Не искам нито къщата си, нито почивки. Просто ме избавете от семейството ми
На въпросите „ Как си? Как се справяш? “, Поля постоянно отговаряше, че всичко е просто съвършено. Въпреки че постоянно беше с кръгове под очите… Тази година ботушите й навършиха 20 години. Не е това, за което си мислите, те са просто доста качествени! Както и да е, за какво да се вози с рейс? Винаги може да се разноски пеша…
Времето минаваше и хората последователно изгубиха предпочитание да се месят в живота на Поля. Тогава пристигна невероятната вест: Поля отпътува, остави брачна половинка си и децата си! Никой не знае в коя страна е, всички телефони са изключени, профилите й са изтрити…
Всички започнаха да я осъждат.
– Какво й липсваше? Тя живееше, като в приказка и в този момент реши да си откри някой богат чичка. Съпругът й толкоз се грижеше за нея, а тя? Неблагодарно прасе се оказа! Но дано бъдем по-конкретни.
Да, той й построи къща, само че с изключение на Поля и децата им настани всички свои родственици там.
И те пристигнаха с приятелите си – кучетата и котките! А техните къщи ги дават чартърен. Поля обаче се усещаше като админ на хотел. Но какъв ти админ? Тя беше чистачка…
Съпругът й приписа тази къща на майка си и при положение на бракоразвод Поля няма да получи нищо. Готвачът беше отново Поля! Нещо повече, тя готвеше за разнообразни категории посетители: за децата – една храна, за старите – друга, за тях – трета.
Освен това тя трябваше да готви специфична храна за кучетата на зълва си. Свекървата един път й сподели, че би трябвало да вземат пилета и прасенца. И отново Поля трябваше да ги отглежда. Но популярност богу, зълва й беше вегетарианка! Тя не разреши на майка си да вземе животните.
Поля работеше на зеленчуковата борса. След работа трябваше да се прибира пешком у дома. Да, трябваше. Защото брачният партньор й контролираше заплатата й и на нея не й се постановяваше да харчи пари за пътешестване.
Децата на Поля са специфична тематика. Те бързо се научиха да се отнасят с майка си по същия метод, както всички възрастни в дома им. И се обръщаха към нея с думите: „ Ей, ти! “. Не й беше разрешено да прибира децата от учебно заведение, да участва на наставнически срещи. И всичко това, тъй като тя „ не беше доста разбрана и изглеждаше не доста добре “.
Сега малко за пътуванията. Да, тя пътуваше! Но в ролята на кого? В ролята на бавачка за възрастни хора, в ролята на бавачка за непознати деца. Да прекара 2 седмици на морето, само че нито един път да не се изкъпе! Ето на това му се вика ваканция…
Мина година към този момент, откогато Поля напусна това семейство. Скоро ще навърши 40 години. Сега тя се грижи за непознатите деца, само че към този момент за пари. Тя живее край морето, разсънва се всяка заран от виковете на чайките.
Наскоро тя купи първата си рокля. Страдаше дълго време, съвестта й я гризеше от вътрешната страна, само че след това си спомни, че е сама. Нямаше потребност да икономисва за брачен партньор, свекърва, зълва и по този начин нататък…
