Второто ѝ име винаги и първосигнално е отключвало две асоциации

Второто ѝ име постоянно и първосигнално е отключвало две асоциации в визиите ми – за Флора, богинята на цветята, и за неповторимата светлина на Флоренция. Всъщност постоянно съм го приемала като хубав псевдоним, изразяващ съвършено Диляна, въпреки да съм знаела, че това е действителното ѝ бащино име.Няма влиятелно фешън списание у нас, за което Диляна Флорентин да не е снимала. Работи с доста непознати и наши марки, правила е портрети на холивудски и наши звезди. Първата жена е, която получава премията „ Златна игла “ за снимка. Изящната линия, скулптирана напълно от светлината и сянката и грациозно свързваща чертите на лицето на модела, извивките на тялото, дрехата, аксесоарите, придвижването им, основава неповторимото лъчение на фотографиите ѝ. Те превземат. И те карат да мечтаеш.      

Казваш, че фотографията сама те е намерила. Мислиш ли, че всички значими неща в живота сами ни намират? Поне в моя живот всичко, което е било значимо за мен, се е случило, без да имам концепция и цел за него, без да съм го търсила. Понякога се считам за късметлия точно затова. Знам, че има хора, които би трябвало да се борят за всяко хубаво нещо, което им се случва. Но мисля, че всеки човек със личната си сила провокира останалите сили във Вселената, с цел да се случат нещата сякаш от единствено себе си. Непосилната лекост на битието? Нещата ме откриват с лекост, само че по-късно стартират да ме слагат на тествания. Когато обаче знам, че нещо си е мое и се е случило, тъй като си е за мен, нищо не в положение да ме разколебае. Работя към този момент 16–17 години и толкоз доста труд, време и сила съм вложила в работата си и съм постигала неща с цената на доста други неща, тъй че в този смисъл не става дума за лекост. Но аз съм щастлива, че си пазя, вардя и не отстъпвам моето. Все още ли работиш по 16 часа на денонощие? И повече… Откъде вземаш сила? Може би  от това, че съм перфекционист и доста виновен човек. Когато съм поела ангажимент, нищо не може да ме спре да го извърша както би трябвало. А когато съм поела няколко, би трябвало да извърша всичките съвършено с цената на всичко – на съня ми, на спокойствието ми, на обществения ми живот. Моите другари от време на време ми се наскърбяват. Дори майка ми се чуди „ по какъв начин стана подобен акуратен и принципен човек “. Даваш ли си сметка за какво избра стилната снимка? Най-интересна ми е. Дава ми свободата да излизам от рамки, да създавам. Дава ми многообразие. Най-любимото ми нещо за снимане са портретите. Модната снимка също е портретна, само че се показва друго.   Може ли стилната снимка да опише повече за дамата от портретната? Модната снимка построява един по-общ облик. Тя мъчно подчертава върху съответен човек, в случай че това не е Айрис Апфел да вземем за пример – постоянно безпогрешно разпознаваема. Но когато приказваме за съответните дами, вървящи през всекидневието си, стилната снимка рисува доста по-общи образи-идеи, доста свързани с съответните години, през които минава развиването на света. Затова и тук чувството ми за независимост е по-голямо. При портретната снимка не си разрешавам да излизам от облика на съответния човек, да го карам да прави непривични за него неща, да театралничи прекомерно. Важно ми е да извадя това, което виждам. Но не и да го развъртвам. Кое продължава да те изненадва по време на фотоси? „ Изглеждам извънредно на фотоси. И не се фотографирам “ – това е мантра, която слушам всеки ден.  Впечатляващо е какъв брой доста хора не се възприемат на фотоси. Изключваме професионалните модели, те просто нямат право да не се харесват. Аз споделям, че по принцип няма нефотогенични хора. Има такива, които излизат добре на фотоси, и такива, които излизат „ уау! “ на фотоси. Ето този „ уау! “ резултат постоянно доста ме е впечатлявал и изненадвал. Някои хора застават пред камерата, натискам копчето и на фрагмента се запечатва нещо тотално друго от това, което виждам в реалност. Не си го изяснявам. Този неутрален метод, с който поглежда камерата, очевидно от време на време прави магия. Вероятно има по този начин построени лица, че камерата гълтам чертите, преработва ги и ги структурира по собствен си метод, при което се получава съвършено подреден пъзел.