Владимир Чуков за ДЕБАТИ: След неуспехите в Украйна, Русия е слабият външен фактор. Турция пък е в силна позиция
На фотографията: проф. Владимир Чуков.Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Проф. Чуков, наподобява, че спорът в Нагорни Карабах сред Армения и Азербайджан може да се възвърне – какво се случва там?
За страдание убитите се усилват. Първоначалното експлоадиране от вторник беше последвано с няколко часа леко помирение – евентуално след дейните дипломатически контакти на Пашинян с Путин, с Макрон, със Съединени американски щати. Виждаме обаче, че нещата се усложняват и престрелките са се възобновили. Прогнозите не са оптимистични, да забележим до каква степен ще се стигне.
Мислите ли, че е допустимо да има развиване, сходно на шестседмичната война от 2020 година?
Много ми се желае да не е по този начин. Считам, че надали ще се случи продължителна война като тази от края на септември до началото на октомври 2020 година – общо 43 дни. Тогава убитите бяха над 6000 души, в действителност кланица. Азербайджан си върна към 20% от този извънредно дребен анклав, който живееше личен живо като самообявилата се Република Арцах, имаше личен парламент, лично държавно управление. Тази република обаче беше приета само от три страни – Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. Самата Армения не признава Република Арцах. Русия също.
Ситуацията е извънредно комплицирана. Корените на този спор датират още от руско време. Политиката на Сталин и изобщо руската политика, в която една историческа област, обитаема с несъмнено етническо население, попада административно в една по-голяма област, каквато е Азербайджан, прави Нагорни Карабах несъответстващ за живот на две обособени етнически и религиозни групи.
Според мен огромният пропуск на Армения е през 1994 година, когато Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, по силата на която Нагорни Карабах публично и интернационално прието е част от Азербайджан. Тогава Русия е непрекъснат член на Съвета за сигурност. Впоследствие спорът се разгаря, само че този дребен анклав, който на 75-80% е обитаем с арменци, не може да откри своя баланс, своя натурален метод на живот.
Нека напомним – какво докара до войната през 2020 година, какво я провокира?
Тогава салдото на силите – въоръжените сили на Армения и Азербайджан се промени радикално в интерес на Азербайджан. Армията на Азербайджан е доста мощно подкрепяна от Турция.
В момента виждаме, че измененията на фронта в Украйна, триумфите на украинската войска, доста мощно въздействат на настроенията в този различен фронт, който е доста близо. Ако погледнем оръжията, които се употребяват – далекобойна артилерия, високоточни ракети, дронове, това е същото, с което украинците съумяха да реализират триумфи против Русия. От военна позиция имаме прекопирване на тактиката.
Има ли по какъв начин да се реши спорът един път вечно?
Конфликтът в Нагорни Карабах е замразен, той няма по какъв начин да се реши в тази геополитическа обстановка на района. Арменците са губещи – преди всичко, тъй като са съдружници на губещата страна – т.е. на Русия. Тяхната войска, спрямо азерската, е в пъти по-слаба. Дипломацията им също не е чудесна, тъй като те самите на признават Република Арцах. През 2020 година имаше необятна акция Франция да признае Република Арцах. Кампанията се водеше от мощното арменско лоби там. Тогава Макрон направи посети мероприятие на арменската общественост във Франция и ги попита по какъв начин Франция да признае Арцах, откакто самата Армения не признава тази република. В дипломацията на Армения има доста съществени неточности – залагат на губещата страна, на доста тясното свързване сред Армения със Съюз на съветските социалистически републики, в този момент с Русия.
Ситуацията е на спор, който се разгаря според от салдото на силите сега в района, в постсъветското пространство, във взаимоотношенията сред Русия и Турция. Факторите, които въздействат, са доста. За страдание всичко това е за сметка на популацията. В този анклав сега живеят към 110-120 хиляди индивида – не е имало броене от 2013 година и не можем да кажем тъкмо какъв брой са, само че се досещаме каква миграционна вълна е имало. Балансът на силите от няколко години е в доста пъти в интерес на Азербайджан, подсилен от Турция.
Виждайки контраофанзивата на Украйна, която наподобява много сполучлива, кой е по-вероятен подстрекател на актуалното напрежение в Нагорни Карабах – Русия, тъй като желае да измести вниманието от загубите си в Украйна, или Турция, тъй като желае да се възползва от слабостта на Русия?
Много е мъчно да се каже изрично кой е основателят, защото обвиняванията са взаимни – арменците упрекват азерите, азерите упрекват арменците. Това е замразен спор, за който от интернационалното право не произтичат принадлежности, които да урегулират един път вечно тази рецесия. Ще бъда малко безсрамен като кажа, че в случай че Нагорни Карабах беше в Европа, това в никакъв случай нямаше да се случи. Принципите за водене на диалози в тази част на света са правилата на силата, на нейното налагане. Много зависи от съответното в моментно положение.
Задкавказието и района на Каспийско море се влия доста мощно от това, което се случва в Черноморието. Цялото постсъветско пространство е като една мозайка, в която, когато се извади една плочка, другите плочки се разместват. След неуспехите на Русия в Украйна, тя е в състояние на слабият външен фактор. В същото време Турция е в мощна позиция – това несъмнено е по този начин, даже и в желанието ѝ да бъде водещият медиатор сред Русия и Украйна.
Не може да се каже кой е инициирал съответният спор в Нагорни Карабах. Губещият ще бъде популацията. Печелившият от военна позиция без подозрение ще са азерите, в случай че се стигне до широкомащабна интервенция. Международните фактори обаче – приказвам за Запада, за Съединени американски щати, Франция, към този момент приканиха незабавно да бъдат прекъснати всевъзможни военни дейности, защото споровете в тази част на света така и така са прекалено много. Има прекалено много кръв, прекалено много бежанци, прекалено много дестабилизация. Един спор повече ще бъде допълнително на Европа и света.
Проф. Чуков, наподобява, че спорът в Нагорни Карабах сред Армения и Азербайджан може да се възвърне – какво се случва там?
За страдание убитите се усилват. Първоначалното експлоадиране от вторник беше последвано с няколко часа леко помирение – евентуално след дейните дипломатически контакти на Пашинян с Путин, с Макрон, със Съединени американски щати. Виждаме обаче, че нещата се усложняват и престрелките са се възобновили. Прогнозите не са оптимистични, да забележим до каква степен ще се стигне.
Мислите ли, че е допустимо да има развиване, сходно на шестседмичната война от 2020 година?
Много ми се желае да не е по този начин. Считам, че надали ще се случи продължителна война като тази от края на септември до началото на октомври 2020 година – общо 43 дни. Тогава убитите бяха над 6000 души, в действителност кланица. Азербайджан си върна към 20% от този извънредно дребен анклав, който живееше личен живо като самообявилата се Република Арцах, имаше личен парламент, лично държавно управление. Тази република обаче беше приета само от три страни – Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. Самата Армения не признава Република Арцах. Русия също.
Ситуацията е извънредно комплицирана. Корените на този спор датират още от руско време. Политиката на Сталин и изобщо руската политика, в която една историческа област, обитаема с несъмнено етническо население, попада административно в една по-голяма област, каквато е Азербайджан, прави Нагорни Карабах несъответстващ за живот на две обособени етнически и религиозни групи.
Според мен огромният пропуск на Армения е през 1994 година, когато Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, по силата на която Нагорни Карабах публично и интернационално прието е част от Азербайджан. Тогава Русия е непрекъснат член на Съвета за сигурност. Впоследствие спорът се разгаря, само че този дребен анклав, който на 75-80% е обитаем с арменци, не може да откри своя баланс, своя натурален метод на живот.
Нека напомним – какво докара до войната през 2020 година, какво я провокира?
Тогава салдото на силите – въоръжените сили на Армения и Азербайджан се промени радикално в интерес на Азербайджан. Армията на Азербайджан е доста мощно подкрепяна от Турция.
В момента виждаме, че измененията на фронта в Украйна, триумфите на украинската войска, доста мощно въздействат на настроенията в този различен фронт, който е доста близо. Ако погледнем оръжията, които се употребяват – далекобойна артилерия, високоточни ракети, дронове, това е същото, с което украинците съумяха да реализират триумфи против Русия. От военна позиция имаме прекопирване на тактиката.
Има ли по какъв начин да се реши спорът един път вечно?
Конфликтът в Нагорни Карабах е замразен, той няма по какъв начин да се реши в тази геополитическа обстановка на района. Арменците са губещи – преди всичко, тъй като са съдружници на губещата страна – т.е. на Русия. Тяхната войска, спрямо азерската, е в пъти по-слаба. Дипломацията им също не е чудесна, тъй като те самите на признават Република Арцах. През 2020 година имаше необятна акция Франция да признае Република Арцах. Кампанията се водеше от мощното арменско лоби там. Тогава Макрон направи посети мероприятие на арменската общественост във Франция и ги попита по какъв начин Франция да признае Арцах, откакто самата Армения не признава тази република. В дипломацията на Армения има доста съществени неточности – залагат на губещата страна, на доста тясното свързване сред Армения със Съюз на съветските социалистически републики, в този момент с Русия.
Ситуацията е на спор, който се разгаря според от салдото на силите сега в района, в постсъветското пространство, във взаимоотношенията сред Русия и Турция. Факторите, които въздействат, са доста. За страдание всичко това е за сметка на популацията. В този анклав сега живеят към 110-120 хиляди индивида – не е имало броене от 2013 година и не можем да кажем тъкмо какъв брой са, само че се досещаме каква миграционна вълна е имало. Балансът на силите от няколко години е в доста пъти в интерес на Азербайджан, подсилен от Турция.
Виждайки контраофанзивата на Украйна, която наподобява много сполучлива, кой е по-вероятен подстрекател на актуалното напрежение в Нагорни Карабах – Русия, тъй като желае да измести вниманието от загубите си в Украйна, или Турция, тъй като желае да се възползва от слабостта на Русия?
Много е мъчно да се каже изрично кой е основателят, защото обвиняванията са взаимни – арменците упрекват азерите, азерите упрекват арменците. Това е замразен спор, за който от интернационалното право не произтичат принадлежности, които да урегулират един път вечно тази рецесия. Ще бъда малко безсрамен като кажа, че в случай че Нагорни Карабах беше в Европа, това в никакъв случай нямаше да се случи. Принципите за водене на диалози в тази част на света са правилата на силата, на нейното налагане. Много зависи от съответното в моментно положение.
Задкавказието и района на Каспийско море се влия доста мощно от това, което се случва в Черноморието. Цялото постсъветско пространство е като една мозайка, в която, когато се извади една плочка, другите плочки се разместват. След неуспехите на Русия в Украйна, тя е в състояние на слабият външен фактор. В същото време Турция е в мощна позиция – това несъмнено е по този начин, даже и в желанието ѝ да бъде водещият медиатор сред Русия и Украйна.
Не може да се каже кой е инициирал съответният спор в Нагорни Карабах. Губещият ще бъде популацията. Печелившият от военна позиция без подозрение ще са азерите, в случай че се стигне до широкомащабна интервенция. Международните фактори обаче – приказвам за Запада, за Съединени американски щати, Франция, към този момент приканиха незабавно да бъдат прекъснати всевъзможни военни дейности, защото споровете в тази част на света така и така са прекалено много. Има прекалено много кръв, прекалено много бежанци, прекалено много дестабилизация. Един спор повече ще бъде допълнително на Европа и света.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ