На прага на нови избори: Трябва ли да има промени в Изборния кодекс и какви
Той се нуждае от деликатни и добре премислени корекции, считат Александър Андреев и Красимир Симонски
Изборният кодекс се нуждае от деликатни и добре премислени промени. Около това мнение се сплотиха някогашният ръководител на ЦИК Александър Андреев и някогашният ръководител на Държавна организация „ Електронно ръководство " Красимир Симонски.
Андреев пояснява това, че всички парламентарни групи, които се явиха на съвещания при президента, считат, че по едно и също време би трябвало да се " отвори Изборният кодекс ", само че е безусловно погрешно това да се прави преди избори. " Тълкуването е на фона на нуждата да бъде обезпечена една среда, от която да се възползва една или друга политическа мощ. Но, несъмнено, не би трябвало постоянно да абсолютизираме, тъй като има неща в Изборния кодекс, които при всички случаи би трябвало да бъдат пипнати. Причината е, че от 1 януари 2025 година влиза в действие регион „ Чужбина ". Въпросът е дали може да се провежда гласуването там и по какъв метод ", акцентира той.
Експертът напомни, че има още нерешени въпроси с този регион, а точно " дали имаме изборно тяло, което може да обезпечи гласуването и по какъв начин ще бъдат номинирани претендентите с оглед събитието, че има двойно поданство и условие за уседналост в България през последните 18 месеца ", напомни някогашният началник на ЦИК.
Андреев добави: " Как ще бъдат разпределени мандатите във връзка с регион „ Чужбина " и какви ще бъдат границите - кои страни ще се включват вътре? Дали целият свят отвън България, или нещо друго? Въпросите за предизборната акция и всички останали въпроси, които са свързани, в това число и до това кой ще бъде в РИК ".
Според Симонски диференциацията е на база детайлите и това кой има полза и чии ползи стоят за измененията в Изборния кодекс.
По отношение на това по какъв начин да се гласоподава - на хартия или с машина, той уточни, че " машинното гласоподаване може да се организира под разнообразни форми ". " Това, което сега се разисква, е кой от тези разновидности е най-удачен за България. Първият въпрос е с какво разполагаме? Разполагаме с едни доста положителни машини, които са от най-високия клас за машинно гласоподаване. По най-груба статистика, откогато сме почнали с машинното гласоподаване през 2021 година, с машини са дали своят вот към 10 милиона души. Това значи, че при почти 12 000 машини всяка една е била употребена към хиляда пъти. Резултатите от това машинно гласоподаване ги имаме - какъв брой бюлетини са невалидни, какъв брой от гласовете са невалидни и така нататък Това е единствено в интерес на машините ", безапелационен е той.
Бившият ръководител на Държавна организация „ Електронно ръководство " добави: " Ние разполагаме с опция да проведем избори с машинно гласоподаване от най-голям клас. Те са няколко вида. Първият е с непосредствено записване на резултатите. Вторият е потреблението им като принтери - това, което сега обсъждаме. Тоест, гласоподава се на машина, само че най-после се брои контролната квитанция, както я наричахме първоначално. Третият вид е оптично сканиране, което не е по-различно от машинното гласоподаване, защото би трябвало да се преведе в машинен тип самата бюлетина. Тя би трябвало да бъде разпозната. Тоест, ние гласуваме на хартия, само че машината брои ".
Андреев посочи, че първо би трябвало да се запитаме какво би трябвало да решим с тази технология? " За да можем да се произнесем „ за " или „ срещу " дадена технология, би трябвало да знаем какви проблеми решаваме с нея? На второ място, компрометирането на една система за гласоподаване е обвързвано с доверието на обществото и на всички тези, които повдигат въпроса за Изборния кодекс и метода на гласоподаване. До момента машинното гласоподаване демонстрира своите плюсове и минуси, само че не дава безапелационен отговор на всички, които слагат под въпрос дали да запазим машинното гласоподаване, или да дадем превес на различен метод ", акцентира той.
Изборният кодекс се нуждае от деликатни и добре премислени промени. Около това мнение се сплотиха някогашният ръководител на ЦИК Александър Андреев и някогашният ръководител на Държавна организация „ Електронно ръководство " Красимир Симонски.
Андреев пояснява това, че всички парламентарни групи, които се явиха на съвещания при президента, считат, че по едно и също време би трябвало да се " отвори Изборният кодекс ", само че е безусловно погрешно това да се прави преди избори. " Тълкуването е на фона на нуждата да бъде обезпечена една среда, от която да се възползва една или друга политическа мощ. Но, несъмнено, не би трябвало постоянно да абсолютизираме, тъй като има неща в Изборния кодекс, които при всички случаи би трябвало да бъдат пипнати. Причината е, че от 1 януари 2025 година влиза в действие регион „ Чужбина ". Въпросът е дали може да се провежда гласуването там и по какъв метод ", акцентира той.
Експертът напомни, че има още нерешени въпроси с този регион, а точно " дали имаме изборно тяло, което може да обезпечи гласуването и по какъв начин ще бъдат номинирани претендентите с оглед събитието, че има двойно поданство и условие за уседналост в България през последните 18 месеца ", напомни някогашният началник на ЦИК.
Андреев добави: " Как ще бъдат разпределени мандатите във връзка с регион „ Чужбина " и какви ще бъдат границите - кои страни ще се включват вътре? Дали целият свят отвън България, или нещо друго? Въпросите за предизборната акция и всички останали въпроси, които са свързани, в това число и до това кой ще бъде в РИК ".
Според Симонски диференциацията е на база детайлите и това кой има полза и чии ползи стоят за измененията в Изборния кодекс.
По отношение на това по какъв начин да се гласоподава - на хартия или с машина, той уточни, че " машинното гласоподаване може да се организира под разнообразни форми ". " Това, което сега се разисква, е кой от тези разновидности е най-удачен за България. Първият въпрос е с какво разполагаме? Разполагаме с едни доста положителни машини, които са от най-високия клас за машинно гласоподаване. По най-груба статистика, откогато сме почнали с машинното гласоподаване през 2021 година, с машини са дали своят вот към 10 милиона души. Това значи, че при почти 12 000 машини всяка една е била употребена към хиляда пъти. Резултатите от това машинно гласоподаване ги имаме - какъв брой бюлетини са невалидни, какъв брой от гласовете са невалидни и така нататък Това е единствено в интерес на машините ", безапелационен е той.
Бившият ръководител на Държавна организация „ Електронно ръководство " добави: " Ние разполагаме с опция да проведем избори с машинно гласоподаване от най-голям клас. Те са няколко вида. Първият е с непосредствено записване на резултатите. Вторият е потреблението им като принтери - това, което сега обсъждаме. Тоест, гласоподава се на машина, само че най-после се брои контролната квитанция, както я наричахме първоначално. Третият вид е оптично сканиране, което не е по-различно от машинното гласоподаване, защото би трябвало да се преведе в машинен тип самата бюлетина. Тя би трябвало да бъде разпозната. Тоест, ние гласуваме на хартия, само че машината брои ".
Андреев посочи, че първо би трябвало да се запитаме какво би трябвало да решим с тази технология? " За да можем да се произнесем „ за " или „ срещу " дадена технология, би трябвало да знаем какви проблеми решаваме с нея? На второ място, компрометирането на една система за гласоподаване е обвързвано с доверието на обществото и на всички тези, които повдигат въпроса за Изборния кодекс и метода на гласоподаване. До момента машинното гласоподаване демонстрира своите плюсове и минуси, само че не дава безапелационен отговор на всички, които слагат под въпрос дали да запазим машинното гласоподаване, или да дадем превес на различен метод ", акцентира той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ