Евгений Дайнов за ДЕБАТИ: Светът се променя и силите на старото безредие разбират, че тяхното време свършва
На фотографията: проф. Евгений ДайновЕвгений Дайнов е роден през 1958 година Родният му град е Пловдив, по-късно се реалокира да живее в София. Проф. Дайнов е настоящ политолог. Висшето си обучение приключва в най-стария университет – Оксфорд, през 1978 година Магистърската му степен е по съвременна история. Работил е като основен редактор на списание „ The Insider “, шеф на Центъра за обществени практики в София и е професор по политически науки в Нов български университет.
Професоре, президентът предстоящо получи назад третия мандат несбъднат от Българска социалистическа партия, предстоят ни нови избори, ще продължаваме да имаме длъжностен кабинет. Става ли рискова тази липса на постоянно държавно управление за България или по-лошият вид е компромисно към корупцията ръководство?
Това, което се случва от 2021 година, е опит на българското общество да излезе от предходен собствен модел на битие – феодално-гангстерския модел, натрапен от Бойко Борисов, и да влезе в някаква подредена европейска демократична нормалност. Тъй като непълен брой българи незадоволително мощно желаят това и защото силите, които желаят да продължи феодално-гангстерския модел, са изцяло мобилизирани, разумният, естественият резултат е такова равновесие сред силите на остарялото и на новото, че огромни болшинства да не могат да бъдат създадени.
Затова са тези непрекъснати избори, по тази причина такива непрекъснати избори ще продължат, до момента в който една от страните – остарелият свят или новият свят, не образува безапелационно болшинство. Това се е случвало и в други страни, случвало се е и в България – да има относително равновесие сред хората, искащи смяна, и хората, които не желаят смяна.
Дали това е добре, или зле за България, виждам два аспекта. Зле е, тъй като прелива власт към президента, към една фигура, която съгласно Конституцията няма действителна власт. В случая президентът придобива действителна власт и илюстрира, че е рисково, когато управляващите се концентрират в един човек. Ако този един човек ненадейно реши да работи срещу ползите на републиката – както реши Румен Радев, подреждайки се до ползите на Кремъл и на Путин, това е извънредно рисково за политиката. Това е политическият аспект на въпроса.
Общественият аспект обаче е различен. Откакто ГЕРБ не е на власт, откогато имаме нестабилни ръководства, българската стопанска система е пораснала с 20%. Това е връх за Европа от 50-те години насам. Българският промишлен бранш пък се развива най-бързо от целия Европейския съюз. Това демонстрира, че е по-добре да има политическа неустойчивост – само че да няма непрекъснат напън и рекет върху бизнесмените и бизнеса, в сравнение с държавно управление, което да задушава стопанската система.
От позиция стопанската система и хората е по-добре да има политическа неустойчивост. Същевременно обаче преливането на власт към Румен Радев, който отстоява ползите на Русия, не е добре.
Казвате, е сериозната маса от хора, която желае смяна, първо, все още е дребна, второ, не я желае задоволително мощно. Има ли нещо, което би трябвало да се случи, с цел да получи смяната поддръжка?
Има, само че това е нещо, което българите отхвърлят да създадат повече от век – да вземат твърдо, ясно и безапелационно решението, че желаят да живеят в естествена, демократична, западна среда. Няколко пъти от края на 19. век до момента българите са заявявали, че желаят това, само че когато е идвало време да се работи, с цел да се реализира това искане, българите са се отдръпвали, започвали са да се двоумят, както споделяше Тодор Живков – снишавали са се, чакали са нещо да се случи, някой да свърши работата вместо тях.
Това демонстрира, че българите би трябвало да придобият повече увереност да отстояват нещата, в които настояват, че имат вяра. Така ще се роди това парламентарно болшинство на смяната, на новото, което ще свърши работа. Докато българите не престават да се двоумят, да гледат през рамо, да отхвърлят да следват явен път, да имат вяра на шарлатани, на лъжци, това лашкане ще продължи. Въпросът е на хората, не на политиците.
Както изяснявам на моите студенти – всичко, което се случва във вашия живот, всичко, което се случва към вас и всичко, което се случва в страната, е директен резултат на избор, който вие сте създали, на решения, което вие сте взели. Разбира се, че всичко зависи от нас. Няма кой различен да свърши нашата работа.
Чуваме истерични гласове за референдуми срещу еврото и за прекосяване към президентска република – за какво се прави всичко това?
Внесен е и референдум за безспорна наследствена монархия и всевъзможни други такива неща, също така имаме всички типове милиционерски кавги от рода на „ Джемкорп “ и английския сякаш терорист на „ Нексо “. Силите на остарелия свят нямат никакъв интерес да заживеем по европейските правила, тъй като в случай че заживеем по тях, те увяхват. Но освен увяхват – губят мощност и запаси, те е евентуално да бъдат изправени пред съд и огромна част от тях – наказани.
Пълната готовност на силите на остарелия свят, която тече от няколко месеца, е по тази причина. Това ще продължава до изборите – през ден ще има кавги, неистини, огромни провокации.
Защо тонът става все по-истеричен – това е доста значим въпрос. Тонът става все по-истеричен, тъй като даже и те схващат, че тяхното време свършва, че събитията в света и в България следват такава посока, че тяхното време свърши и от тях ще бъде потърсена сметка. Тъй като те ползват всички номера, които до момента са давали резултат, само че към този момент не дават резултат, тъй като светът се трансформира, те стартират да крещят истерично, както го вършат пропагандаторите на Путин от съветските малките екрани. Тонът там се смени фрапантно – от надменен и спокоен по какъв начин ще „ смачкат “ украинците и европейците, в този момент към този момент врещят. Техните съдружници у нас – силите на остарялото безвластие, занапред стартират да истеризират, занапред ще ги чуваме. Това е израз на изтощение.
Вчера Народното събрание одобри на първо четене механизма за следствие на основния прокурор, преди месеци депутатите гласоподаваха и да изпратим оръжие на Украйна. Поглеждайки обратно – какво съумя да реализира 48-ото Народно заседание, каква беше неговата роля?
Понеже този парламент беше слаб, той не съумя да оглави процесите на смяната, които текат в света, в Европа и в България, само че в същото време – тъй като беше слаб, не съумя и да ги спре. Както последователното доближаване към ефикасна поддръжка за Украйна, по този начин и мимикриращото единодушие за правосъдна промяна, са симптом за това, че в този слаб парламент и силите на злото са слаби – не могат да спрат рационални и налагащи се решения.
Направи ми усещане, че през вчерашния ден гласуването на законопроекти на версии на правосъдна промяна, се случи, макар че минути преди гласуването и Десислава Атанасова (ГЕРБ), и Мустафа Карадайъ (ДПС) оповестиха промяната за противоконституционна. Обявиха я за противоконституционна, само че нямаха силите да я спрат. Това е доста значимо.
Предстоят ни избори през април. Какво може да завоюва и какво да загуби България от нови избори?
Нашата страна може, както постоянно прави, да загуби себе си. Да се самонатика в тресавище, от което да не може да излезе години наред, както видяхме да вземем за пример на изборите през 1990 година, когато се гласоподава за социалистите, а също и на изборите през 1994 година, когато се гласоподава още веднъж за социалистите – т.е. срещу смяната.
Онова малцинство българи обаче, които желаят да живеят като европейци, е доста по-голямо, в сравнение с беше през 90-те години. Шансове още веднъж да се окажем в мочурище за цяло десетилетие съвсем не съществуват и популярност богу! Няма да се повтори нито 90-та, нито 94-та година.
В последните дни се дефинираха главните противоборстващи сили в идващия парламент. От едната страна са силите на злото, олицетворявани от съюза сред ГЕРБ и Движение за права и свободи и въртящите се около тях социалисти, от другата страна е явно бъдещата коалиция сред „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и други сходни на тях организации. Това ще бъдат двата центъра в идващия парламент и най-вероятно те ще бъдат равновесни. Ще е забавно да забележим към кого ще се опитат да се закачат партии като Българска социалистическа партия.
Надеждата е, че блокът Политическа партия и Демократична България ще има повече депутати от блока ГЕРБ и Движение за права и свободи, а партии като Българска социалистическа партия ще поддържат по-голямата мощ и ще имаме по-стабилно държавно управление, за разлика от последния път. По-лошата догадка е силите да са уравновесени и всичко да зависи от Българска социалистическа партия плюс някоя партия от вида на „ Български напредък “.
Професоре, президентът предстоящо получи назад третия мандат несбъднат от Българска социалистическа партия, предстоят ни нови избори, ще продължаваме да имаме длъжностен кабинет. Става ли рискова тази липса на постоянно държавно управление за България или по-лошият вид е компромисно към корупцията ръководство?
Това, което се случва от 2021 година, е опит на българското общество да излезе от предходен собствен модел на битие – феодално-гангстерския модел, натрапен от Бойко Борисов, и да влезе в някаква подредена европейска демократична нормалност. Тъй като непълен брой българи незадоволително мощно желаят това и защото силите, които желаят да продължи феодално-гангстерския модел, са изцяло мобилизирани, разумният, естественият резултат е такова равновесие сред силите на остарялото и на новото, че огромни болшинства да не могат да бъдат създадени.
Затова са тези непрекъснати избори, по тази причина такива непрекъснати избори ще продължат, до момента в който една от страните – остарелият свят или новият свят, не образува безапелационно болшинство. Това се е случвало и в други страни, случвало се е и в България – да има относително равновесие сред хората, искащи смяна, и хората, които не желаят смяна.
Дали това е добре, или зле за България, виждам два аспекта. Зле е, тъй като прелива власт към президента, към една фигура, която съгласно Конституцията няма действителна власт. В случая президентът придобива действителна власт и илюстрира, че е рисково, когато управляващите се концентрират в един човек. Ако този един човек ненадейно реши да работи срещу ползите на републиката – както реши Румен Радев, подреждайки се до ползите на Кремъл и на Путин, това е извънредно рисково за политиката. Това е политическият аспект на въпроса.
Общественият аспект обаче е различен. Откакто ГЕРБ не е на власт, откогато имаме нестабилни ръководства, българската стопанска система е пораснала с 20%. Това е връх за Европа от 50-те години насам. Българският промишлен бранш пък се развива най-бързо от целия Европейския съюз. Това демонстрира, че е по-добре да има политическа неустойчивост – само че да няма непрекъснат напън и рекет върху бизнесмените и бизнеса, в сравнение с държавно управление, което да задушава стопанската система.
От позиция стопанската система и хората е по-добре да има политическа неустойчивост. Същевременно обаче преливането на власт към Румен Радев, който отстоява ползите на Русия, не е добре.
Казвате, е сериозната маса от хора, която желае смяна, първо, все още е дребна, второ, не я желае задоволително мощно. Има ли нещо, което би трябвало да се случи, с цел да получи смяната поддръжка?
Има, само че това е нещо, което българите отхвърлят да създадат повече от век – да вземат твърдо, ясно и безапелационно решението, че желаят да живеят в естествена, демократична, западна среда. Няколко пъти от края на 19. век до момента българите са заявявали, че желаят това, само че когато е идвало време да се работи, с цел да се реализира това искане, българите са се отдръпвали, започвали са да се двоумят, както споделяше Тодор Живков – снишавали са се, чакали са нещо да се случи, някой да свърши работата вместо тях.
Това демонстрира, че българите би трябвало да придобият повече увереност да отстояват нещата, в които настояват, че имат вяра. Така ще се роди това парламентарно болшинство на смяната, на новото, което ще свърши работа. Докато българите не престават да се двоумят, да гледат през рамо, да отхвърлят да следват явен път, да имат вяра на шарлатани, на лъжци, това лашкане ще продължи. Въпросът е на хората, не на политиците.
Както изяснявам на моите студенти – всичко, което се случва във вашия живот, всичко, което се случва към вас и всичко, което се случва в страната, е директен резултат на избор, който вие сте създали, на решения, което вие сте взели. Разбира се, че всичко зависи от нас. Няма кой различен да свърши нашата работа.
Чуваме истерични гласове за референдуми срещу еврото и за прекосяване към президентска република – за какво се прави всичко това?
Внесен е и референдум за безспорна наследствена монархия и всевъзможни други такива неща, също така имаме всички типове милиционерски кавги от рода на „ Джемкорп “ и английския сякаш терорист на „ Нексо “. Силите на остарелия свят нямат никакъв интерес да заживеем по европейските правила, тъй като в случай че заживеем по тях, те увяхват. Но освен увяхват – губят мощност и запаси, те е евентуално да бъдат изправени пред съд и огромна част от тях – наказани.
Пълната готовност на силите на остарелия свят, която тече от няколко месеца, е по тази причина. Това ще продължава до изборите – през ден ще има кавги, неистини, огромни провокации.
Защо тонът става все по-истеричен – това е доста значим въпрос. Тонът става все по-истеричен, тъй като даже и те схващат, че тяхното време свършва, че събитията в света и в България следват такава посока, че тяхното време свърши и от тях ще бъде потърсена сметка. Тъй като те ползват всички номера, които до момента са давали резултат, само че към този момент не дават резултат, тъй като светът се трансформира, те стартират да крещят истерично, както го вършат пропагандаторите на Путин от съветските малките екрани. Тонът там се смени фрапантно – от надменен и спокоен по какъв начин ще „ смачкат “ украинците и европейците, в този момент към този момент врещят. Техните съдружници у нас – силите на остарялото безвластие, занапред стартират да истеризират, занапред ще ги чуваме. Това е израз на изтощение.
Вчера Народното събрание одобри на първо четене механизма за следствие на основния прокурор, преди месеци депутатите гласоподаваха и да изпратим оръжие на Украйна. Поглеждайки обратно – какво съумя да реализира 48-ото Народно заседание, каква беше неговата роля?
Понеже този парламент беше слаб, той не съумя да оглави процесите на смяната, които текат в света, в Европа и в България, само че в същото време – тъй като беше слаб, не съумя и да ги спре. Както последователното доближаване към ефикасна поддръжка за Украйна, по този начин и мимикриращото единодушие за правосъдна промяна, са симптом за това, че в този слаб парламент и силите на злото са слаби – не могат да спрат рационални и налагащи се решения.
Направи ми усещане, че през вчерашния ден гласуването на законопроекти на версии на правосъдна промяна, се случи, макар че минути преди гласуването и Десислава Атанасова (ГЕРБ), и Мустафа Карадайъ (ДПС) оповестиха промяната за противоконституционна. Обявиха я за противоконституционна, само че нямаха силите да я спрат. Това е доста значимо.
Предстоят ни избори през април. Какво може да завоюва и какво да загуби България от нови избори?
Нашата страна може, както постоянно прави, да загуби себе си. Да се самонатика в тресавище, от което да не може да излезе години наред, както видяхме да вземем за пример на изборите през 1990 година, когато се гласоподава за социалистите, а също и на изборите през 1994 година, когато се гласоподава още веднъж за социалистите – т.е. срещу смяната.
Онова малцинство българи обаче, които желаят да живеят като европейци, е доста по-голямо, в сравнение с беше през 90-те години. Шансове още веднъж да се окажем в мочурище за цяло десетилетие съвсем не съществуват и популярност богу! Няма да се повтори нито 90-та, нито 94-та година.
В последните дни се дефинираха главните противоборстващи сили в идващия парламент. От едната страна са силите на злото, олицетворявани от съюза сред ГЕРБ и Движение за права и свободи и въртящите се около тях социалисти, от другата страна е явно бъдещата коалиция сред „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и други сходни на тях организации. Това ще бъдат двата центъра в идващия парламент и най-вероятно те ще бъдат равновесни. Ще е забавно да забележим към кого ще се опитат да се закачат партии като Българска социалистическа партия.
Надеждата е, че блокът Политическа партия и Демократична България ще има повече депутати от блока ГЕРБ и Движение за права и свободи, а партии като Българска социалистическа партия ще поддържат по-голямата мощ и ще имаме по-стабилно държавно управление, за разлика от последния път. По-лошата догадка е силите да са уравновесени и всичко да зависи от Българска социалистическа партия плюс някоя партия от вида на „ Български напредък “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ