Завръщането на Чарли Чаплин в Лондон
На сутринта на 17 септември 1921 година Чарли Чаплин се разсънва в леглото си в хотел Риц на Пикадили, до момента в който деца на улицата изпод пеят тази ария още веднъж и още веднъж:
Песента, изпята по мелодията на Red Wing, известна ария от началото на 20-ти век, не е измежду обичаните на Чарли, защото е написана в символ на митинг против него за това, че е се включва по в Първата международна война. През март 1916 г. The Mutual Film Corporation подписва с Чаплин за големия надник от 10 000 $ на седмица и бонус при подписването от 150 000 $. Компанията даже се хвали, че: „ След войната в Европа, Чаплин е най-скъпото нещо в актуалната история “. Това може и да е хубава преживелица в Америка, само че в по-голямата част от Европа нещата стоят по друг метод. Daily Mail скоро уведомява читателите си, че в контракта има уговорка, която не разрешава на Чаплин да се връща във Англия по време на военните дейности, с цел да не рискува да бъде свикан в английските въоръжени сили. Година по-късно, през юни 1917 година, лорд Нортклиф написа в публицистична публикация на Weekly Dispatch:
Комикът се завръща в Лондон от Америка през септември 1921 година, основно с цел да разпространява новия си и първи пълнометражен филм, наименуван „ The Kid “, който към този момент има голям триумф в Америка и в последна сметка се трансформира във втория най-касов филм на 1921. Голяма част от триумфа му се дължи на изключително хубавото осъществяване на дребния артист Джаки Куган като Хлапето. Чаплин не е единственият, който осъзнава, че обликът на Джаки за мнозина символизира безбройните деца, останали сираци след международната война.
Влакът, който връща Чаплин в Лондон от Саутхемптън, стартира да забавя, когато се приближи до гара Ватерло. Заради тълпата той мигновено е заловен е съвсем изтласкан в чакащата го кола, която по-късно се насочва към хотел Риц на Пикадили, където пък го чака друга навалица обожатели. Усмихнатият Чаплин с разрошена коса, само че облечен безупречно в сив шинел, споделя на чакащите кореспонденти, че е изтощен и би трябвало да си почине. Не след дълго обаче той се измъква от входа в задната част на хотела и самичък взема такси. То мина около баните Кенингтън, където Чаплин в миналото е ходил да плува, втора класа, за три пенса.
Скоро Чаплин слиза от таксито и потегля към Ламбет Уок, остарялата обител от детството му. Миризмата на риба и пържени картофи, смесваща се с миризмата от пръскащите нафта лампи, му връща доста детски мемоари. Чаплин видя, че неговото скъпо облекло го прави видим. Няколко индивида вече го бяха забелязали и въпреки на съвсем почтително разстояние от към 4-5 метра, възходяща навалица стартира да го следва. Той моли служител на реда за помощ, който го успокоява: „ Всичко е наред, Чарли. Тези хора няма да ви наранят. Те са най-хубавите хора в света. “ Докато служителят на реда му викна такси, тълпата стартира да го заобикаля; „ Здравей, Чарли! “; „ Бог да те благослови, Чарли! “; „ Успех за теб, момче! “
Приветстваното такси го откара около портата Кенингтън към Брикстън Роуд, където видя мястото, където живее при започване на своя разцвет. Той помоли таксито да спре в кръчма Horns, където изпива една джинджифилова бира поради положителното остарялото време. Но Чаплин скоро е разпознат още веднъж и се втурва назад в таксито си. На връщане към Риц той минава около Кенингтън Крос, където като младо момче си спомни по какъв начин чува да се свири на хармоника и кларинет, което му показва за първи път „ какво в действителност е това нещо мелодия. Първото ми събуждане за музиката “.
Чарли в „ Sherlock Holmes “
Няколко дни след обиколката с таксито, след вечеря в клуба на Олд Бонд Стрийт, Чаплин, в компанията на няколко другари, взема решение да предприеме още едно пътешестване до южен Лондон. Въпреки че минава 22:00 часа, той взема решение да посети Поунал Терас 3 в Кенингтън (улицата е разрушена през 1968 г.), където е живял в дребна стая в горната част на къщата.
Сега къщата е заета от госпожа Рейнолдс. „ Спи ли? “ – попита Чаплин. Старата вдовица отговори, че е будна и слуша момчетата, които продават вестници на улицата и крещят резултата от английското съревнование по бокс в тежка категория същата вечер (Ноел Маккормик губи от Джоузеф Бекет в Ковънт Гардън). „ Много пъти съм си удрял главата в този накривен таван “, споделя й Чаплин, откакто дамата го беше завела да види остарялата му стая, „ поради което ме биеха “. Карлайл Робинсън, определен като управител на Чаплин от Daily Mirror, споделя пред вестника в изявление през 1921 година, че таванските подиуми в The Kid се основават на тази стая в стария дом на Чарли в Кенингтън.
Обратно в Риц, на сутринта на 17 септември 1921 година, Чаплин се облича и влиза в дневната на жилището си, с цел да се срещне с няколко млади гости от учебното заведение Хокстън. Към 1921 година песента, която те пеят (Когато луната грее блестящо върху Чарли Чаплин), към този момент е изгубила истинските си конотации или най-малко я пеят група от 50 разчувствани деца, които минават през целия Лондон, с цел да го видят. Едно момче, Чарлз Лоутън, пристъпва напред и му подава кутия пури и писмо. То гласи: „ Вие бяхте един от нас. Вече сте прочут по целия свят. Но ние обичаме да си представяме, че в миналото сте били палаво момче в Лондон, както и ние. Вече сте благородник, а всички джентълмени пушат пури. Затова ви избрахме една кутия като дребен подарък за „ Нашият Чарли “. Тогава младо момиче, Лети Уестбрук, на 13 години, подари на Чарли букет с записка, казвайки „ с нашите благодарности за цялото развлечение, което ни доставяте “.
След като Чаплин подарява на всяко дете по пакет сладкиши, той им разиграва сценка, в която се показва за възрастен мъж в изложба с картини – като употребява палтото и шапката върху бастуна си той наподобява, че последователно пораства до височина към 3 метра, с цел да огледа най-високите картини, а децата крещят от смях.
