На тази снимка от 23-ти март се вижда изстрелването на

На тази фотография от 23-ти март се вижда изстрелването на ракета “Атлас 5 ” с американски галактически транспортен съд “Сигнус ”. Credit: NASA

В последните няколко години съветските медии (както и един избран кръг от българските) стартират следната опорна точка за американската космонавтика: “Американската космонавтика е напълно подвластна от Русия, тъй като американските ракети летят и до момента с съветски мотори. Ако по някаква причина Русия приключи производството на тези мотори, цялата американска космонавтика ще се срине ”.

Каква е истината? Днес попаднах на редица източници за историята на плана “Атлас ”, за историята на съветския мотор “РД-180 ” и за това по какъв начин се е стигнало до едно забавно съдействие сред Русия и Съединени американски щати. От тях разбираме също по този начин, че опорната точка за зависимостта на американската космонавтика от Русия заради мотори е една опашата неистина.

На първо място би трябвало да подчертаем, че изказванието “американски ракети летят с съветски мотори ” е мощно систематизирано и заради тази причина не е правилно. Най-мощната настояща сега ракета “Делта IV – Хеви ” е американско произвеждане и работи напълно с американски мотори. Разработената неотдавна ракета на харизматичния Илон Мъск “Фолкън 9 ”, която извежда спътници в орбита и кораби до “Международната галактическа станция ”, също е напълно американска. Американска е и “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин. Единствените две ракетни фамилии в Съединени американски щати с съветска диря са семейството на ракетите “Атлас ” на ULA (използващо мотори “РД-180 ”) и на “Антарес ” на Орбитал (което разчита на осъвременени мотори с съветски генезис “РД-181 ” и на създадена в Украйна първа степен). 

Историческият уеб страница на НАСА ни споделя, че планът за балистични ракети “Атлас ” на военновъздушните сили на Съединени американски щати стартира още през далечната 1946 година. През 50-те години на предишния век излиза наяве, че ракетите “Атлас ” не са задоволително ефикасни за справяне със руската военна мощност и поетапно те са предадени за потребностите на зараждащата се галактическа стратегия. Действително в края на 50-те и 60-те години преобразени “Атлас ”-и се употребяват за редица значими галактически изстрелвания.

През 80-те години на предишния век пък в Съюз на съветските социалистически републики се създава гигантската ракета “Енергия ”, благодарение на която е изстреляна един единствен път совалката “Буран ”. За страничните ускорители се употребяват ракетни мотори “РД-170 ”.

В началото на 90-те години на предишния век се случват значими исторически събития. Съюз на съветските социалистически републики се разпада, а пък в Съединени американски щати по това време за изстрелвания се употребяват всеобщо ракети “Титан ”, които обаче летят с отровно гориво, основано на хидразин и азотен окис. По това време в хангарите има още непокътнати ракети “Атлас ” и е взето решение ракетите “Титан ” да бъдат пенсионирани, а вместо тях би трябвало да се откри метод “Атлас ”-ите да бъдат екипирани с по-мощни мотори.

След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики настъпват сложни времена за съветската галактическа промишленост и още през 1992 година Неправителствени организации Енергомаш и американската компания Прат енд Уитни подписват първия контракт за взаимна маркетингова активност. Това го написа на самия уеб страница Неправителствени организации Енергомаш. А през 1995 година американската компания Дженерал Дайнемикс, виновна за ракетите “Атлас ”, открива търг за създаването на нов мотор. Търгът е извоюван от Неправителствени организации Енергомаш, които оферират най-изгодната и най-евтината оферта. Прат енд Уитни печелят пък правото да съставляват новия мотор “РД-180 ” (базиран на “РД-170 ”) за ракетата “Атлас IIAR ”.

“Няма такова нещо като съветски мотор РД-180 ”, написа журналистът Андрей Шипилов. “Всеки един мотор “РД-180″ е основан в границите на руско-американско съдействие, освен това по поискване от Съединени американски щати, и той понастоящем се създава от американската компания Прат енд Уитни в съветските индустриални уреди ”.

На процедура съветското дружество Неправителствени организации Енергомаш е предоставило всичките права и цялата си документи по производството на “РД-180 ” на американците и те съгласно изискванията на търга стартират продукцията в съветските индустриални уреди, защото там се намира цялата налична техника.

Нещо повече – както знаете през днешния ден Русия се пробва да създаде нови ракети, които да заменят “Протон ” и “Зенит ”. Това са ракетите “Ангара ”. Неочаквано се оказа, че съгласно договорните връзки руснаците нямат право да създават “РД-180 ” за новите си ракети, а би трябвало да ги закупуват от Прат енд Уитни.

Бихме могли да създадем следното умозаключение. Някои съветски политици доста обичат да разиграват следния сюжет: ще се преценявате с нас, тъй като ще ви спрем поръчките за мотори и ракетите ви ще останат без такива. Само че това са празни закани. Ако Русия фактически предприеме сходно действие, Неправителствени организации Енергомаш ще се лиши от най-основния си сътрудник за поръчки и последствията биха били пагубни за предприятието. Вярно е, че през днешния ден Неправителствени организации Енергомаш създава напълно нов мотор “РД-191 ” за “Ангара ”, отново основан на “РД-170 ”, само че необременен с договорните връзки със Съединени американски щати, само че към момента е надалеч времето, когато “Ангара ” ще се употребяват постоянно и ще са конкуретни на западните ракети.

Покрай настоящата политическа рецесия сред Русия и Украйна, както и във връзка с глобите, които пречат на това да се трансферират съставни елементи сред Русия и Съединени американски щати, бяха прегледани разнообразни разновидности – в това число и този да се трансферира производството на “РД-180 ” на територията на Щатите. Но това към този момент не е нужно. Двигателят “РД-180 ” може да е добър, само че към този момент е морално стар. Технологиите се развиват и към този момент в Съединени американски щати тече създаването на ракети “Вулкан ”. Те ще употребяват мотори “БЕ-4 ”, предоставени от компания “Блу Ориджин ”. Това е същата компания, която си има лична възвращаема суборбитална ракета “Ню Шепард ” и която извърши сполучливо няколко следващи полета до суборбиталното галактическо пространство. А пък първият полет на новите “Вулкан ” е очакван за 2019 година.

До 2019 година не остава доста време, а за “Атлас ”-ите към този момент са закупени задоволително количество ракетни мотори за продължение на полетите им до момента в който “Вулкан ” е подготвен. Така че американската космонавтика е надалеч от колапс.

Пък и светът не се върти към “Атлас ”-ите. Нови авангардни компании в Съединени американски щати към този момент оферират галактически услуги на надалеч по-достъпна цена и създават лични ракети със лични мотори.

Източници: НАСА, Неправителствени организации Енергомаш, Локхийд Мартин, Частна осведомителна организация на Андрей Шипилов