Руският град Пирамида или как някогашният оазис на края на света се превърна в призрачно място
На фотосите изоставеният съветски град със странното име Пирамида наподобява заледен във времето - безусловно и преносно. Той се намира на архипелага Свалбард и е един от тези призрачни градове, които могат да послужат за декори на компютърна игра. Името на града идва от пирамидално завършените планински масиви, които се издигат над него. А поради ниските температури, които през лятото не надвишават 10 градуса, той е консервиран и доста добре непокътнат.
В продължение на епохи единствените гости на архипелага са ловци и откриватели, само че през 1910-а шведите вземат решение да основат населено място под скалите.
През 1927-а то публично минава под руска власт, а няколко години по-късно руската държавна " Арктикугол " стартира да влага във въгледобив. След Втората международна война Пирамида се трансформира в същински преуспяващ оазис.
Да те изпратят на това далечно място на пръв взор е изглеждало като наказване, само че бързо става едно от най-желаните работни места в Съюз на съветските социалистически републики. Градчето се трансформира в проява пред света какъв брой огромен е руският разцвет.
Стандартът на живот е извънредно висок - надалеч над други елементи на Съюза, а до работа там биват допускани единствено най-хубавите техници и експерти. През 80-те години на XX-ти век популацията на Пирамида доближава над 1000 души.
В разцвета на Пирамида локалните дават " западняшки " наименования на огромна част от обектите.
Почти всичко си има своя прякор - основната улица е " Шанз-Елизе ". Блокът, в който живеят мъжете без подписан брак, е прочут като " Лондон ". Жилищният блок, в който са неомъжените дами, от своя страна е " Париж ". Дори се носи слух, че скришен тунел свързва двете здания.
На края на " Шанз-Елизе " се намира най-северно разположената скулптура на Ленин, чиято цел е да припомня на посетителите къде тъкмо са попаднали.
В Пирамида обаче има неща, които не могат да се видят в редица по-големи градове на Съветския съюз.
Изградени са уреди от най-съвременен вид като отоплен плувен басейн и гимнастически салон. Градчето има и личен Дом на културата, който обитава балетно студио и зали за подготовки, изпълнени с разнообразни музикални принадлежности.
Пейзажът към селището е спиращ дъха поради назъбените масиви и снежните върхове.
Въпреки това Арктика не е измежду гостоприемните места на земята, почвата е сурова и неплодородна, а ерозията на скалите е непрестанен проблем.
Съветските управляващи съумяват да намерят решение и на това предизвикателство. Започват да извършват курсове специфични кораби, натоварени с пръст, изкопана от териториите, където се намира днешна Украйна. Почвата би трябвало да послужи за величествен план за разкрасяване на арктическата пустота - голяма изкуствено основана тревна повърхност.
Усилията се оказват сполучливи и през лятото тревистият терен се превръщал в ослепително зелен квадрат на фона на преобладаващите тъмни цветове. Внесената почва се употребила и в оранжерии за развъждане на домати, краставици, марули и даже декоративни цветя.
Всеки можел да посети града без нужда от виза или специфичен пропуск, тъй че Пирамида стартира да служи като визитна картичка пред Запада. След няколко десетилетия на разцвет градчето обаче стартира да запада.
Оказва се, че залежите от въглища са извънредно лимитирани и мините надалеч не са толкоз изобилни, колкото властта в Съюз на съветските социалистически републики допуска. Копаенето по-надълбоко за по-богат рандеман от своя страна е скъпо начинание. Някои историци имат вяра, че въгледобивът в действителност в никакъв случай не е бил приоритет - същинската причина градът да съществува е била Русия да поддържа свои територии колкото се може по на запад.
След разпадането на Съветския съюз Пирамида остава съветска, само че към този момент не може да скрие икономическите си усложнения зад Желязна завеса. Държавните субсидии в помощ на градчето стартират последователно да понижават, както и заплатите и стандартът на живот.
Повратната точка настава през 1996-а, когато полет от Москва към Свалбард със 141 пасажери на борда - миньори и техните фамилии - катастрофира при кацането. Всички на борда умират. Жертвите съставляват повече от 10% от тогавашното население на града и
Пирамида по този начин и не съумява да се възвърне.
Много от околните на починалите завеждат каузи против " Арктикугол ", която дава отговор за чартърните полети на служащите си.
Компанията стартира да обмисля да приключи активността си в Пирамида. Малко по-късно решението да не се копае по-дълбоко за нови находища на въглища е взето дефинитивно. Излизането на последната партида от въглища на 31 март 1998-а е увековечено на паметна плоча на входа на града. Жителите напущат Пирамида като мнозина настояват, че това се случва единствено за една нощ.
Изкопната техника е оставена по този начин, като че ли хората ще се върнат на работа всеки миг. Някои от жилищата наподобяват непокътнати и от тях не е изнесено съвсем нищо.
През 2007-а на " Арктикугол " им хрумва, че Пирамида би се трансформирала в забавна туристическа дестинация, изключително за почитателите на призрачни градове.
Те стартират реновирането на единствения хотел в града, както и на неговата инфраструктура. Построена е нова електрическа станция с дизелови генератори. Няколко десетки индивида живеят там, с цел да поддържат всичко това.
Пътешествието до забравения Пирамида стартира на 195 км от него - от основния град на Свалбард, Лонглийър. Норвежката самолетна компания предлага директни полети от Осло до там. Посетителите на селището споделят, че то има собствен личен неповторим дух, само че множеството от тях не са уверени, че то би трябвало да бъде възобновено.
Източник: webcafe.bg
В продължение на епохи единствените гости на архипелага са ловци и откриватели, само че през 1910-а шведите вземат решение да основат населено място под скалите.
През 1927-а то публично минава под руска власт, а няколко години по-късно руската държавна " Арктикугол " стартира да влага във въгледобив. След Втората международна война Пирамида се трансформира в същински преуспяващ оазис.
Да те изпратят на това далечно място на пръв взор е изглеждало като наказване, само че бързо става едно от най-желаните работни места в Съюз на съветските социалистически републики. Градчето се трансформира в проява пред света какъв брой огромен е руският разцвет.
Стандартът на живот е извънредно висок - надалеч над други елементи на Съюза, а до работа там биват допускани единствено най-хубавите техници и експерти. През 80-те години на XX-ти век популацията на Пирамида доближава над 1000 души.
В разцвета на Пирамида локалните дават " западняшки " наименования на огромна част от обектите.
Почти всичко си има своя прякор - основната улица е " Шанз-Елизе ". Блокът, в който живеят мъжете без подписан брак, е прочут като " Лондон ". Жилищният блок, в който са неомъжените дами, от своя страна е " Париж ". Дори се носи слух, че скришен тунел свързва двете здания.
На края на " Шанз-Елизе " се намира най-северно разположената скулптура на Ленин, чиято цел е да припомня на посетителите къде тъкмо са попаднали.
В Пирамида обаче има неща, които не могат да се видят в редица по-големи градове на Съветския съюз.
Изградени са уреди от най-съвременен вид като отоплен плувен басейн и гимнастически салон. Градчето има и личен Дом на културата, който обитава балетно студио и зали за подготовки, изпълнени с разнообразни музикални принадлежности.
Пейзажът към селището е спиращ дъха поради назъбените масиви и снежните върхове.
Въпреки това Арктика не е измежду гостоприемните места на земята, почвата е сурова и неплодородна, а ерозията на скалите е непрестанен проблем.
Съветските управляващи съумяват да намерят решение и на това предизвикателство. Започват да извършват курсове специфични кораби, натоварени с пръст, изкопана от териториите, където се намира днешна Украйна. Почвата би трябвало да послужи за величествен план за разкрасяване на арктическата пустота - голяма изкуствено основана тревна повърхност.
Усилията се оказват сполучливи и през лятото тревистият терен се превръщал в ослепително зелен квадрат на фона на преобладаващите тъмни цветове. Внесената почва се употребила и в оранжерии за развъждане на домати, краставици, марули и даже декоративни цветя.
Всеки можел да посети града без нужда от виза или специфичен пропуск, тъй че Пирамида стартира да служи като визитна картичка пред Запада. След няколко десетилетия на разцвет градчето обаче стартира да запада.
Оказва се, че залежите от въглища са извънредно лимитирани и мините надалеч не са толкоз изобилни, колкото властта в Съюз на съветските социалистически републики допуска. Копаенето по-надълбоко за по-богат рандеман от своя страна е скъпо начинание. Някои историци имат вяра, че въгледобивът в действителност в никакъв случай не е бил приоритет - същинската причина градът да съществува е била Русия да поддържа свои територии колкото се може по на запад.
След разпадането на Съветския съюз Пирамида остава съветска, само че към този момент не може да скрие икономическите си усложнения зад Желязна завеса. Държавните субсидии в помощ на градчето стартират последователно да понижават, както и заплатите и стандартът на живот.
Повратната точка настава през 1996-а, когато полет от Москва към Свалбард със 141 пасажери на борда - миньори и техните фамилии - катастрофира при кацането. Всички на борда умират. Жертвите съставляват повече от 10% от тогавашното население на града и
Пирамида по този начин и не съумява да се възвърне.
Много от околните на починалите завеждат каузи против " Арктикугол ", която дава отговор за чартърните полети на служащите си.
Компанията стартира да обмисля да приключи активността си в Пирамида. Малко по-късно решението да не се копае по-дълбоко за нови находища на въглища е взето дефинитивно. Излизането на последната партида от въглища на 31 март 1998-а е увековечено на паметна плоча на входа на града. Жителите напущат Пирамида като мнозина настояват, че това се случва единствено за една нощ.
Изкопната техника е оставена по този начин, като че ли хората ще се върнат на работа всеки миг. Някои от жилищата наподобяват непокътнати и от тях не е изнесено съвсем нищо.
През 2007-а на " Арктикугол " им хрумва, че Пирамида би се трансформирала в забавна туристическа дестинация, изключително за почитателите на призрачни градове.
Те стартират реновирането на единствения хотел в града, както и на неговата инфраструктура. Построена е нова електрическа станция с дизелови генератори. Няколко десетки индивида живеят там, с цел да поддържат всичко това.
Пътешествието до забравения Пирамида стартира на 195 км от него - от основния град на Свалбард, Лонглийър. Норвежката самолетна компания предлага директни полети от Осло до там. Посетителите на селището споделят, че то има собствен личен неповторим дух, само че множеството от тях не са уверени, че то би трябвало да бъде възобновено.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ