Козунакът е създаден във Франция преди 4 века, но сладък хляб правят още в Древен Египет
На Великден по традиция се ядат козунаци, само че за какво? Причината се крие в християнската вяра. Обикновено огромните празници се означават с ритуален самун.
Вярва се, че откакто възкръсва, Исус Христос отива при апостолите си, до момента в който те са на трапезата. На неговото място не сяда никой, а в средата на масата са сложили самун, предопределен за Божия наследник. Макар рецептата за козунак да е относително нова, този сладостен самун се е трансформирал в знак на Великден. Смята се, че щом е на празничната софра, в дома ще има обилие и хората в него могат да разчитат на божията поддръжка. Всъщност козунак е омесен за първи път през XVII в. от френски хлебар. Според известна легенда аристократ изискал ръката на красиво момиче без родословие. Баща бил хлебар и сложил на момчето едно изискване - да опече по-вкусен самун от него самия. От кулинарното състезание сред двамата се ражда козунакът подобен, какъвто го ядем през днешния ден.
В България рецептата навлиза по-късно - едвам през 20-те години на предишния век. Преди това по нашите географски ширини се подготвя ритуален самун - колак, парман, кравай. Първоначално добива известност в градовете, а едвам по-късно в селата и по-малките обитаеми места. В софийските столични кафенета първоначално било съвременно да се предлага виенско кафе с късче козунак. Името на сладкия самун се загатва за първи път в речника на Александър Дювернуа " Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати ", публикуван в Москва през 1889 година. Като негов синоним се показва празничният кравай.
Козунакът е тип сладостен самун, който са приготвяли още в Древен Египет. Там го правили с мед и семена. Гърците модифицирали рецептата, добавяйки към нея квас и орехи. Римляните пък решили да го подготвят със сушени плодове. В България, Сърбия и Северна Македония козунакът се подготвя единствено на Великден. Това е по този начин поради формата му - нормално съставлява кръгла или продълговата плитка, направена от 3 фитила тесто. Числото се свързва със Светата троица в християнството. Усукването също не е инцидентно. То символизира разпънатото тяло на Христос.
Подобен сладостен ритуален самун е обичаен за цяла Европа, въпреки да има разнообразни имена в обособените страни. В Италия се назовава панетоне и се хапва не на Великден, а на Коледа и Нова година. Според легендата е основан в Милано. Готвачът на Лудовико Сфорца - седмия херцог на града, без да желае изгаря приготвения за празника сладкиш. Миячът на чинии Тони избавя ситуацията, приготвяйки самун с брашно, яйца, захар, стафиди и захаросани плодове. Оттам идва и името на печивото - хлябът на Тони, или панетоне. Хапва се на Коледа, тъй като тогава е основан. В Русия сходен сладостен самун се назовава кулич, в Унгария - колач, а в Чехия - мазанек.
Вярва се, че откакто възкръсва, Исус Христос отива при апостолите си, до момента в който те са на трапезата. На неговото място не сяда никой, а в средата на масата са сложили самун, предопределен за Божия наследник. Макар рецептата за козунак да е относително нова, този сладостен самун се е трансформирал в знак на Великден. Смята се, че щом е на празничната софра, в дома ще има обилие и хората в него могат да разчитат на божията поддръжка. Всъщност козунак е омесен за първи път през XVII в. от френски хлебар. Според известна легенда аристократ изискал ръката на красиво момиче без родословие. Баща бил хлебар и сложил на момчето едно изискване - да опече по-вкусен самун от него самия. От кулинарното състезание сред двамата се ражда козунакът подобен, какъвто го ядем през днешния ден.
В България рецептата навлиза по-късно - едвам през 20-те години на предишния век. Преди това по нашите географски ширини се подготвя ритуален самун - колак, парман, кравай. Първоначално добива известност в градовете, а едвам по-късно в селата и по-малките обитаеми места. В софийските столични кафенета първоначално било съвременно да се предлага виенско кафе с късче козунак. Името на сладкия самун се загатва за първи път в речника на Александър Дювернуа " Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати ", публикуван в Москва през 1889 година. Като негов синоним се показва празничният кравай.
Козунакът е тип сладостен самун, който са приготвяли още в Древен Египет. Там го правили с мед и семена. Гърците модифицирали рецептата, добавяйки към нея квас и орехи. Римляните пък решили да го подготвят със сушени плодове. В България, Сърбия и Северна Македония козунакът се подготвя единствено на Великден. Това е по този начин поради формата му - нормално съставлява кръгла или продълговата плитка, направена от 3 фитила тесто. Числото се свързва със Светата троица в християнството. Усукването също не е инцидентно. То символизира разпънатото тяло на Христос.
Подобен сладостен ритуален самун е обичаен за цяла Европа, въпреки да има разнообразни имена в обособените страни. В Италия се назовава панетоне и се хапва не на Великден, а на Коледа и Нова година. Според легендата е основан в Милано. Готвачът на Лудовико Сфорца - седмия херцог на града, без да желае изгаря приготвения за празника сладкиш. Миячът на чинии Тони избавя ситуацията, приготвяйки самун с брашно, яйца, захар, стафиди и захаросани плодове. Оттам идва и името на печивото - хлябът на Тони, или панетоне. Хапва се на Коледа, тъй като тогава е основан. В Русия сходен сладостен самун се назовава кулич, в Унгария - колач, а в Чехия - мазанек.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ