На среща на Съвета по международни отношения председателят на Европейската

...
На среща на Съвета по международни отношения председателят на Европейската
Коментари Харесай

Частният капитал е изключително необходим за стимулиране на иновациите в Европа

На среща на Съвета по интернационалните връзки ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард акцентира смисъла на частните вложения за катализиране на екологичния преход в Европа и за поощряване на нововъведенията, оповестява „ Евронюз “.

Обсъждайки положението на европейската стопанска система и геополитическите провокации, тя посочи нуждата от към 600 милиарда евро годишно за подкрепяне на напъните за намаляване на последствията от изменението на климата, като акцентира решаващата роля на частната финансова поддръжка за тези начинания.
Лагард също по този начин показа настоящото положение на европейската стопанска система, продължаващите старания в региона на икономическото съдействие сред Съединени американски щати и Европейски Съюз и по-широките последствия от геополитическите провокации.

Динамика на инфлацията и стопански вероятности за еврозоната

Отговаряйки на запитването за какво Европа се оправя с инфлацията по-добре от Съединени американски щати, макар че е изправена пред по-големи шокове в цените на силата, Лагард уточни: „ Това към момента не е завършило. Имаме работа с два разнообразни типа инфлация. Нивата на претовареност и безработица в Европа са толкоз положителни, колкото в никакъв случай до момента “, съобщи Лагард, изтъквайки постоянния пазар на труда като позитивна страна на фона на икономическата неустановеност.
В вероятност тя изрази внимателен оптимизъм по отношение на траекторията на възобновяване на еврозоната, като предвижда последователно усъвършенстване до 2024 година

Растежът на еврозоната в съпоставяне със Съединени американски щати

Лагард прегледа забележителната разлика в икономическия напредък сред еврозоната и Съединени американски щати. От 2008 година насам стопанската система на Съединени американски щати е повишена със 75% повече от тази на еврозоната.
Тя отдаде това на няколко фактора, измежду които „ втората вълна на рецесията “ в Европа, като да вземем за пример рецесията с държавния дълг, и неналичието на фискален съюз, който да добавя неговата парична рамка.
Подчертана беше и сериозната разлика в продуктивността, като растежът на продуктивността в Съединените щати доста изпреварва този в Европа.
„ Това е просто умопомрачително; продуктивността в Съединените щати от 2019 година до момента е била 6%, а в Европа - 0,6% “, означи Лагард, като прикани за всеобхватни структурни промени и по-добра интеграция на единния пазар, с цел да се преодолее това разделяне.

Европейска икономическа самостоятелност и световни геополитически провокации

Предвид продължаващите стопански и геополитически рецесии Лагард вижда капацитет за Европа да поеме по по-автономен стопански път.
Тя акцентира смисъла на развиването на постоянна, вътрешно насочена финансова инфраструктура в поддръжка на нововъведенията и предприемачеството на континента, като допусна, че сходни начинания биха могли да подействат като катализатори на обилни стопански промени, изключително в региона на адаптирането към изменението на климата и смекчаването му.
„ Намираме се на прага на тази нужна промяна “, удостовери тя, като акцентира нуждата от частни вложения в екологичния преход на Европа, за който по нейни оценки са нужни към 600 милиарда евро годишно.
Лагард още веднъж акцентира, че европейският политически ангажимент за решение на казуса с изменението на климата е хладнокръвен и незабавно се нуждае от финансова поддръжка.
„ Това ще изисква частни пари, частни финансови спестявания, които да бъдат вложени в тази промяна “.

Диалогът се насочи и към по-широко разискване на световните стопански връзки, изключително във връзка с Китай и последствията от неговата разрастваща се икономическа тактика.
Лагард акцентира смисъла на продължаващото съдействие сред доверени световни сътрудници, вместо да се организират протекционистки политики или конкурентно субсидиране, които тя дефинира като „ конкуренция към дъното “.
Що се отнася до противоречивата тематика за потреблението на замразените съветски активи в помощ на Украйна, Лагард акцентира, че „ на никое място в Европа няма нито едно подозрение “, че в Европа Русия би трябвало да компенсира финансово вредите, нанесени на Украйна.
Тя обаче предизвести да не се минава от заледяване на активи към тяхното конфискуване без деликатно обсъждане. Тя изясни, че въпреки да има консенсус по правилото за потребление на тези активи за възобновяване, ускореното им даване заради липса на различно финансиране повдига комплицирани въпроси, свързани с правната и финансовата непоклатимост.

Парична политика в изискванията на пазарни провокации

По тематиката за възможна смяна на инфлационната цел на ЕЦБ от 2% ръководителят Лагард удостовери уговорката си за ценова непоклатимост, като се опълчи на всевъзможни незабавни промени в съществуващите рамки.
„ Не се трансформират разпоредбите на играта по средата на играта “, съобщи тя, като се застъпи за постоянен метод към ръководството на инфлационните нива в Европа.

Ролята на изкуствения разсъдък за образуването на бъдещето на Европа

Когато прави оценка въздействието на изкуствения разсъдък върху продуктивността и пазарите на труда, Лагард разяснява: „ Мисля, че това е миг в нашия живот, когато една голяма иновация с евентуална забележителна трансформационна мощ форсира своето развиване, пускане, приложения по метод, който не мисля, че можеше да бъде предстоящ или който сме виждали в предишното. За момента не съм склонна да пожертвам. Не съм склонна към риск, само че съзнавам обстоятелството, че той може да сътвори евентуално толкоз изгоди, колкото и опасности “, сподели тя. /БГНЕС

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР