Защо 6-годишната Бет искаше да убива
„ На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — имам вяра в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и дребни телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, сложени на най-различни места. Мислело се е, че това става инцидентно и че никой не е отговорен. А преди време се е считало, че те са забележимото наказване за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, душевен страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, само че в случай че един анормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически урод, не е ли допустимо същият развой да докара и до една деформирана душа? “ – Джон Стайнбек
Това написа създателят през далечната 1952 година и книгата му се счита за една добре разказана литературна форма на Библията, в която всеки воин носи избрана тежест и прави мощни препратки към Стария и Новия завет. „ На изток от парадайса “ може да се счита за литературна класика, само че единствено родителите, които са имали достойнството да отгледат тъкмо такова дете, знаят доста добре и тежестта на претърпяното. Бет Томас се появява в документален филм от 1992 година с името „ Деца на гняв “.
В него дребното 6-годишно момиче споделя пред психиатрите, че има голямо предпочитание да убие осиновителите си през нощта, както и доведения си брат. Какво може да накара едно дете да стигне до такива радикални ограничения? Учените считат, че безхаберието на родителите е разрешило по-нататъчно утежняване на положението, а Бет, от своя страна, е прибягнала до полово принуждение. Момичето споделя, че има голямото предпочитание да лее кръв, затова приемните ѝ родителите Тим и Джули са били принудени да крият острите предмети и да я заключват в стаята ѝ вечер. По-малкото ѝ братче също става обект на принуждение. Съседите са я виждали да тормози фамилното куче, да убива птички и още доста други.
До болница и следствие се стига, когато Джонатан идва в незабавното поделение, откакто сестра му неведнъж удря главата му в стената. Въпреки положителните условия, в които дребното момиче живее, полицията остава повече от шокирана, когато схваща какво в действителност се е случило. Първата диагноза, която психолозите слагат е: „ реактивно разстройство на привързаността “. Изразява се в доста мъчно социализиране и позитивно отношение сред родителите и децата, водещо до рискови висоти на принуждение. Един взор към картона ѝ демонстрира повода за протичащото се.
Бет е израснала без никакви грижи, на 19 месеца е подложена на редица мъчения, вклюително и полов тормоз от биологичния ѝ татко. Д-р Кен Маджид взема решение, че е най-безопасно за всички, детето да бъде изведено от фамилията и да работи с специалисти за известно време. Поставена е в дом, където психолозите стартират дълга и тежка терапия. Необходимо е време за възобновяване, само че в следствие Бет се връща назад вкъщи, има правото да посещава обществено учебно заведение и даже пее в църковния хор. Завършва университета в Колорадо и стартира да работи като здравна сестра. Отдава целия си живот за лекуването на деца, потърпевши по същия метод като нея. Днес няма следи от експанзията и желанието за принуждение, разказват я като „ жена-феномен “.
