да се усещаме сигурни, търсим сантиментален сътрудник, който да се нуждае от нас повече, в сравнение с ние от него. Едновременно с това обаче мечтаем за пълноправие във взаимоотношенията.
Искаме връзката ни да е изпълнена с ексцентрични и спиращи дъха моменти, само че и да се усещаме сигурни.
Искаме фриволна независимост, само че и постоянен, завързан сътрудник.

Много постоянно, преди да разберем, че ние самите имаме прекомерно спорни упования към сантименталния си сътрудник, считаме, че просто търсим съгласуемост. В момента, в който осъзнаем, че критериите ни към него са прекомерно спорни, излиза наяве, че несъвместимостта е вътре в нас. Не можем да чакаме, че ще срещнем в миналото човек, който да може да посрещне противоположните ни условия. Все едно да чакаме, че съществува кръговиден квадрат.

Всеки от нас е попадал под обществен напън, който го кара да се държи по избран метод и да мисли единствено в една посока, когато преследва задачите си. Последователността печели доверието на хората. Те знаят какво желаеме, а оттова по какъв начин да поддържат връзка с нас. Целенасочеността, която има единствено една посока, е призната за обществена норма.

Поради тази причина си слагаме маската на добра и образцова персона, която няма две лица. А в действителност в нас още веднъж има спор сред две отзиви, две позиции и две гледни точки – ненавиждаме това, от което в същото време имаме потребност, и обичаме това, което в същия миг отхвърляме.

Не сте ли имали другар, който непрекъснато ви е разказвал какъв брой ужасна е някогашната му половинка? В един миг диалогът потегля в друга посока – по какъв начин мощно му липсват предходните му сътрудници. Ако попитате дали му е липсвал някой от тях, той с подготвеност ще отговори: „ Разбира се! “, като че ли е нещо разбираемо и разумно. В последна сметка, този човек страда за някогашната си половинка. Когато желаеме да се преборим с спорните си мисли и усеща, ние нормално избираме едното и го проектираме върху индивида, с който беседваме.

Случвало ли се е ваш прочут да разказва отрицателно някогашния си сътрудник, а да пробва да резервира другарските си връзки с него, даже да имат полови контакти, откакто връзката им е публично завършила? В такива случаи наподобява най-разумно да се подходи неутрално и просто да го изслушаме. Все отново той ни е другар.

Често интимността ни оказва пагубно влияние, което изважда на показ най-лошото в нас. Същият този човек не след дълго нормално би ви нападнал, че индиректно сте заели страната на някогашната му половинка, въпреки самият той също да я е защитавал в предходния ви диалог. Противоречие след несъгласие.

Има хора, които се лутат в две разнообразни направления – дали да предложат брак на колегата си, или не? Те изброяват плюсовете и минусите, а най-после акцентират най-силните си доводи за какво не трябва да подписват брак. Ако кажем на подобен човек, че наподобява като че ли по-скоро не желае да се дами, той внезапно стартира да изброява преимуществата на узаконеното общуване. Сякаш от самото начало е бил в негова поддръжка, а ние сме били срещу.
Казваме това, в което желаеме да повярваме

Хората изричат това, което имат потребност да чуят. Често имаме потребност да чуем по какъв начин самите ние държим на последователността и по тази причина проектираме върху другите мислите, които ни тревожат.

Най-доброто решение е да не заставаме сред човек и неговата амбивалентност. Можем да му дадем независимост да изговори несъгласията, които го тормозят. Много потребно за него би било да показа на глас защо се колебае и по какъв начин се раздира сред две решения или две вярвания. Много е благо да го накараме да се усеща добре с престореността си, че е избрал една посока, до момента в който вътре в себе си към момента се бори.

Когато сме на кръстопът и знаем, че няма по какъв начин да реализираме две спорни цели, най-добре е да го признаем пред себе си, да приемем своята амбивалентност и да подходим към нея с отговорност. Настъпва миг, когато би трябвало да създадем своя избор. Избираме кое е по-важно за нас, с цел да разхлабим стегнатия възел на несъгласието. Можем да изберем да работим на свободна процедура, в случай че гъвкавостта и свободата са по-важни за нас от закрепения и сигурен приход. Или пък да останем несемейни, в случай че ценим повече независимостта и фриволността, в сравнение с партньорството.

Амбивалентността е присъща за хората и не е мотив за паники. Ако приемем, че еволюцията е развой, изпълнен с опити и последвалите ги неточности, то всеки от нас носи в себе си риска от пораждане на неточност. В даден миг просто си споделяме: „ Нека успее най-хубавият вероятен проект и нека това е тъкмо моят! “.
Амбивалентността в политиката

Амбивалентността има и политическо измерение. Големите обществени придвижвания са състоят от хора, които в един глас пледират за постигането на ясни цели, а в действителност групата е толкоз разнородна, че тези цели са много по-разнообразни и противоречащи си една на друга от време на време. Хората постоянно се причисляват към шествие или придвижване, тъй като то им дава подправеното чувство, че са наясно с това, което желаят и към което се стремят. Те са склонни да подценен всеобщото двуличие, тъй като се усещат прелестно, внушавайки си, че знаят в каква посока да тръгнат. Рано или късно амбивалентността при сходни придвижвания изплува. Тогава настава или разединение или някой ползва нападателния управленчески метод „ от горната страна надолу “, както се е случило в някогашния Съветски съюз, Китай и Куба.
Инфо:

psychologytoday.com, partnerhope.com

 https://psychology.framar.bg