Станимир Гъмов е едно от лицата на съвременната българска сцена,

Станимир Гъмов е едно от лицата на актуалната българска сцена, което излъчва контрастност – гений и комедийна жила, само че и трагични провали и накърнимост. Животът му, с изключение на актьорски триумфи, е самобитна алегория за превъзмогване, човешка уязвимост и преоткриване.

Гъмов е роден на 1 август 1974 година в град Стара Загора. Децата на града порастват с фантазии – дипломация, инженерство, медицина – само че за него пътят е различен. Още в гимназията израства в среда, където езици и литература са измежду мощните предмети – той приключва ГПЧЕ „ Ромен Ролан “ с профил британски език.

„ Старши в учебно заведение ми беше Стефан Вълдобрев и той ми предложи да се запиша в самодейния състав във ВИТИЗ. И в действителност тъкмо Стефан Вълдобрев е отговорен аз да стана артист. Няма инцидентни неща и нищо не трябва да се пропуща. Приеха ме и куклен артист, и трагичен. И аз избрах куклите. Повечето избират драмата, само че там им е грешката. Аз бях признат в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Напливът за този клас беше голям, аз бях признат, само че в последна сметка избрах другото. След това целият ВИТИЗ се изреди да види кой глупак е направил това. Надделя това, че желаех да взема от всичко. Четири години се образовах при проф. Боньо Лунгов който е един от най-големите колоси в специалността ” – споделя Гъмов за избора си на специалност.

По време на образование взе участие в постановки в „ Театър 13 ” и „ Театър Албена ”, където са първите му подиуми и опит пред аудитория. След дипломирането си през 1997 година, стартира да се утвърждава последователно в театъра и малкия екран. Ролите в детски и куклени постановки, трагични сценки и участия в театрални постановки сформират ранните години на кариерата му. В Столичния куклен спектакъл влиза през 2001 година Това е измежду първите институционални задължения, които му обезпечават платформа за изява пред разнообразна аудитория.

За доста фенове Гъмов става прочут около рубриката „ културоведа Гъмов ” в предаването „ Сблъсък “ по Би Ти Ви, където показва язвителен, подигравателен жанр, който предизвика. Но същинския подтик идва от ролята му на Живко Здравков, сътрудник по погребения и сватби, в сериала „ Етажна благосъстоятелност “ по Нова телевизия – персонаж, който се трансформира в част от поп-културата. Освен това е гостувал и в сериала „ Връзки “ и взе участие в шоу формати като „ Като две капки вода “, „ ВИП Брадър “ и други

Хората, които го познават, постоянно загатват неговото възприятие за комизъм и умеенето да се самоиронизира. В изявление си е казвал: „ Притежавам възприятие за комизъм и не знам кое е нещото, което ще ме накара да го загубя… Винаги би трябвало да гледаме на нещата с възприятие за комизъм. Това е метод да се живее по-лесно изключително в страна, където живота не е ария “.

Но не всичко е елементарно и единствено с усмивки. През годините Гъмов признава, че е имал тежки раздели. За брака си споделя, че е бил 11 години с жена на име Анна, с която в този момент поддържа „ прелестни връзки ”. За него функциите на татко, дядо, „ неприятен човек ” са към този момент част от актьорската палитра, която приема и изиграва с достолепие. Когато влиза във „ ВИП Брадър ”, обществено признава, че един от огромните уроци е, че би трябвало да отделя повече време на сина си – значим приоритет, който осъзнава посредством предизвикването на риалити формата.

Негови близки и сътрудници също приказват за спадовете му – интервали, в които алкохолът е оказал въздействие върху персоналния му живот, връзки с театрални институции, професионални планове и имиджа му. Според клюки е бил отхвърлен от Кукления спектакъл след обвинявания от сътрудници, че от време на време се появява пийнал на сцената. Чашата преляла един път, когато в махмурлийско положение повърнал пред децата. Принуден е за известно време да бъде изгонен от трупата. Тези моменти обаче не го пречупват изцяло. Самият Гъмов изрично отхвърля да се е появявал в нетрезво положение в театъра.

Театралната активност постоянно е била основна за Гъмов. Спектаклите, в които взе участие, са разнородни – от детски пиеси до съществени комедии и социално-провокативни постановки. Той влиза в разнообразни облици – комични, трагични, рискови – и всяка роля добавя спектъра на артистичната му експресия. Когато пристигна време да пресече границата сред спектакъл и музика, Гъмов приема предизвикването и става част от спектакъла в Музикалния спектакъл „ Оркестър без име “, имитация на паметния игрален филм. Така актьорът признава, че желанието му е да не се лимитира единствено със сцена или екран, а да опитва и в нови жанрове.

Развод, спорове, сложни интервали са го научили на емпатия, стойност и придирчивост към хората към него. Неговата фраза „ До скоро играех принцове, само че пристигна моментът да играя татковци и дядовци ”, демонстрира по какъв начин зрелостта носи нови функции и провокации.

Един актьорски живот не е лишен от провали и компликации. За Гъмов те са неотменна част от процеса на израстването. Прекъсвания, напрежение с корави условия, проблеми с персоналния живот.

Станимир Гъмов е актьор, който не приказва единствено посредством функции – той приказва с аудитория, чете настроения, отразява страсти. От „ Сблъсък ” до риалити формати, от спектакъл до сериали, той е част от публичното пространство, което разяснява, предизвика, въодушевява. Той не се вписва в категория „ звезда, надалеч от хората ” – в противен случай, мнозина усещат, че зад персонажите стои човек с рани, с нюх към болката, с възприятие за отговорност. Това го прави забавен, от време на време неуместен, от време на време обичан, само че постоянно – откровен и действителен.

Гъмов е и актьор, който носи несъгласие. Не е просто воин на сцената – той е воин и в житейската драма. Ролите му може да станат мит, само че животът му остава действителен, уязвим и динамичен. Всяка усмивка, всеки абсурд, всяка проваляне и напредък му дават вероятност, която рядко се вижда в повърхностните медийни портрети. Гъмов остава актьор, с който в никакъв случай не е скучно.

Голям футболен почитател е

От години Станимир Гъмов е мъчително разпален по футбола. „ Нямаш избор. Баща ти те води от ранна детска възраст. Ние си имаме един тим, не е като в София да вземем за пример. А и „ Берое ” са митове. Даже упражнявах футбол като дребен, само че не беше моето. Записаха ме и на фигурно пързаляне. Баба ми ме води на тая пързалка, само че мен ме е боязън, държа се за парапета и за нея. Паднах един път неприятно и до такава степен. После на 16-17 години се занимавах с бейзбол, само че бях регистратор – следиш и описваш какво се случва на терена ”, признава артистът за футболните си пристрастия, написа в hotarena.