Елизабет Фрай: „Ангелът на затворите“
На страниците на историята от 19-ти век има едно по-малко известно име, което е синоним на правдивост и смяна. Елизабет Фрай се появява като лъч вярата в ера, белязана от публични провокации. Нейната всеотдайна работа за реформиране на пандизите ѝ печели прозвището „ Ангелът на пандизите “, както и трайна филантропична памет.
Фрай (родом с семейството Гърни) е родена на 21 май 1780 година в Гърни Корт, Норич, в знатно семейство на квакери. Баща ѝ, Джон Гърни, работи в банката на града, а майка ѝ, Катрин, също взе участие в фамилния бизнес. Фрай е третата щерка в фамилията и получава положително обучение – нещо извънредно за девойките по това време. През август 1800 година тя се омъжва за Джоузеф Фрай, сподвижник на квакерите.
Елизабет за пръв път стартира да се интересува от промяната в пандизите, откакто чува американски квакер на име Уилям Савери да приказва за бедните и нуждаещите се; думите му в действителност я въодушевяват да се заинтересува от потребностите на другите като цяло.
През 1813 година тя е поканена да посети пандиза Нюгейт, където е ужасена от изискванията, на които става очевидец. „ Всичко, което ти описвам, е едва по отношение на действителността; мръсотията, затвореността на стаите, гневното отношение на затворничките една към друга и злобата, която всичко това провокира, са в действителност неописуеми “, написа тя за претърпяното.
След като вижда, че дамите и децата са извънредно препълнени в пандиза Нюгейт, Фрай се връща с топли облекла и плява, с цел да помогне за възстановяване на комфорта на лишените от независимост. Тя още веднъж отбелязва какъв брой неприятно се отнасят с хората в пандиза: от тях се изисквало сами да купуват всичко належащо – в това число храна, питиета и даже въглища за отопление – от началника на пандиза. Питейната вода била лимитирана, нямало и подобаващи тоалетни. Фрай се среща и с несправедливостта на правосъдната система: оскъдно дете може да бъде изпратено в затвор за кражба на самун, до момента в който богат човек може да заплати единствено санкция.
През 1817 година Фрай основава Асоциация за възстановяване на благосъстоянието на затворничките в Нюгейт, която предлага обучение, облекло и религиозни упътвания на лишените от независимост. Тя открива и учебно заведение за децата, които са били в пандиза дружно с майките си, и води акция за това пандизите да настаняват лишените от независимост въз основа на съответния темперамент на техните закононарушения като опит да се направи правосъдната система по-справедлива.
Фрай чете на пандизчиите в пандиза Нюгейт
Работата на Фрай бързо става известна в останалата част на Обединеното кралство и отвън него. Тя пътува доста, с цел да инспектира пандизите и да написа отчети, което способства за подобряването на изискванията в пандизите в цяла Европа. Кралица Виктория и Флорънс Найтингейл даже ѝ се възхищават поради състрадателния метод, по който упражнява женско въздействие отвън семейството.
През 1818 година Фрай приказва пред Народното събрание за изискванията в пандизите и нужната промяна. Тази среща, както и работата ѝ до този миг, изиграват забележителна роля за повлияването на Закона за пандизите, признат през 1823 година, с който се основава по-справедлива и хуманна затворническа система, като се задължават пандизите да разделят лишените от независимост по пол и да наемат женски надзиратели за дамите – нещо, за което Фрай е упорствала и преди.
Тя изиграва решаваща роля и за подобряването на изискванията на корабите, пренасящи пандизчии до наказателните колонии в Австралия. В продължение на 25 години Фрай посещава безчет транспортни кораби, с цел да беседва с лишените от независимост и да инспектира изискванията на средата.
Но тя не се концентрира единствено върху промяната в пандизите. Нейните благотворителни инициативи и отдаденост на филантропията обгръщат необятен набор от обществени проблеми. Фрай работи и за възстановяване на английската болнична система и се застъпва за възстановяване на лекуването на психологично болните. Тя също по този начин предизвиква повишението на стандартите за медицински сестри, обезпечаването на обучение за работещите дами, подобряването на жилищното настаняване на бедните и води акция за унищожаване на робството. На погребението ѝ, откакто умира от инсулт на 12 октомври 1845 година, участват повече от 1000 души.
