На централно място в Севлиево се намира скулптурната композиция на

На централно място в Севлиево се намира скулптурната комбинация на Мара Белчева и Пенчо Славейков.

Мара /Молка/ Белчева - идеалът нацяло потомство за хубост, начетеност и човешка добродетел, е родена в град Севлиево, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Късен следобяд през месец май на 1903 година се оказва основен за живота на Мара Белчева - една от нежните поетеси от началото на предишния век. През този майски следобяд тя за първи път среща Пенчо Славейков.

" Мой родственик докара вкъщи Пенча " (Славейков, бел. ред.), написа поетесата в своите мемоари. " Не бях го виждала от години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил безмълвен... Нея вечер не можах да се пакостя да кажа дума... Невизитни облекла, невизитни обръщения, думи, от време на време на ръба на приличието, а от време на време и през ръба. Едната му обувка изпод протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае от кой момент не виждала ножица... "

От този майски ден нататък, в продължение на девет години, сред Белчева и Славейков се открила " светла любов, сърдечно дълбока обвързаност, единодушие, приятелство, топлота в студения нелек път ".

Любовта работи извънредно благотворно и на двамата. И двамата не стопират да творят. Той я възпява в няколко свои творби, в това число в “На Острова на блажените ”. В антологията тя участва под името Силва Мара – по прилика с нейния роден град Севлиево и първото ѝ име.

Всяка по здрач Белчева отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата тръгвали към Лозенец - тяхното обичано място за разходка: " Там на високий рид, където с теб, с приятели, обичах да седнал съм в спокоен диалог захласнат... " (От 1901 година Славейков работи като поддиректор и шеф на Народната библиотека в продължение на 10 години (между които е шеф на Народния спектакъл в интервала 1908-1909).

Белчева е родена е на 8 септември 1868 година в Севлиево, в фамилията на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (бележит български църковно-музикален деятел и издател на псалтикийни книги). Завършва гимназия в Търново. В интервала 1883-1885 следва във върховен девически институт във Виена. Завръща се в България поради гибелта на татко си.

Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се среща с поета и политик Христо Белчев, за който се омъжва през 1886. Остава вдовица на 23 години след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат против министър-председателя Стефан Стамболов (1891). При престрелка в градската градина в София тогава трима души стрелят против Стамболов, само че Христо Белчев застава на пътя на патроните, с цел да избави министър-председателя.

12 години след гибелта на брачна половинка си, Белчева се сближава със Славейков.

Но обществеността не утвърждава съюзът й с Пенчо Славейков. На любовта без брак не се е гледало с положителни очи по това време. Пенсията, която Мара Белчева получава от княжеския двор, е спряна.

За да избегнат нездравословните намеци, известно време влюбените поддържат огъня между тях с писма. Пенчо я приобщава към кръга “Мисъл ”, а първите й стихотворения излизат в литературния алманах през 1910 година. След прекъсването на списанието домът на Белчева се трансформира в редакция на едноименния книжовен алманах. Рожба на тяхната непосредственост е поемата “Кървава ария ”, поради която Пенчо Славейков стига до номинация за Нобелова премия.

Последните си дни дружно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо - афектиран поради уволнението си от Библиотеката, Славейков взема решение да напусне дефинитивно България, редом с това и да търси лекуване за напредналите си болести. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. " Христо Белчев ", който наследява от убития си брачен партньор Христо Белчев. Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, само че напред е вярата да избави живота на Славейков.

Към 10 часа на 28 май 1912 година, във вила Белависта идва основният доктор на район Комо – Баранцони. Той заварва Славейков в безсъзнание. Близо три десетилетия по-късно лекарят си спомня: “И в този момент виждам онази изящна дама. Тя кършеше ръце и ми даваше някакви пояснения ту на немски, ту на френски. По-късно инцидентно я срещнах, потънала в черно и забулена в дълъг черен воал. ”

Проф. Карло Баранцони лекува и установи гибелта на Пенчо Славейков. По-късно професорът споделя, че диагнозата на Славейков била сърдечна склероза и интерстициален нефрит (бъбречно заболяване). Освен това създателят страдал от високо кръвно налягане, получил кръвоизлив в мозъка и изпаднал в уремична кома. В това положение настъпила гибелта. Преди да почине Пенчо Славейков съумява да пророни една едничка дума – светлина.

Неочакваната гибел на Славейков осуетява награждаването му с Нобелова премия, тъй като тя се дава на живи създатели.

Дамата в черно върви до гроба му до гибелта си. Казва, че двамата са се обичали толкоз мощно, че всеки ден дружно може да се мери с цяла година обич.

Тази духовна, човешка и креативна връзка е катализатор на нейния гений и качества като стихотворец, преводач и интелектуалец. До края на живота си издава няколко стихосбирки.

Някогашната хубавица, една от огромните поетеси на България, умира в мизерия през 1937 година в София. Белчева върви на гроба на Пенчо до гибелта си и постоянно твърди, че двамата са се обичали толкоз мощно, че всеки ден дружно може да се мери с цяла година обич.

Домът й на улица " Христо Белчев " 12 в столицата, който тя продава, е един от най-забележителните монументи на архитектурата в жанр сецесион в България.

Като знак на безграничната и безкрайна обич, потърсила заедност и във вечността, скулптурната комбинация на двамата влюбени се намира до Паметника на свободата в центъра на Севлиево.

Той е измежду първите монументални монументи на починалите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България. Идеята е на оживелите опълченци и поборници, обединили се през 1882 година в опълченско сдружение „ Лев ". Като първа задача в устава им е записано,...да се въздигне монумент в града, който да припомня за починалите опълченци, въстаници и поборници... ".

Паметникът е дело на италианския занаятчия каменоделец Дебонно Аполони, изработил постамента и красивата колона, и тя била сложена почти на мястото, където след кървавия погром се издигнали бесилки за осем от ръководителите на въстанието.

Художникът Отто Хорейши нарисувал план на статуята - млада жена, символизираща свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, с цел да увенчае починалите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединяването на българските земи.

Известният Петко Р. Славейков, с който българската общественост в Севлиево поддържала близки връзки, подбрал текстове /два от които авторски/ за четирите бронзови плочи на постамента. За изработването на статуята била направена поръчка в известната тогава в цяла Европа фабрика за художествено леене Рихард Вагнер ". Прекрасната творба е дело на италианския ваятел Арнолдо Дзоки /1862 - 1940 г./, създател на голям брой известни скулптури по света, измежду които монумента на цар Освободител в София, Свободата в Русе, и скулптурни произведения във Видин, Пловдив, Оряхово.

Сред най-известните му произведения по света са паметниците на Колумб на Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня, свети Франциск от Асизи в Кайро и доста други. Всичко това лишило 12 години и към 30 000 златни лв., две трети събрани от дарения. През февруари 1894 година статуята била изпратена с транспортен съд, и от Виена пристигнала в Свищов. Оттам с волски коли била превозена до Севлиево. На 8 септември 1894 година се състояло тържественото разкриване на Паметника на свободата в Севлиево.

За да отдаде своята респект на починалите, участвало хилядно голям брой. Оттогава до през днешния ден на всички паметни дни и празнувания Паметникът на Свободата е обсипван с венци и цветя. Около него през десетилетията протича градския живот и той се трансформира в знак на града: знак на свободния град и свободните хора, които не не помнят героите си./БГНЕС