Мехлемите на сестрите Бенедиктинки
На вратата написа: „ Уважаеми посетители, добре пристигнали в нашия манастир! Бихме ви били доста признателни, в случай че спазвате приемните ни часове и деянията схващане, в случай че нямаме опция да ви приемем. Неделя е ден на Господ и като подобен се опитваме да го пазим свет. В този ден не предлагаме мас. Неделна литургия в 16 часа. Изпращаме по пощальон, в случай че случите дневно, в който ни няма. Телефон за връзка. Приемно време: понеделник–събота от 9 до 16 часа. На сивата врата. Мирът Господен да бъде с вас! Сестрите Бенедиктинки “ 
Часът е 12,30. Неделя. Горния надпис с малък шрифт ще прочетем по-късно, когато към този момент си тръгваме от католическия манастир в село Царев брод, на 10 км от Шумен. Сега към момента стоим на тротоара пред двора на манастира. От сивата врата излизат гости с торбичка с прочулите се целебни мехлеми.През оградата виждаме една от бенедиктинските монахини, по-късно ще разберем, че е от Южна Корея, и питаме дали можем да влезем, с цел да разгледаме ботаническата градина и да си купим мас. Сестрата кима и идва да ни посрещне. Дребничка, жилава. Облечена е със строга и елегантна сива рокля, припомня ми мъдра героиня от приказен филм. Почти чакам да ме попита: „ Защо да станеш рицар джедай искаш? “, само че тя просто благо се усмихва отсреща ми. На главата си има шапка с външна страна и пай шлейф откъм гърба като на японските туристки, евентуално с цел да я пази при работата в градината. Говори български със приветлив акцент, който обаче не ни разрешава да разберем името ѝ. Моли да не я снимаме „ за вестници “. Около краката ѝ се увива рижа котка и изпуска електричество. 
Сестрата ни води по засенчена от високи борове пътека към лехите с невени и бял крем, от които се вършат целебните мехлеми. В състава им има още чесън и джинджифил. И тъй като това е натурална козметика, без оцветители и ароматизатори, мирише… натурално.Компанията ни се разделя в мненията си. Заради технологията на забъркването на кремовете – става дума за маслен извлек от растенията, едни упорстваха, че на нос усещат пържени филийки, други упорстваха за пържени картофи с щипка чесън. По-късно някой ще се сети, че в случай че в мехлема се капне малко от обичания парфюм, ароматът ще се подобри… ненапълно. Но както Йода ни е учил – призоваваме Силата и стопираме с мрънкането. В последна сметка всяко лекуване изисква жертви. 
Мехлемите се вършат по рецепта, пристигнала в Царев брод, тогава Ендже, още с първите бенедиктински монахини през 1914 година. На симпатичните хартиени пликчета, в които ни поставят покупките, има пояснение, че мехлемът от невен подхранва и заздравява кожата, оказва помощ при кожни заболявания, хемороиди, гнойни и декубитални рани, косопад, изгаряния, измръзвания, херпес, акне, възпаления на вените и синусите, стрии, след интервенции и лъчелечение. Препоръката е кремът да се съхранява на мрачно и изсъхнало място, най-добре – в ледник.Цитиран е и св. Бенедикт, който споделя, че в случай че искаш безконечен живот, би трябвало да се отклоняваш от злото и да правиш положително. Спорим дали добротворството усилва лечебната мощ на мехлемите. Доброто като подсилващо средство против косопад, заслужено е някак, не мислите ли? 
В манастира „ Пресвето сърце Исусово “ в този момент има четири монахини – южнокорейката, която ни посрещна, българка, която беше ангажирана с детски лагер и не видяхме, филипинка и млада тъмнокожа сестра, пристигнала тук от Африка, която също приказва български. „ Два крем – пет лв. “, изяснява ни тя.Освен с религиозния живот и поддържане на огромната градина, монахините са ангажирани с действия, наречете ги обществени или богоугодни, като летни лагери за деца, без разлика дали идват от християнската или от мюсюлманската общественост. Очакваше се от Германия да пристигна сестра, която да образова „ деца с опит и без опит “ на ксилофон, пиано и китара. 
Бенедиктинският манастир има преинтересна, напряко кино история. Близо до Царев брод е фамозният конезавод „ Кабиюк “, учреден още през 1864 година от русенския валия Митхад паша. По времето на Фердинанд тук идват квалифицирани гледачи на коне и ветеринарни лекари – католици от Германия, които се заселват в днешния Царев брод. С тях идва и католически духовник. През 1910 година е издигнат католически храм, четири години по-късно идват сестри бенедиктинки, с цел да образоват децата на немските колонисти. Но не всичко в близо 110-годишната история на манастира е невени и бял крем. През Втората международна съветските войски за малко да го сравнят със земята.Все отново схващат, че вътре има не немски бойци, а немски монахини, и заличаването е избегнато. Но което не прави Червената войска, го прави комунистическият режим. Земите на манастира са национализирани, не помогнало, че през годините сестрите са се грижели за деца сираци, за психологично заболели и заболели от тиф. Бенедиктинската обител е възобновена след 1989 година, тогава новодошлите сестри засаждат още веднъж градината с невени и кремове и стартират да вършат целебните си балсами. 
Часът е 12,30. Неделя. Горния надпис с малък шрифт ще прочетем по-късно, когато към този момент си тръгваме от католическия манастир в село Царев брод, на 10 км от Шумен. Сега към момента стоим на тротоара пред двора на манастира. От сивата врата излизат гости с торбичка с прочулите се целебни мехлеми.През оградата виждаме една от бенедиктинските монахини, по-късно ще разберем, че е от Южна Корея, и питаме дали можем да влезем, с цел да разгледаме ботаническата градина и да си купим мас. Сестрата кима и идва да ни посрещне. Дребничка, жилава. Облечена е със строга и елегантна сива рокля, припомня ми мъдра героиня от приказен филм. Почти чакам да ме попита: „ Защо да станеш рицар джедай искаш? “, само че тя просто благо се усмихва отсреща ми. На главата си има шапка с външна страна и пай шлейф откъм гърба като на японските туристки, евентуално с цел да я пази при работата в градината. Говори български със приветлив акцент, който обаче не ни разрешава да разберем името ѝ. Моли да не я снимаме „ за вестници “. Около краката ѝ се увива рижа котка и изпуска електричество. Сестрата ни води по засенчена от високи борове пътека към лехите с невени и бял крем, от които се вършат целебните мехлеми. В състава им има още чесън и джинджифил. И тъй като това е натурална козметика, без оцветители и ароматизатори, мирише… натурално.Компанията ни се разделя в мненията си. Заради технологията на забъркването на кремовете – става дума за маслен извлек от растенията, едни упорстваха, че на нос усещат пържени филийки, други упорстваха за пържени картофи с щипка чесън. По-късно някой ще се сети, че в случай че в мехлема се капне малко от обичания парфюм, ароматът ще се подобри… ненапълно. Но както Йода ни е учил – призоваваме Силата и стопираме с мрънкането. В последна сметка всяко лекуване изисква жертви. Мехлемите се вършат по рецепта, пристигнала в Царев брод, тогава Ендже, още с първите бенедиктински монахини през 1914 година. На симпатичните хартиени пликчета, в които ни поставят покупките, има пояснение, че мехлемът от невен подхранва и заздравява кожата, оказва помощ при кожни заболявания, хемороиди, гнойни и декубитални рани, косопад, изгаряния, измръзвания, херпес, акне, възпаления на вените и синусите, стрии, след интервенции и лъчелечение. Препоръката е кремът да се съхранява на мрачно и изсъхнало място, най-добре – в ледник.Цитиран е и св. Бенедикт, който споделя, че в случай че искаш безконечен живот, би трябвало да се отклоняваш от злото и да правиш положително. Спорим дали добротворството усилва лечебната мощ на мехлемите. Доброто като подсилващо средство против косопад, заслужено е някак, не мислите ли? В манастира „ Пресвето сърце Исусово “ в този момент има четири монахини – южнокорейката, която ни посрещна, българка, която беше ангажирана с детски лагер и не видяхме, филипинка и млада тъмнокожа сестра, пристигнала тук от Африка, която също приказва български. „ Два крем – пет лв. “, изяснява ни тя.Освен с религиозния живот и поддържане на огромната градина, монахините са ангажирани с действия, наречете ги обществени или богоугодни, като летни лагери за деца, без разлика дали идват от християнската или от мюсюлманската общественост. Очакваше се от Германия да пристигна сестра, която да образова „ деца с опит и без опит “ на ксилофон, пиано и китара. Бенедиктинският манастир има преинтересна, напряко кино история. Близо до Царев брод е фамозният конезавод „ Кабиюк “, учреден още през 1864 година от русенския валия Митхад паша. По времето на Фердинанд тук идват квалифицирани гледачи на коне и ветеринарни лекари – католици от Германия, които се заселват в днешния Царев брод. С тях идва и католически духовник. През 1910 година е издигнат католически храм, четири години по-късно идват сестри бенедиктинки, с цел да образоват децата на немските колонисти. Но не всичко в близо 110-годишната история на манастира е невени и бял крем. През Втората международна съветските войски за малко да го сравнят със земята.Все отново схващат, че вътре има не немски бойци, а немски монахини, и заличаването е избегнато. Но което не прави Червената войска, го прави комунистическият режим. Земите на манастира са национализирани, не помогнало, че през годините сестрите са се грижели за деца сираци, за психологично заболели и заболели от тиф. Бенедиктинската обител е възобновена след 1989 година, тогава новодошлите сестри засаждат още веднъж градината с невени и кремове и стартират да вършат целебните си балсами. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ