Волен и Блъсков – една неизбежна аналогия
На фотографията: Петьо Блъсков и Волен Сидеров
През миналата седмица партийният водач Волен Сидеров влезе в постройката на „ Електрохолд България “, неудовлетворен от обстоятелството, че електрозахранването на партийната му телевизия „ Алфа “ било прекратено. Във видео, което партийната телевизия излъчи във Facebook, Сидеров уточни, че има неизплатени отговорности от страна на малкия екран към електроразпределителното сдружение.
Въпреки неизплатените обвързване възмущението у Сидеров бе голямо и шумно изразено. Той упрекна сдружението, че стопира малкия екран му и я цензурира, до момента в който всичко, което сдружението прави е да прекрати електроподаването към неплатилия консуматор.
Аналогията сред воплите на Сидеров в този момент и тези на издателя на в. „ Труд “ Петьо Блъсков, когато медията беше принудена да напусне офисите си в пространства на Министерството на културата отново поради неизплатени отговорности, е неизбежна.
Миналата година, в първите дни на към този момент злополучно разпадналия се 47-ми Парламент, служебният министър на културата Велислав Минеков предприе дейности редакцията на „ Труд “ да освободи пространства на Министерството на културата, чиито наем не бе плащан за нескончаем интервал от време. Тогава Блъсков и видни представители на ГЕР като Тома Биков и Любен Дилов-син скочиха против изгонването на вестника от редакцията, за която не плащаше.
ГЕРБ даже проведоха акция в поддръжка на „ Труд “ пред Министерството на културата, като изсипаха десетки издания от броя на вестника в оня ден. На заглавната му страница с огромни букви ни посрещаше изказванието: „ Убиват Труд “. И „ Труд “, и ГЕРБ дефинираха дейностите на назначения от Радев министър Минеков за „ принуда “.
Като принуда и Волен Сидеров дефинира това, че са му спрели тока. Нищо че не го е платил.
И „ Алфа “, и „ Труд “ са частни медии (в Закона за радио и телевизия съответният термин е „ търговски) – не се употребяват със статут на социална медия, за което вероятно страната би взела ограничения, ако заради някакви причина, достъпът на жителите до нея бъде прекратен.
И децата знаят, че когато искаш да ползваш, плащаш. А дали даден индивид е медия, или не, няма огромно значение на свободния пазар. Медиите са си медиите, сиренето е с пари. Токът и наемът също.
През миналата седмица партийният водач Волен Сидеров влезе в постройката на „ Електрохолд България “, неудовлетворен от обстоятелството, че електрозахранването на партийната му телевизия „ Алфа “ било прекратено. Във видео, което партийната телевизия излъчи във Facebook, Сидеров уточни, че има неизплатени отговорности от страна на малкия екран към електроразпределителното сдружение.
Въпреки неизплатените обвързване възмущението у Сидеров бе голямо и шумно изразено. Той упрекна сдружението, че стопира малкия екран му и я цензурира, до момента в който всичко, което сдружението прави е да прекрати електроподаването към неплатилия консуматор.
Аналогията сред воплите на Сидеров в този момент и тези на издателя на в. „ Труд “ Петьо Блъсков, когато медията беше принудена да напусне офисите си в пространства на Министерството на културата отново поради неизплатени отговорности, е неизбежна.
Миналата година, в първите дни на към този момент злополучно разпадналия се 47-ми Парламент, служебният министър на културата Велислав Минеков предприе дейности редакцията на „ Труд “ да освободи пространства на Министерството на културата, чиито наем не бе плащан за нескончаем интервал от време. Тогава Блъсков и видни представители на ГЕР като Тома Биков и Любен Дилов-син скочиха против изгонването на вестника от редакцията, за която не плащаше.
ГЕРБ даже проведоха акция в поддръжка на „ Труд “ пред Министерството на културата, като изсипаха десетки издания от броя на вестника в оня ден. На заглавната му страница с огромни букви ни посрещаше изказванието: „ Убиват Труд “. И „ Труд “, и ГЕРБ дефинираха дейностите на назначения от Радев министър Минеков за „ принуда “.
Като принуда и Волен Сидеров дефинира това, че са му спрели тока. Нищо че не го е платил.
И „ Алфа “, и „ Труд “ са частни медии (в Закона за радио и телевизия съответният термин е „ търговски) – не се употребяват със статут на социална медия, за което вероятно страната би взела ограничения, ако заради някакви причина, достъпът на жителите до нея бъде прекратен.
И децата знаят, че когато искаш да ползваш, плащаш. А дали даден индивид е медия, или не, няма огромно значение на свободния пазар. Медиите са си медиите, сиренето е с пари. Токът и наемът също.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ