Мани от „Игри на волята“: Майка ми ме малтретираше, имаше проблем с алкохола
На фотографията: Мани с майка си
Приключи и следващата оспорвана борба в „Игри на волята: България “ и след епизода в петък вечер отпаднаха двама участника в риалити формата – Вальо и Мани. Тя приказва пред Нова тв искрено за болките и тестванията в живота си, както и за борбите, които води всекидневно.
За отпадането си от „Игри на волята: България “
„Дойде и моят ред. Всяко начало има и край. Както знаем, аз съм най-слабо квалифицираният участник. Не съм състезател, не се занимавам със спорт, нямам устойчивост и чаках, че някой доста по-рано ще ме победи “, споделя пред Драгомир Танев Мани, която всички назоваха таран. Тя побеждаваше всички, против които се изправяше. „Пращаха ме всякога и аз се връщах с гордо вдигната глава. “
Необходимостта от физически качества за присъединяване в риалитито
„Не влязох с настройката да печеля 100 хиляди лв.. Влязох да видя на какво мога да се подложа и какви са ми качествата. Имам боязън от височини и от вода, и желаех да ги преодолея. Наистина го направих. Научих се на самообладание и самообладание. Аз съм доста раздразним човек. Паля бързо, до момента в който в „Игрите “ се научих да замлъквам в дадени обстановки “, споделя Мани, която сподели на всички участници и на феновете на NOVA, че може да реализира доста единствено с желанието да побеждава, защото в действителност искаше доста да остане в надпреварата.
Животът след предаването
„Чувствам се като преродена. Ходя на всички места, чувам музика. Първата вечер като се прибрах се разсъниха от звън на телефон и се паникьосах, от къде се появи този телефон. Втората вечер още веднъж се разсъниха и си потърсих съотборниците. Това бяха първите две нощи, в които се приспособих в живота на вън “, разкрива страстите си Мани. „Липсва ми страстта на терен. Не мога да кажа, че ми липсват участниците, а и аз споделям с множеството от тях. Липсва ми като преживяване. Неповторимо е! И е веднъж в живота. “
В устата на хората
„Смятам, че съм най-обсъжданото лице от Сезон 3. Хората постоянно споделят, че обичат директните и откровени хора, а в това време се вижда още веднъж, посредством всички тези мнения и постове в обществените мрежи, че не е по този начин. Никой не обича директните хора и да им се споделя всичко в лицето. Може би това, че нямах физически умения, а устата ми е огромна и съм мощен темперамент, това не се хареса на доста хора. Никога не съм живяла и не съм се интересувала от хорското мнение. Никой не се интересува по какъв начин съм и дали имам с какво да се храня. Аз знам по какъв начин съм в действителния живот – същински войник. Не мисля, че представянето ми в „Игри на волята: България “ може да ме покаже като човек и може да ме опознаят като темперамент, “ разяснява хейта, който съпътства присъединяване й във формата.
Най-силният детски спомен
„Това е раждането на сестра ми, която се роди пред очите ми, когато бях на 9 години в къщи. Беше 30 декември, имаше голям сняг и нямаше по какъв начин да пристигна кола за спешна помощ до нас. От този миг ми се прекатурна живота на 360 градуса и ми се наложи да отгледам това прелестно бебе-сестра ми. Живеехме единствено с майка ни, която трябваше да работи, с цел да ни гледа и се трансфорах прибързано в родител. Наложи ми се да порасна доста бързо. Беше тежко за фамилията, защото майка ми имаше проблем с алкохола, не се прибираше или се прибираше и искаше да пазим тишина.“
„Не може да запушиш устата на бебе на 2 години. Тя ставаше нападателна и ни посягаше, изключително на мен, която бях по-голямата. Много съм унизена от майка си. Знаех, че в случай че в 8.00 не съм вкъщи, ще хапвам бой. Това ме направи по-отговорна към доста неща. Последният мъж на майка ми я спря от алкохола и тя стана доста по-добра. На два пъти ми се случи да мисля за самоубийство и даже върших опити. Веднъж с нож в банята, като действието беше подтикнато от майка ми. Трудно е да се бориш и на два пъти вместо сълзи, кръв ми е текла от очите. Радвам се, че не се побърках от толкоз доста пердах, само че работих с доста психолози като дете. Трудно е да си спомня прекрасен миг от детството ми, само че се сещам за един. Имах сбирка от играчки от шоколадови яйца и това ми е като благ спомен. Също по този начин шиех облекла за кукли Барби. Обичах да играя с тях до към 13-годишнината си,“ разкрива съкровени мемоари от детството си борбената жена.
За компликациите в живота
„За страдание непрекъснато имам някакви компликации в живота си. На 18 години ме диагностицираха с рак, като първо бе на матката, по-късно на дебелото черво. Разрастваше се доста бързо и надлежно започнах интервенции и направих четири в границите на две години. След последната ми дадоха четири месеца живот. Бях доста обезверена и не ме оставяха сама, защото си мислеха, че ще се блъсна с колата или ще се опитам да се самоубия. Постоянно бях в меланхолия и тогава ми се обадиха по телефона две лекарки близначки от Никозия в Кипър. Казаха ми, че има вяра 50:50, само че е нужна още една интервенция. В началото реагирах остро, защото след интервенция имах най-малко по три месеца възобновяване, и първоначално отказах“.
„Убедиха ме да опитам и съм доста признателна на целия екип и на Господ. Излезе сполучлива и излязох борбена от борбата, която завоювах. Затова и споделих, че се гордея че съм войник в „Игри на волята: България “, тъй като съм такава и в живота. Вярвам доста в Господ и постоянно споделям, че имам ангелче, което ми оказва помощ в доста връзки. Това да си борбен, би трябвало да е във всеки един от нас. “
Приключи и следващата оспорвана борба в „Игри на волята: България “ и след епизода в петък вечер отпаднаха двама участника в риалити формата – Вальо и Мани. Тя приказва пред Нова тв искрено за болките и тестванията в живота си, както и за борбите, които води всекидневно.
За отпадането си от „Игри на волята: България “
„Дойде и моят ред. Всяко начало има и край. Както знаем, аз съм най-слабо квалифицираният участник. Не съм състезател, не се занимавам със спорт, нямам устойчивост и чаках, че някой доста по-рано ще ме победи “, споделя пред Драгомир Танев Мани, която всички назоваха таран. Тя побеждаваше всички, против които се изправяше. „Пращаха ме всякога и аз се връщах с гордо вдигната глава. “
Необходимостта от физически качества за присъединяване в риалитито
„Не влязох с настройката да печеля 100 хиляди лв.. Влязох да видя на какво мога да се подложа и какви са ми качествата. Имам боязън от височини и от вода, и желаех да ги преодолея. Наистина го направих. Научих се на самообладание и самообладание. Аз съм доста раздразним човек. Паля бързо, до момента в който в „Игрите “ се научих да замлъквам в дадени обстановки “, споделя Мани, която сподели на всички участници и на феновете на NOVA, че може да реализира доста единствено с желанието да побеждава, защото в действителност искаше доста да остане в надпреварата.
Животът след предаването
„Чувствам се като преродена. Ходя на всички места, чувам музика. Първата вечер като се прибрах се разсъниха от звън на телефон и се паникьосах, от къде се появи този телефон. Втората вечер още веднъж се разсъниха и си потърсих съотборниците. Това бяха първите две нощи, в които се приспособих в живота на вън “, разкрива страстите си Мани. „Липсва ми страстта на терен. Не мога да кажа, че ми липсват участниците, а и аз споделям с множеството от тях. Липсва ми като преживяване. Неповторимо е! И е веднъж в живота. “
В устата на хората
„Смятам, че съм най-обсъжданото лице от Сезон 3. Хората постоянно споделят, че обичат директните и откровени хора, а в това време се вижда още веднъж, посредством всички тези мнения и постове в обществените мрежи, че не е по този начин. Никой не обича директните хора и да им се споделя всичко в лицето. Може би това, че нямах физически умения, а устата ми е огромна и съм мощен темперамент, това не се хареса на доста хора. Никога не съм живяла и не съм се интересувала от хорското мнение. Никой не се интересува по какъв начин съм и дали имам с какво да се храня. Аз знам по какъв начин съм в действителния живот – същински войник. Не мисля, че представянето ми в „Игри на волята: България “ може да ме покаже като човек и може да ме опознаят като темперамент, “ разяснява хейта, който съпътства присъединяване й във формата.
Най-силният детски спомен
„Това е раждането на сестра ми, която се роди пред очите ми, когато бях на 9 години в къщи. Беше 30 декември, имаше голям сняг и нямаше по какъв начин да пристигна кола за спешна помощ до нас. От този миг ми се прекатурна живота на 360 градуса и ми се наложи да отгледам това прелестно бебе-сестра ми. Живеехме единствено с майка ни, която трябваше да работи, с цел да ни гледа и се трансфорах прибързано в родител. Наложи ми се да порасна доста бързо. Беше тежко за фамилията, защото майка ми имаше проблем с алкохола, не се прибираше или се прибираше и искаше да пазим тишина.“
„Не може да запушиш устата на бебе на 2 години. Тя ставаше нападателна и ни посягаше, изключително на мен, която бях по-голямата. Много съм унизена от майка си. Знаех, че в случай че в 8.00 не съм вкъщи, ще хапвам бой. Това ме направи по-отговорна към доста неща. Последният мъж на майка ми я спря от алкохола и тя стана доста по-добра. На два пъти ми се случи да мисля за самоубийство и даже върших опити. Веднъж с нож в банята, като действието беше подтикнато от майка ми. Трудно е да се бориш и на два пъти вместо сълзи, кръв ми е текла от очите. Радвам се, че не се побърках от толкоз доста пердах, само че работих с доста психолози като дете. Трудно е да си спомня прекрасен миг от детството ми, само че се сещам за един. Имах сбирка от играчки от шоколадови яйца и това ми е като благ спомен. Също по този начин шиех облекла за кукли Барби. Обичах да играя с тях до към 13-годишнината си,“ разкрива съкровени мемоари от детството си борбената жена.
За компликациите в живота
„За страдание непрекъснато имам някакви компликации в живота си. На 18 години ме диагностицираха с рак, като първо бе на матката, по-късно на дебелото черво. Разрастваше се доста бързо и надлежно започнах интервенции и направих четири в границите на две години. След последната ми дадоха четири месеца живот. Бях доста обезверена и не ме оставяха сама, защото си мислеха, че ще се блъсна с колата или ще се опитам да се самоубия. Постоянно бях в меланхолия и тогава ми се обадиха по телефона две лекарки близначки от Никозия в Кипър. Казаха ми, че има вяра 50:50, само че е нужна още една интервенция. В началото реагирах остро, защото след интервенция имах най-малко по три месеца възобновяване, и първоначално отказах“.
„Убедиха ме да опитам и съм доста признателна на целия екип и на Господ. Излезе сполучлива и излязох борбена от борбата, която завоювах. Затова и споделих, че се гордея че съм войник в „Игри на волята: България “, тъй като съм такава и в живота. Вярвам доста в Господ и постоянно споделям, че имам ангелче, което ми оказва помощ в доста връзки. Това да си борбен, би трябвало да е във всеки един от нас. “
Източник: barometar.net
КОМЕНТАРИ