Проф. Владимир Чуков за ДЕБАТИ: Турция отново превръща сирийските бежанци в инструмент за натиск
На фотографията: проф. Владимир Чуков.Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Проф. Чуков, злополучният случай със починалите служители на реда в Бургас още веднъж изведе на дневен ред мигрантския проблем в България. Какво се случва в Турция и Сирия, че стартира надигането на нова мигрантска вълна?
Има нова обстановка сред двете страни. Наблюдава се стопляне на връзките сред Дамаск и Анкара. Ако до този миг Ердоган не искаше да върне сирийските бежанци в Сирия, то в този момент е повече от явно, че, откакто не съумя да убеди своите съдружници и интернационалните фактори да направи военна намеса в Северна Сирия, не му оставя нищо друго, с изключение на да разгласи стопляне на връзките със Сирия.
Една от главните тематики е уреждането на ситуацията на сирийските бежанци в Турция. Преди към два месеца излезе статистика, че сирийците в Турция са над 3 милиона и 600 хиляди индивида. Цифрата е голяма. Дамаск слага условия и едно от изискванията е Турция да не се съпротивлява на завръщането на сирийците в техните домове. Това значи, че и двете страни сега са подтиквани тази голяма общественост да се завърне в Сирия.
Нещо повече – сирийските бежанци се трансформират още веднъж в инструмент за напън върху избран вид субекти, от които Турция може да изведе дивиденти. Един турски политик от маргиналната Турска партия за смяна – Мустафа Саръгюл, преди няколко дни апропо загатна, че Турция би трябвало да ратифицира контракта на Финландия и Швеция за присъединение в НАТО, в случай че тези две скандинавски страни одобряват на своята територия всички бежанци на територията на Турция, само че най-много сирийските. Турската страна още веднъж се пробва да размаха обстановката към сирийските бежанци.
Сирийците в Турция пък се усещат неспокойни, несигурни, желаят да изоставен страната главно поради изборите следващата година. През юни 2023 година в Турция ще има парламентарни и президентски избори. Очевидно е, че Ердоган няма по какъв начин да не употребява антиимигрантската изразителност, с цел да успее да победи на изборите. Защо ще го направи – тъй като през 2019 година той завоюва в двата най-големи турски града Анкара и Истанбул, с помощта на антиимигрантската изразителност. Тази изразителност сега е печелившата карта в Турция.
Защо – тъй като турската стопанска система върви в низходящ тренд. Допреди 2 месеца Турция означи някъде към 78% % инфлация. А в България приказваме за 12-13%. Турската лира безусловно преди дни реализира следващото дъно, достигайки 18 лири за един американски $.
Има голяма конкуренция сред турците и сред тези бежанци, за които ние приказваме. С това обясняваме за какво сирийците към този момент не са заинтригувани да останат в Турция. Като сложите големите битови проблеми, като сложите изблиците на расизъм, непоносимост, изключително на тези места, в които сирийското население се оказва болшинство във връзка с локалното население, представете си в каква обстановка живеят тези хора. Нормално е да създадем извода, че сирийците не биха желали да останат в Турция, изключително поради тяхното вероятно връщане на юг – в тяхна татковина. И по тази причина желаят по-скоро да тръгнат на север – към България, или пък на запад към Гърция. Всичко това изяснява по-засиления мигрантски напън върху нашите граници.
Това, което се случи с двамата млади служители на реда – те изгубиха живота си, е нещо като върха на айсберга. През седмица, 10 дни, ние имахме случай с мигрантски, бежански групи, които са хващани от нашите органи на реда в разнообразни елементи на България.
Можем ли изрично да кажем, че мигрантският напън върху България е резултат от процеси отвън страната?
– Да, по този начин е. Тези процеси доста наподобяват на това, което наблюдавахме 2015-2016 година – процеси, които са отвън нашата територия. През септември 2015 година Русия нахлу на територията на Сирия, започнаха бомбардировки и тогава стана огромната бежанска вълна. През 2015 година се случи и банкрутът на Гърция. Тогава беше невиждано – толкоз доста бежанци и мигранти внезапно потеглиха към Европа. Говорим за милион, милион и двеста хиляди. Слава Богу, Европа към този момент е направила своите заключения и това не може да се повтори. В никакъв случай обаче натискът не би трябвало да бъде подценяван.
Ясно е, че България мъчно може да затвори границата си с Турция, само че като че ли Европа не е единна по въпроса дали да приема, или да не приема бежанци. На какво се дължи това съмнение в общоевропейската политика?
Мигрантската рецесия беше тази, която убеди британците да гласоподават на референдума 2016 за обособяване от Европейския съюз. Има страни – най-много в западната част на Европейски Съюз, които са гъвкави, прекомерно толерантни. Там в действителност има господство на закона и такова по повод правата на индивида. Докато в нашата част на Европа – източната, има един знак на тъкмо противоположната политика – антимигрантска, и това е Виктор Орбан. Полша, Словакия и Чехия също. Всички страни от Европейския съюз сме страни по Женевската спогодба за бежанците. Не може да бъде отхвърлен статут на емигрант на всеки, който е гонен от своята страна по политически аргументи.
Аз персонално смятам, че България в доста огромна степен би трябвало да извлече поучения от това, което направиха нашите съседи – гърците. Миналата година те имаха сгъстяване на позицията във връзка с предоставяне статут на хора, които желаят да бъдат със статут на бежанци. Едно е да си емигрант, напълно друго е да си мигрант, макар че и този спор съществува на равнище Организация на обединените нации. Така или другояче обаче, всяка една страна има лично законодателство и лична интерпретация на това да бъде част от тази Женевска спогодба за бежанците.
Каква съгласно Вас би трябвало да бъде европейската, и в частност българската политика, с цел да може по едно и също време да одобряваме бежанци, да сме толерантни и хуманни, само че да се спре и чисто икономическата миграция?
Мисля, че при нас би трябвало да се направи едно доста положително изследване на това, което одобриха като пакет законодателни ограничения в Гърция. В България би трябвало да се организира сериозен спор, тъй че по едно и също време да бъдем страна по Женевската спогодба за бежанците, само че в това време да бъде преодоляна невъзможността да се вземат най-строги ограничения против нарушителите. Например 15-годишният водач на рейса в Бургас, който е получил статут, той злоупотребява с доверието на нашата страна. В същото време няма никакви санкции, тотална приемливост към закононарушител. Това не трябва да се позволява. Трябва да се направи един доста сериозен разбор.
Има ли някаква по-специална организация в ислямския свят, която да подтиква или пък да подкрепя хората да идват в Европа?
Не става въпрос за Ислямски свят, става въпрос за асоциации на бежанци от обособените страни. Такива да вземем за пример има на сирийците в Турция, те бяха извънредно дейни досега, в който избухна пандемията от COVID-19. На 1 март 2019 година в центъра на Истанбул те дадоха конференция, на която оповестиха, че ще вършат поход на мира.
В същото време има и една доста мощна организация на бежанците от Афганистан. Може би Афганистан е нацията с максимален афинитет към образуване на бежанци. Тя е извънредно мощна, седалището ѝ е в Германия. Всяка една земляческа, национална организация е направила своя индивид по този начин, че да подкрепя своите сънародници, искащи да изоставен родината си.
Има ли роля религията във всичките процеси – мюсюлманските мигранти заплашват ли Европа по някакъв метод?
Тези хора бягат от мизерията, от глада, бягат също и от климатичните неволи. Това са главните тласъци. Бягат от диктатурата, от репресиите. Ролята на религията играе при невъзможността за социализиране в обществата, в които те са признати. Ето да вземем за пример това момче Омар – 15-годишно, което е пристигнало в България предходната година. То доста мъчно може да се социализира и остава в една компактна група, в която явно тези нездравословни обноски, манталитети и навици не престават да ги ръководят.
Подобен образец са алжирците във Франция, мароканците – още веднъж във Франция и страните от Бенелюкс. Там религията играе значима роля. Турците са най-трудно адаптивната група в Германия. Религията играе ролята на някакъв капак, който се пробва да държи тези хора в изолираност от другата част на обществото. Естествено, не желая да синтезирам, не споделям, че това е годно за цялата мигрантска група. Не е по този начин.
Различията произтичат от характерната конструкция на общество, която имат – мощно патриархална, мощно обичайната. Това са хора, които не могат да се приспособяват към действителностите в обществото – в случай че желаете чисто софтуерно, в случай че желаете народопсихологически, генерационни. Това е огромната спънка, а религията е част от консервативната традиция и от невъзможността тези хора да се интегрират в обществото. От десетилетия е по този начин.
Проф. Чуков, злополучният случай със починалите служители на реда в Бургас още веднъж изведе на дневен ред мигрантския проблем в България. Какво се случва в Турция и Сирия, че стартира надигането на нова мигрантска вълна?
Има нова обстановка сред двете страни. Наблюдава се стопляне на връзките сред Дамаск и Анкара. Ако до този миг Ердоган не искаше да върне сирийските бежанци в Сирия, то в този момент е повече от явно, че, откакто не съумя да убеди своите съдружници и интернационалните фактори да направи военна намеса в Северна Сирия, не му оставя нищо друго, с изключение на да разгласи стопляне на връзките със Сирия.
Една от главните тематики е уреждането на ситуацията на сирийските бежанци в Турция. Преди към два месеца излезе статистика, че сирийците в Турция са над 3 милиона и 600 хиляди индивида. Цифрата е голяма. Дамаск слага условия и едно от изискванията е Турция да не се съпротивлява на завръщането на сирийците в техните домове. Това значи, че и двете страни сега са подтиквани тази голяма общественост да се завърне в Сирия.
Нещо повече – сирийските бежанци се трансформират още веднъж в инструмент за напън върху избран вид субекти, от които Турция може да изведе дивиденти. Един турски политик от маргиналната Турска партия за смяна – Мустафа Саръгюл, преди няколко дни апропо загатна, че Турция би трябвало да ратифицира контракта на Финландия и Швеция за присъединение в НАТО, в случай че тези две скандинавски страни одобряват на своята територия всички бежанци на територията на Турция, само че най-много сирийските. Турската страна още веднъж се пробва да размаха обстановката към сирийските бежанци.
Сирийците в Турция пък се усещат неспокойни, несигурни, желаят да изоставен страната главно поради изборите следващата година. През юни 2023 година в Турция ще има парламентарни и президентски избори. Очевидно е, че Ердоган няма по какъв начин да не употребява антиимигрантската изразителност, с цел да успее да победи на изборите. Защо ще го направи – тъй като през 2019 година той завоюва в двата най-големи турски града Анкара и Истанбул, с помощта на антиимигрантската изразителност. Тази изразителност сега е печелившата карта в Турция.
Защо – тъй като турската стопанска система върви в низходящ тренд. Допреди 2 месеца Турция означи някъде към 78% % инфлация. А в България приказваме за 12-13%. Турската лира безусловно преди дни реализира следващото дъно, достигайки 18 лири за един американски $.
Има голяма конкуренция сред турците и сред тези бежанци, за които ние приказваме. С това обясняваме за какво сирийците към този момент не са заинтригувани да останат в Турция. Като сложите големите битови проблеми, като сложите изблиците на расизъм, непоносимост, изключително на тези места, в които сирийското население се оказва болшинство във връзка с локалното население, представете си в каква обстановка живеят тези хора. Нормално е да създадем извода, че сирийците не биха желали да останат в Турция, изключително поради тяхното вероятно връщане на юг – в тяхна татковина. И по тази причина желаят по-скоро да тръгнат на север – към България, или пък на запад към Гърция. Всичко това изяснява по-засиления мигрантски напън върху нашите граници.
Това, което се случи с двамата млади служители на реда – те изгубиха живота си, е нещо като върха на айсберга. През седмица, 10 дни, ние имахме случай с мигрантски, бежански групи, които са хващани от нашите органи на реда в разнообразни елементи на България.
Можем ли изрично да кажем, че мигрантският напън върху България е резултат от процеси отвън страната?
– Да, по този начин е. Тези процеси доста наподобяват на това, което наблюдавахме 2015-2016 година – процеси, които са отвън нашата територия. През септември 2015 година Русия нахлу на територията на Сирия, започнаха бомбардировки и тогава стана огромната бежанска вълна. През 2015 година се случи и банкрутът на Гърция. Тогава беше невиждано – толкоз доста бежанци и мигранти внезапно потеглиха към Европа. Говорим за милион, милион и двеста хиляди. Слава Богу, Европа към този момент е направила своите заключения и това не може да се повтори. В никакъв случай обаче натискът не би трябвало да бъде подценяван.
Ясно е, че България мъчно може да затвори границата си с Турция, само че като че ли Европа не е единна по въпроса дали да приема, или да не приема бежанци. На какво се дължи това съмнение в общоевропейската политика?
Мигрантската рецесия беше тази, която убеди британците да гласоподават на референдума 2016 за обособяване от Европейския съюз. Има страни – най-много в западната част на Европейски Съюз, които са гъвкави, прекомерно толерантни. Там в действителност има господство на закона и такова по повод правата на индивида. Докато в нашата част на Европа – източната, има един знак на тъкмо противоположната политика – антимигрантска, и това е Виктор Орбан. Полша, Словакия и Чехия също. Всички страни от Европейския съюз сме страни по Женевската спогодба за бежанците. Не може да бъде отхвърлен статут на емигрант на всеки, който е гонен от своята страна по политически аргументи.
Аз персонално смятам, че България в доста огромна степен би трябвало да извлече поучения от това, което направиха нашите съседи – гърците. Миналата година те имаха сгъстяване на позицията във връзка с предоставяне статут на хора, които желаят да бъдат със статут на бежанци. Едно е да си емигрант, напълно друго е да си мигрант, макар че и този спор съществува на равнище Организация на обединените нации. Така или другояче обаче, всяка една страна има лично законодателство и лична интерпретация на това да бъде част от тази Женевска спогодба за бежанците.
Каква съгласно Вас би трябвало да бъде европейската, и в частност българската политика, с цел да може по едно и също време да одобряваме бежанци, да сме толерантни и хуманни, само че да се спре и чисто икономическата миграция?
Мисля, че при нас би трябвало да се направи едно доста положително изследване на това, което одобриха като пакет законодателни ограничения в Гърция. В България би трябвало да се организира сериозен спор, тъй че по едно и също време да бъдем страна по Женевската спогодба за бежанците, само че в това време да бъде преодоляна невъзможността да се вземат най-строги ограничения против нарушителите. Например 15-годишният водач на рейса в Бургас, който е получил статут, той злоупотребява с доверието на нашата страна. В същото време няма никакви санкции, тотална приемливост към закононарушител. Това не трябва да се позволява. Трябва да се направи един доста сериозен разбор.
Има ли някаква по-специална организация в ислямския свят, която да подтиква или пък да подкрепя хората да идват в Европа?
Не става въпрос за Ислямски свят, става въпрос за асоциации на бежанци от обособените страни. Такива да вземем за пример има на сирийците в Турция, те бяха извънредно дейни досега, в който избухна пандемията от COVID-19. На 1 март 2019 година в центъра на Истанбул те дадоха конференция, на която оповестиха, че ще вършат поход на мира.
В същото време има и една доста мощна организация на бежанците от Афганистан. Може би Афганистан е нацията с максимален афинитет към образуване на бежанци. Тя е извънредно мощна, седалището ѝ е в Германия. Всяка една земляческа, национална организация е направила своя индивид по този начин, че да подкрепя своите сънародници, искащи да изоставен родината си.
Има ли роля религията във всичките процеси – мюсюлманските мигранти заплашват ли Европа по някакъв метод?
Тези хора бягат от мизерията, от глада, бягат също и от климатичните неволи. Това са главните тласъци. Бягат от диктатурата, от репресиите. Ролята на религията играе при невъзможността за социализиране в обществата, в които те са признати. Ето да вземем за пример това момче Омар – 15-годишно, което е пристигнало в България предходната година. То доста мъчно може да се социализира и остава в една компактна група, в която явно тези нездравословни обноски, манталитети и навици не престават да ги ръководят.
Подобен образец са алжирците във Франция, мароканците – още веднъж във Франция и страните от Бенелюкс. Там религията играе значима роля. Турците са най-трудно адаптивната група в Германия. Религията играе ролята на някакъв капак, който се пробва да държи тези хора в изолираност от другата част на обществото. Естествено, не желая да синтезирам, не споделям, че това е годно за цялата мигрантска група. Не е по този начин.
Различията произтичат от характерната конструкция на общество, която имат – мощно патриархална, мощно обичайната. Това са хора, които не могат да се приспособяват към действителностите в обществото – в случай че желаете чисто софтуерно, в случай че желаете народопсихологически, генерационни. Това е огромната спънка, а религията е част от консервативната традиция и от невъзможността тези хора да се интегрират в обществото. От десетилетия е по този начин.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ