На този кадър се вижда как Давид Сен-Жак и руският

На този кадър се вижда по какъв начин Давид Сен-Жак и съветският космонавт Олег Кононенко взимат проби от въздуха в кораба “Крю Драгън ” по време на първата му галактическа задача през март 2019 година Photo credit: NASA TV

. Днес, на 19-ти януари, СпейсЕкс организира тестов полет на галактическия транспортен съд “Крю Драгън ” – и с това безпилотната му изпитателна стратегия завърши. През 2015-та, 2019-та и в този момент през 2020-та година, корабът хвърча три пъти – и трите задачи приключиха с цялостен триумф. Това значи, че “Крю Драгън ” е към този момент в подготвеност да лети в пилотиран режим и че американците са възстановили способността си да транспортират астронавти до Международната галактическа станция. 

Време е да се възползват от това.

Много дълго време лиши на Съединени американски щати да основат нови пилотирани галактически кораби за орбитални задачи. Без да включваме двата суборбитални галактически полета на Върджин Галактик през 2018-та и 2019-та година (при които петима души станаха астронавти, като техният престой в космоса бе единствено за няколко минути), последният път, когато НАСА изпрати хора в орбита, бе през юли 2011-та. Тогава совалката “Атлантис ” организира своята крайна логистична задача до станцията. След това американците бяха принудени да пращат астронавтите си до МКС чрез съветските кораби “Союз ”. 

Повечето галактически запалянковци не вярвахме, че ще отнеме толкоз дълго да се създадат нови кораби. Най-оптимистичните прогнози предвиждаха първите пилотирани полети да са факт през 2012-2015-та, а по-песимистичните – през 2016-та-2017-та. Вярно е, че някои хора от университетския свят бяха скептици – да вземем за пример проф. Мартин Барстоу от университета Лестър твърдеше, че до момента в който корабите станат подготвени, може да отнеме цяло десетилетие. Да, към момента не са отминали 10 години от последната задача на галактическа совалка. Ако “Крю Драгън ” стартира да вози астронавти в интервала сред март и юни 2020-та, както оповести през днешния ден Илон Мъск, ще са минали към девет години. Е, съвсем цяло едно десетилетие. Както и да го считаме, действителното развиване на пилотираната космонавтика се приближава до скептичните, а не до оптимистичните прогнози. 

Безспорно експертите на СпейсЕкс се сблъскаха със съществени компликации. През 2015-та и 2016-та ракетата “Фолкън 9 ” аварира два пъти. После, при основаването на “Крю Драгън ”, компанията дълго време не можеше да стабилизира парашутната система. През април 2019-та, по време на наземен тест, върналият се след първия полет до МКС  “Крю Драгън ” експлодира. Тези повреди доведоха до отлагания, само че не можем да отречем, че когато става въпрос за изпитателните полети на новия пилотиран транспортен съд, нито един от тях не приключи с неуспех. Напротив – и след трите задачи “Крю Драгън ” се завърна на Земята след ослепително свършена работа. 

Не е редно да хвърляме виновността за забавянията само върху раменете на Илон Мъск, както и върху управлението на Боинг (които създават личен пилотиран транспортен съд “Старлайнър ”). Вина имат най-много политиците – може би не толкоз президентите, колкото конгресмените – те по този начин и не съумяха да формулират смислена пилотирана стратегия. Да не приказваме, че дълго време държаха галактическата стратегия недофинансирана. Вина има и НАСА – със своята бюрократична просвета, тя спъваше напредъка на частните компании. 

Но и НАСА не носи цялостната виновност в тази ситуация. Основната виновност е на обществото – т.е. на всички нас. В нашето общество се е възприело, че пилотираните галактически полети би трябвало да се организират единствено когато има цялостна гаранция за сигурността на астронавтите. Което е безусловно лицемерно. Да, астронавтиката е рисково начинание. Но тя не е единствената рискована активност на Земята. Планинарството също носи риск – да вземем за пример всеки ден планинари умират в планините, само че множеството хора това не ги интересува. Същото се отнася и до военната авиация – летци-изпитатели непрекъснато умират, а обществото отминава тези вести с неуважение. Но когато загине астронавт… светът застива. Всички стартират да наблюдават какво се случва. Всички проучват. Всички разясняват. Незабавно изскачат морализатори, които почват да сочат с пръст кой е отговорен. И незабавно стартират едни диспути – кому е нужно да пращаме хора в космоса и прочие.

Това е огромната покруса на пилотираната космонавтика. Ето за какво галактическите организации отхвърлят да поемат опасности. А тъй като галактическите организации са държавни, неуспехите в пилотираната космонавтика се възприемат и като неуспех на настоящата политика на съответната страна. 

Затова след приключването на програмата “космическа совалка ”, НАСА сложи куп условия пред Боинг и СпейсЕкс. Особено огромни бяха условията към СпейсЕкс – тъй като са млада компания, тъй като изстрелват ракети от има-няма 10 години, тъй като не разполагат с нужния опит и би трябвало занапред да се потвърждават.

След днешния полет можем да заключим: СпейсЕкс се оправиха ослепително. Те извършиха безупречно всички изискуеми от тях безпилотни полети, които да потвърдят, че корабът им “Крю Драгън ” е безвреден и може да транспортира астронавти.

НАСА имат един-единствен верен ход: да се възползват от услугите на новия транспортен съд. Никой не е споделил, че руснаците отиват в историята и че “Союз ”-ите ще бъдат пратени на боклука. Напротив, даже и през днешния ден, след триумфа на “Крю Драгън ”, шефът на НАСА Джим Брайденстайн удостовери, че организацията ще продължи да купува астронавтски места на борда на “Союз ”. Същевременно с влизането на новите американски кораби в употреба, непрекъснатият екипаж на станцията може да бъде повишен от шест на седем души. Това е доста значимо. Ако горе в орбита има единствено един човек допълнително, научната активност ще се удвои. И без друго научните публикации, които излизат от МКС, са малко… 

Остава единствено да се надяваме, че американската галактическа организация ще се задейства оптимално бързо по този въпрос и няма да натовари СпейсЕкс с спомагателни условия. Колкото и някои ръководители да се опасяват от провали, това не е опрощение. Риск постоянно ще има. НАСА би трябвало да изясни на обществото, че при усвояването на галактическото пространство той е неминуем. Необходимо е да поемаме опасности, другояче ще си стоим постоянно на Земята. 

Най-важното от днешния ден е следното: Съединени американски щати още веднъж разполагат с опцията да изпращат хора в космоса и да транспортират хора до МКС.

Време е да се възползват от нея.