На въпроса коя е най-опасната риба на Земята, пиранята ще

На въпроса коя е най-опасната риба на Земята, пиранята ще заеме едно от първите места. Тя е прекомерно дребна по мярка, само че когато е в стадо, ще остави единствено скелет от попаднал във водата човек. Поне по този начин е по филмите, книгите или съгласно страховити разкази за хищната риба. Дали в действителност е по този начин?

Фактите приказват красноречиво. Силата на натиска, извършен от челюстните мускули, спрямо размера на тялото е максимален при пираните от всички гръбначни в света. Те в действителност хапят. Но всички смразяващи обстоятелства за пиранята - рисковата жителка на Амазонка са повече или по-малко пресилени. Затова е нужно независимо да се прегледа метода на живот, държание, хранене на пираните, за се сформира достоверна визия за тях.

Класификация на пираните и етимология на названието им

Научното име на пиранята е Serrasalminae или Pygocentrus.

Това е сладководна риба от семейство Characidae.

Хищната риба е известна още като Пирай, Пигоцентрус Натерери, Пигоцентрус Карибе, Червена Пираня, Пиреа и други.

Видът идва от Южна Америка, от водите на река Амазонка и реките Гвиана.

Към днешна дата има към 90 типа пирани. Отделни типове са известни с други имена и отбелязват разнообразни стоматологични характерности и хранителни привички.

Повечето серасалмиди имат към 60 хромозоми, вариращи от 54 до 62.

Името пираня е обещано от индианците, от думите химикалка и трион. Според друга версия преводът на названието е озъбен дявол. Рибата изцяло оправдава всевъзможни прякори.

История на пираните

Без подозрение всички изследвания потвърждават, че става въпрос за доста антична по генезис риба, от която произлиза пиранята.

Ново проучване разказва в детайли риба, сходна на пиранята, която има дълги, остри зъби, способни да се хранят с плът, кожа и даже кости. Древният тип е най-старият открит образец за риба, която яде плът и нападна други риби в същите области, както го прави в този момент актуалната пираня.

Вкаменената риба е била видяна поради съществуването на дълги, остри и издадени напред зъби. Видът е наименуван Piranhamesodon pinnatomusи е датирано отпреди 152 милиона години. Става въпрос за костна риба, която я прави първата с вкус за плът. Тези антични прародители не били огромни, към 8 сантиметра. Смята се, че тяхната среда са тропическите морета измежду корали и морски гъби.

Към горните дълги и остри зъби се прибавят и триъгълните зъби на долната челюст с назъбени ръбове.

След тази юрска риба през междинен миоцен се оформя в огромна степен видовото многообразие на фамилията на пираните до това, което съставляват през днешния ден.

Как наподобява пиранята?

Пиранята е относително дребна риба. Дължината, до която доближава, е от 14 до 26 сантиметра. Има екземпляри до 43 сантиметра. Теглото е не повече от1 кг, за по-едрите екземпляри.

Тялото на рибата е високо и компресирано странично. По гърбя върви гребен, който се свързва с първата гръбна перка, до момента в който втората по принцип е доста дребна. Имат поредност от коремни шипове и дълга дорзална перка, с над 16 лъча. Повечето типове имат предно ориентиран гръбнак, гръбната перка се простира до надбъбречната кост.

Аналната перка е умерено дълга, минимум с неразклонени и 10 разклонени лъчи

Рибата има извънредно мощна мускулатура, което оказва помощ за бързото придвижване.

Цветът на пираните съгласно типа, от непрозрачно зелено, стигащо до черни нюанси и сребристо, златисти тонове. Много характерен е аленият цвят, той варира до оранжево жълто на корема и зоната към хрилете.

Най-отличителната линия без подозрение е устата. Долната челюст е доста изразена и съдържа ред огромни триъгълни и доста остри зъби, които образуват захапка с тези в горната челюст, които нормално са на повече от един ред. Тази конструкция, дружно с мощните челюстни мускули прави устата на пиранята доста ефикасен инструмент, кадърен внезапно да отрязва хапки месо от плячката.

Половият диморфизъм се показва в размера, женските са по-едри от мъжките. Оцветяването им обаче е еднообразно.

Разпространение и местообитания на пиранята

Серасалмидите населяват всички съществени и някои незначителни речни системи на Атлантическия океан в Южна Америка, източно от Андите, само че са въведени и в други области.

Видовете варират към 10 градуса северна широчина на юг до към 35 градуса южна широчина. Приемат ги най-много като екзотиката на Амазонка, само че те имат своите обитания и в други води, където изискванията на живот им разрешават да оцелеят, а пиранята е мощно адаптивен тип, тъй че може да се развива и в други климатични области.

Начин на живот и държание на пиранята

Холивудските филми носят виновността за построения облик на пираните като зли, нападателни риби, които хапят неприятно. Учените обаче споделят, че те по-често лаят, в сравнение с хапят.

Наистина рибите издават разнообразни звуци, както е открито при слагането на микрофон в аквариум с червенокоремни пирани. Става ясно, че тези забавни риби, завладели съзнанието на хората от дълго време, поддържат връзка интензивно между тях с 3 разнообразни типа звукови сигнали.

Когато са ядосани и се конфронтират те издават тон, сходен на джавкане.

Когато се бият за храната или провокират съперника си, издават къси, насечени, равномерни звуци, като че ли бият тъпан.

Когато се заплашват една друга посредством дрънкане на зъби, звуците са по-меки, наподобяват на грачещи.

Произвеждането на другите звуци става посредством редуциране на избрани мускулни групи. Те провокират трептения на плавателните мехури. Това, че звуците са умишлени, се потвърждава от обстоятелството, че когато рибата спре да свива мускулите си, звуците стопират.

Комуникацията е нужда, защото пираните са стадни риби. Те се движат в групи, наброяващи от 2 до стотици екземпляри. Когато са на групи, те ловуват нападателно, има доста свидетелства за бързината, с която оглозгват големи по отношение на техните размери жертви.

Относно въпроса за агресивността на пираните, легендите са мощно пресилени. Представата, че пиранята нападна във водата всичко, което се движи, не дава отговор на истината. Всъщност това е доста деликатна риба, която не съставлява сериозна заплаха за индивида. Има доста доказателства, че човек може да плува в цялостна с пирани вода и няма да има риск за здравето му. Всъщност пираните са плахи риби, които не обичат да се приближават до по-едри същества.

Те обичат обществото на себеподобните си и в случай че човек види пираня във водата, сигурно наоколо има и други. Движението в стада е метод да се пазят, тъй като по този начин опцията да бъдат изядени е по-малка.

Все отново пираните в действителност са машини за ликвидиране по отношение на други типове риби, които стоят под тях в хранителната верига. Те отхапват и раздират плътта на рибите, само че държанието им нормално се дължи на самозащита, на нетипични метеорологични условия, като суша, предизвикваща липса на храна. По време на недояждане тези по принцип хищни риби се втурват към всичко, което се приближи до водата. Склонността към експанзия се свързва и с времето на мятане на хайвера, когато нападенията също са защитна реакция.

В екосистемата пираните са санитарната полиция на водоемите. Те атакуват заболели рибки, а също по този начин се хранят и с мърша и по този метод почистват водните басейни. Същата роля извършват доста други животни на сушата.

Хранене и размножаване на пиранята

Срещат се и вегетариански настроени или всеядни измежду типовете пирани, само че болшинството са месоядни. Хранят се с водни безгръбначни, дребни рибки като гупите, земноводни, както и части от трупове на разнообразни животни във водата.

Когато са в аквариум, те бързо го оставят без растителността му. Обичат и говеждо месо, само че не се предлага да им се дава, тъй като съдържа бактерии, които могат да разболеят пираните. Може да се изсуши под форма на пръчици или гранули.

Размножаването на пираните става както при всички риби с хайвер. Женските снасят в добре предпазени места, защото не се грижат за излюпените дребни. Те се появяват 2-3 денонощия откакто хайверът е оплоден.

Значение на пиранята

Пираните са значима частица от екосистемата в родните си места. Освен че прочистват водите от умрели или заболели животни, те самите са храна за доста други скотски типове: каймани, речни делфини, водни костенурки, по-големи хищни риби, и несъмнено, на хората. Предлагат се като храна по локалните пазари в Амазония.

На места те са нездравословни главно за риболовците, тъй като раздират мрежите, повреждат стръвта и прогонват рибните пасажи, които съставляват рибарски интерес.

Не бива да се подценява и въпросът с пострадванията, които много хора получават от пирани поради нехайство към водоемите. Някои стопани губят селскостопански животни, нападани от пирани най-много при водопой.

Стадо от 400-500 пирани е в положение да оглозга човек за 5 минути. Това е реалност, който обаче би трябвало да се показва дружно с редица разяснения, свързани с безвредното държание наоколо до пираните.