Поглъщаме милиарди частици микропластмаса с всяка чаша чай
На въпроса по какъв начин пием чая си, всеки дава отговор друго, само че постоянно отговорите съдържат названията на хранителни артикули - мляко, захар или мед, само че в никакъв случай милиарди частици пластмаса. Те обаче са в телата ни, без значение дали ги загатваме, или не. Защо и по какъв начин става това?
Производителите всеобщо заменят хартиените пликчета за чай с пластични, които назовават копринени. Всъщност в тях няма коприна. Найлонът и полиетилентерефталатът, прочут с абревиатурата си РЕТ, са материалите за произвеждане. РЕТ е еластичен полимер, който можем да намерим и в пластмасовите бутилки за вода.
Целта е укрепване на пликчетата за чая. Тази процедура обаче е освен неприятна, само че и рискова. Пликчетата са нездравословни за околната среда. Наскоро извършено проучване демонстрира, че те отделят милиарди частици микропластмаса в чашата чай. Според експертите повода е, че микропластмасата се нагрява до точка, близка с тази на шупване, при запарването на чая.
Как се отразява това на организма?
При проучването учените слагат водни бълхи във вода с друга централизация на микропластмаса. Опитните мостри не умират, само че демонстрират промени на анатомично и поведенческо равнище, които подсказват за токсичния резултат на пластмасата върху тях.
Какви ще бъдат резултатите върху човешкото тяло, към момента не е изяснено. Световната здравна организация излезе със мнение, че микропластмасата в питейната вода няма да има отрицателен резултат върху здравето. Заключенията обаче са на база на незадоволителна информация, както признават от организацията.
Ако се замислим, микропластмаса има на всички места към нас. Тя е както в дъждовната вода на континентите, по този начин и в снега на Арктика и във всички артикули, които употребяваме в всекидневието. Няма по какъв начин в храносмилателната система на всеки актуален човек да не са попаднали тези частици, без значение дали пие чай или не.
Друго проучване от тази година открива, че средностатистическият човек в урбанизираното модерно общество приема над 70 хиляди частици микропластмаса годишно. Друго редом изследване потвърждава, че в изпражненията на индивида може да се открие доста от тази материя.
