На този ден българската православна църква почита паметта на Свети

На този ден българската православна черква уважава паметта на Свети Влас. Свети Власий се уважава като настойник на едрия впрегатен добитък.
Празнува се за здравето на впрегатния добитък, основно воловете. Според обичайните показа заболяването, която мори воловете, се назовава влас, в нейна чест е и празникът.
Вярва се, че само на Власовден (Муковден) воловете не са „ стегнати и препасани с девет колана “ и заради това е грях да бъдат впрягани.
За здравето на воловете и предпазването им от заболяването „ влас “ се пекат обредни хлябове, наричани „ Света Петка “, „ Блага питка “, „ Власувина “, от които раздават на съседи и родственици като мучат по сходство на кравите и биволиците.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия - св. Петка.
В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им.
Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В чест на св. Влас в Перущица се е спазвал бит, именуван „ Муканица “. След общоселският курбан, хората се прибират по домовете си със запалени свещи в ръце като през целия път мучат като крави, цвилят като коне и блеят като овце.
В някои региони орачи излизат отвън селото, където се борят, имитирайки конфликт сред волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.
В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се съблюдават някои забрани. Жените не предат, с цел да не става “влас” в очите им; не месят, с цел да не “власява” брашното.
Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това характеризира аграрно-скотовъдното съществуване на българина и полезността на впрегатните животни.