Какъв е залогът на предстоящите избори в Турция?
На фотографията: Реджеп Ердоган
Президентът Тайип Ердоган се стреми да удължи 20-годишното си ръководство на изборите, които ще решат освен кой ще управлява Турция, само че и по какъв начин ще се ръководи тя, накъде ще се развива стопанската система ѝ и каква роля може да играе за облекчение на спора в Украйна и Близкия изток.
Президентските и парламентарните избори, които би трябвало да се проведат до юни, съставляват най-голямото политическо предизвикателство за Ердоган, който е бранител на религиозната богобоязливост, подкрепяната от военните дипломация и ниските лихвени проценти.
Ако той загуби, съперниците му дават обещание радикална смяна.
Какво е заложено на карта?
Най-влиятелният водач, откогато Мустафа Кемал Ататюрк основа модерната турска република преди един век, Ердоган и неговата ислямистка партия Партия на справедливостта и развиването се отдалечиха от светския план на Ататюрк.
Ердоган също по този начин централизира властта към изпълнителното президентство, основано в замък с 1000 стаи в покрайнините на Анкара, което дефинира политиката на Турция в региона на стопанската система, сигурността, вътрешните и интернационалните работи.
Критиците настояват, че държавното управление му е заглушило инакомислието, ерозирало е правата и е сложило правосъдната система под своя власт – обвиняване, което се отхвърля от формалните лица, които настояват, че то е защитило жителите пред неповторими закани за сигурността, в това число опит за прелом през 2016 година
Икономистите настояват, че апелите му за ниски лихвени проценти са довели до внезапно повишаване на инфлацията до 24-годишен връх от 85% през предходната година, а лирата се е сринала до една десета от цената си по отношение на $ през последното десетилетие.
Опозиционните партии дадоха обещание да възстановят независимостта на централната банка, да върнат парламентарното ръководство и да вкарат нова конституция, в която да залегне върховенството на закона.
А останалата част от света?
Под управлението на Ердоган Турция разпростра военната си мощност в Близкия изток и отвън него – извърши четири нахлувания в Сирия, организира атака против кюрдските бойци в Ирак и изпрати военна поддръжка на Либия и Азербайджан.
Турция претърпя и редица дипломатически конфликти с районните сили Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел, както и опълчване с Гърция и Кипър за морските граници в Източното Средиземноморие, до момента в който преди две години не промени курса си и не потърси доближаване с някои от противниците си.
Закупуването на съветски средства за противовъздушна защита от Ердоган провокира наказания на Съединени американски щати против Анкара, а близостта му с президента Владимир Путин накара критиците да слагат под въпрос уговорката на Турция към западния защитителен съюз НАТО. Възраженията на Анкара против молбите за участие в НАТО на Швеция и Финландия също покачиха напрежението.
Въпреки това Турция също по този начин посредничи при сключването на договорка за експорт на украинска пшеница, наблягайки евентуалната роля, която Ердоган залага в напъните за преустановяване на войната в Украйна. Не е ясно дали неговият правоприемник ще се радва на същия престиж, който той си е основал на международната сцена – въпрос, който той евентуално ще подчертае в предизборната акция.
Може ли стопанската система да смъкна Ердоган?
Докато първото от двете десетилетия на власт на Ердоган беше белязано от внезапен стопански напредък, през последните 10 години се следи спад в благосъстоянието, което се отрази на известността му измежду гласоподавателите.
Неговата партия към момента е най-силната партия и евентуално ще остане мощна мощ в Народното събрание, само че изследванията на публичното мнение демонстрират, че Ердоган изостава по отношение на някои евентуални опозиционни претенденти за президент.
Знаейки, че възходящите разноски за живот заплашват вероятностите му за преизбиране, Ердоган разгласи удвояване на минималната работна заплата в пакет от ограничения, които също по този начин ще разрешат на повече от 2 милиона служащи да се пенсионират по-рано.
Какво дава обещание опозицията?
Двете съществени опозиционни партии, светската Републиканска национална партия и дясноцентристката националистическа партия Партия на положителното, се съюзиха с четири по-малки партии в границите на платформа, която ще промени доста от подписаните от Ердоган политики.
Те дадоха обещание да възстановят независимостта на централната банка и да трансформират неортодоксалните стопански политики на Ердоган. Те също по този начин ще отстранен изпълнителното му президентство в интерес на предходната парламентарна система и ще върнат сирийските бежанци назад в домовете им.
Ердоган поддържа несполучливите старания за събаряне на президента Башар Асад, като в същото време одобри повече от 3,6 млн. сирийски бежанци, които стават все по-нежелани на фона на икономическите компликации в Турция.
Неотдавна той повтори апелите на опозицията за доближаване с Дамаск и заприказва за връщане на част от бежанците, макар че нито президентът, нито опозицията са определили по какъв начин това може да се случи безвредно.
Какво стопира опозицията?
Алиансът на шестте партии се пробва да създаде единна платформа, само че към момента не е постигнал единодушие за претендент, който да се изправи против Ердоган за президентския пост.
Лидерът на Републиканската национална партия Кемал Киличдароглу е считан за неоснователен участник в акцията. Друг кандидат, кметът на Истанбул от същата партия, беше наказан на затвор и политическа възбрана през декември за засегнатост на изборни чиновници – присъда, която той оспорва.
Междувременно висшият съд на Турция преглежда дело за закриване на третата по величина парламентарна партия, прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), и замрази някои от сметките ѝ. Бившият водач на партията Селахаттин Демирташ е в пандиза от 2016 година по обвиняване в засегнатост на президента.
След като стартира акцията, опозиционните партии може да се окажат по-затруднени да чуят посланията си. На президентските избори през 2018 година те се бореха за ефирно време по турските телевизионни канали, които в множеството случаи мощно поддържат Ердоган.
Какво следва?
Въпреки че крайният период за осъществяване на изборите е средата на юни, партията на Ердоган съобщи, че те могат да бъдат изтеглени по-рано.
Изборът на претендента на опозиционния алианс може да бъде от основно значение за възможностите им за победа, само че ще работят и други фактори, в това число вероятностите за преодоляване на инфлацията.
Ердоган посочи опцията за среща на върха със сирийския водач Асад, което е допустима първа стъпка в полемиките за бъдещето на бежанците. В същото време Анкара от месеци предизвестява, че се готви за нова атака в Северна Сирия, ориентирана против кюрдските бойци, което може да увеличи рейтинга на Ердоган.
Текстът е оповестен в „ Reuters “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Президентът Тайип Ердоган се стреми да удължи 20-годишното си ръководство на изборите, които ще решат освен кой ще управлява Турция, само че и по какъв начин ще се ръководи тя, накъде ще се развива стопанската система ѝ и каква роля може да играе за облекчение на спора в Украйна и Близкия изток.
Президентските и парламентарните избори, които би трябвало да се проведат до юни, съставляват най-голямото политическо предизвикателство за Ердоган, който е бранител на религиозната богобоязливост, подкрепяната от военните дипломация и ниските лихвени проценти.
Ако той загуби, съперниците му дават обещание радикална смяна.
Какво е заложено на карта?
Най-влиятелният водач, откогато Мустафа Кемал Ататюрк основа модерната турска република преди един век, Ердоган и неговата ислямистка партия Партия на справедливостта и развиването се отдалечиха от светския план на Ататюрк.
Ердоган също по този начин централизира властта към изпълнителното президентство, основано в замък с 1000 стаи в покрайнините на Анкара, което дефинира политиката на Турция в региона на стопанската система, сигурността, вътрешните и интернационалните работи.
Критиците настояват, че държавното управление му е заглушило инакомислието, ерозирало е правата и е сложило правосъдната система под своя власт – обвиняване, което се отхвърля от формалните лица, които настояват, че то е защитило жителите пред неповторими закани за сигурността, в това число опит за прелом през 2016 година
Икономистите настояват, че апелите му за ниски лихвени проценти са довели до внезапно повишаване на инфлацията до 24-годишен връх от 85% през предходната година, а лирата се е сринала до една десета от цената си по отношение на $ през последното десетилетие.
Опозиционните партии дадоха обещание да възстановят независимостта на централната банка, да върнат парламентарното ръководство и да вкарат нова конституция, в която да залегне върховенството на закона.
А останалата част от света?
Под управлението на Ердоган Турция разпростра военната си мощност в Близкия изток и отвън него – извърши четири нахлувания в Сирия, организира атака против кюрдските бойци в Ирак и изпрати военна поддръжка на Либия и Азербайджан.
Турция претърпя и редица дипломатически конфликти с районните сили Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел, както и опълчване с Гърция и Кипър за морските граници в Източното Средиземноморие, до момента в който преди две години не промени курса си и не потърси доближаване с някои от противниците си.
Закупуването на съветски средства за противовъздушна защита от Ердоган провокира наказания на Съединени американски щати против Анкара, а близостта му с президента Владимир Путин накара критиците да слагат под въпрос уговорката на Турция към западния защитителен съюз НАТО. Възраженията на Анкара против молбите за участие в НАТО на Швеция и Финландия също покачиха напрежението.
Въпреки това Турция също по този начин посредничи при сключването на договорка за експорт на украинска пшеница, наблягайки евентуалната роля, която Ердоган залага в напъните за преустановяване на войната в Украйна. Не е ясно дали неговият правоприемник ще се радва на същия престиж, който той си е основал на международната сцена – въпрос, който той евентуално ще подчертае в предизборната акция.
Може ли стопанската система да смъкна Ердоган?
Докато първото от двете десетилетия на власт на Ердоган беше белязано от внезапен стопански напредък, през последните 10 години се следи спад в благосъстоянието, което се отрази на известността му измежду гласоподавателите.
Неговата партия към момента е най-силната партия и евентуално ще остане мощна мощ в Народното събрание, само че изследванията на публичното мнение демонстрират, че Ердоган изостава по отношение на някои евентуални опозиционни претенденти за президент.
Знаейки, че възходящите разноски за живот заплашват вероятностите му за преизбиране, Ердоган разгласи удвояване на минималната работна заплата в пакет от ограничения, които също по този начин ще разрешат на повече от 2 милиона служащи да се пенсионират по-рано.
Какво дава обещание опозицията?
Двете съществени опозиционни партии, светската Републиканска национална партия и дясноцентристката националистическа партия Партия на положителното, се съюзиха с четири по-малки партии в границите на платформа, която ще промени доста от подписаните от Ердоган политики.
Те дадоха обещание да възстановят независимостта на централната банка и да трансформират неортодоксалните стопански политики на Ердоган. Те също по този начин ще отстранен изпълнителното му президентство в интерес на предходната парламентарна система и ще върнат сирийските бежанци назад в домовете им.
Ердоган поддържа несполучливите старания за събаряне на президента Башар Асад, като в същото време одобри повече от 3,6 млн. сирийски бежанци, които стават все по-нежелани на фона на икономическите компликации в Турция.
Неотдавна той повтори апелите на опозицията за доближаване с Дамаск и заприказва за връщане на част от бежанците, макар че нито президентът, нито опозицията са определили по какъв начин това може да се случи безвредно.
Какво стопира опозицията?
Алиансът на шестте партии се пробва да създаде единна платформа, само че към момента не е постигнал единодушие за претендент, който да се изправи против Ердоган за президентския пост.
Лидерът на Републиканската национална партия Кемал Киличдароглу е считан за неоснователен участник в акцията. Друг кандидат, кметът на Истанбул от същата партия, беше наказан на затвор и политическа възбрана през декември за засегнатост на изборни чиновници – присъда, която той оспорва.
Междувременно висшият съд на Турция преглежда дело за закриване на третата по величина парламентарна партия, прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), и замрази някои от сметките ѝ. Бившият водач на партията Селахаттин Демирташ е в пандиза от 2016 година по обвиняване в засегнатост на президента.
След като стартира акцията, опозиционните партии може да се окажат по-затруднени да чуят посланията си. На президентските избори през 2018 година те се бореха за ефирно време по турските телевизионни канали, които в множеството случаи мощно поддържат Ердоган.
Какво следва?
Въпреки че крайният период за осъществяване на изборите е средата на юни, партията на Ердоган съобщи, че те могат да бъдат изтеглени по-рано.
Изборът на претендента на опозиционния алианс може да бъде от основно значение за възможностите им за победа, само че ще работят и други фактори, в това число вероятностите за преодоляване на инфлацията.
Ердоган посочи опцията за среща на върха със сирийския водач Асад, което е допустима първа стъпка в полемиките за бъдещето на бежанците. В същото време Анкара от месеци предизвестява, че се готви за нова атака в Северна Сирия, ориентирана против кюрдските бойци, което може да увеличи рейтинга на Ердоган.
Текстът е оповестен в „ Reuters “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ