Германия смята въпросът с репарациите от Втората Световна война за приключен. Основателни ли са исканията на Полша?
На фотографията: немският външен министър Аналена Бербок и сътрудника ѝ Збигнев Рау от Полша
Германският външен министър Аналена Бербок беше в Полша за диалози със своя сътрудник Збигнев Рау. Първият посланик на Берлин безапелационни съобщи, че немското държавно управление счита въпроса за военновременните репарации за завършен, откакто нейният полски сътрудник подписа публично искане за започване на договаряния за репарации от Втората международна война.
Бербок сподели по време на конференция, че е разискала дипломатическата нота персонално с Рау и повтори позицията на немското държавно управление, че въпросът е решен.
От своя страна Рау сподели, че Полша разчита на положително съдействие с немското държавно управление за разрешаване на казуса, и че е сигурен, че позицията на Берлин по въпроса ще се развие.
Според настояването Германия и Полша „ би трябвало да подхващат незабавни стъпки към непрекъснато, изцяло и дефинитивно правно и материално споразумяване на последствията от немската експанзия и окупация от 1939 до 1945 година “.
Писмото изисква заплащане от към 1,3 трилиона $ за вредите, нанесени от окупационните сили на нацистка Германия по време на Втората международна война.
Берлин се опълчва на настояването за репарации. В него се твърди, че Договорът две плюс четири от 1990 година по отношение на външнополитическите последствия от обединяването на Германия е уредил въпроса.
Преди пътуването Баербок засегна въпроса за репарациите, като сподели, че Германия и Полша имат „ отговорност да запазят доверието, което изградихме дружно през последните 30 години “. Тя акцентира, че „ това включва примиряването и припомнянето на неизмеримото страдалчество, което Германия аргументи на народа на Полша “.
Основателни ли са настояванията на Полша?
През 2004 година полското държавно управление още веднъж удостовери отхвърли от 1953 година и още веднъж удостовери тази позиция в изказване на Министерството на външните работи през 2014 година [18] [19] [20] Според немското държавно управление въпросът за репарациите е завършен със сключването на Договора за дефинитивно споразумяване на разногласието във връзка с Германия и последващия контракт за германо-полската граница
Припомняме, че през 1953 година социалистическите управници на Полша се отхвърлиха от всички искания за военни репарации. Полша препотвърждава отхвърли си от съглашението от 1953 година, като подписва Варшавския контракт. В по-ново време полското държавно управление два пъти удостоверява отхвърли си от 1953 година – през 2004 година, и в изказване на Министерството на външните работи през 2014 година
Полша и Германия подписват няколко контракта и съглашения за компенсиране на полските жертви на немската експанзия. През 1972 година Западна Германия изплати обезщетение на поляците, които са оживели след медицински опити в разнообразни нацистки лагери по време на Втората международна война.
През 1975 година във Варшава е подписано съглашението Герек-Шмид. То постановява, че 1,3 милиарда немски марки би трябвало да бъдат изплатени на поляците, които по време на нацистката окупация са плащали в немската система за обществено обезпечаване, само че не са получавали пенсия.
През 1992 година Фондацията за полско-германско помиряване беше учредена от полското и немското държавно управление и вследствие на това Германия заплати на поляците почти 4,7 милиарда злоти (около 8 милиарда щатски долара).
Между 1992 година и 2006 година Германия и Австрия взаимно изплатиха обезщетения на оживелите поляци, неевреи, жертви на рабски труд в нацистка Германия, както и на полски сираци и деца, които са били подложени на насилствен труд. Швейцарският фонд за жертвите на Холокоста изплати обезщетения сред 1998 и 2002 година на полски евреи и роми, които са били жертви на нацистка Германия.
Освен това след войната, поляците анексираха голяма немска територия – 103 000 кв. километра (Източна Прусия), която полският министър услужливо не загатва в настояванията си.
Претенциите на полският министър звучат неуместно, изключително, откакто войната е завършила преди повече от 80 години, договорите са изпълнени, а поляците са обезщетени с репарации и земи. Не е обичайно, изключително в страни-членки на Европейски Съюз да се повдигат сходни въпроси.
Германският външен министър Аналена Бербок беше в Полша за диалози със своя сътрудник Збигнев Рау. Първият посланик на Берлин безапелационни съобщи, че немското държавно управление счита въпроса за военновременните репарации за завършен, откакто нейният полски сътрудник подписа публично искане за започване на договаряния за репарации от Втората международна война.
Бербок сподели по време на конференция, че е разискала дипломатическата нота персонално с Рау и повтори позицията на немското държавно управление, че въпросът е решен.
От своя страна Рау сподели, че Полша разчита на положително съдействие с немското държавно управление за разрешаване на казуса, и че е сигурен, че позицията на Берлин по въпроса ще се развие.
Според настояването Германия и Полша „ би трябвало да подхващат незабавни стъпки към непрекъснато, изцяло и дефинитивно правно и материално споразумяване на последствията от немската експанзия и окупация от 1939 до 1945 година “.
Писмото изисква заплащане от към 1,3 трилиона $ за вредите, нанесени от окупационните сили на нацистка Германия по време на Втората международна война.
Берлин се опълчва на настояването за репарации. В него се твърди, че Договорът две плюс четири от 1990 година по отношение на външнополитическите последствия от обединяването на Германия е уредил въпроса.
Преди пътуването Баербок засегна въпроса за репарациите, като сподели, че Германия и Полша имат „ отговорност да запазят доверието, което изградихме дружно през последните 30 години “. Тя акцентира, че „ това включва примиряването и припомнянето на неизмеримото страдалчество, което Германия аргументи на народа на Полша “.
Основателни ли са настояванията на Полша?
През 2004 година полското държавно управление още веднъж удостовери отхвърли от 1953 година и още веднъж удостовери тази позиция в изказване на Министерството на външните работи през 2014 година [18] [19] [20] Според немското държавно управление въпросът за репарациите е завършен със сключването на Договора за дефинитивно споразумяване на разногласието във връзка с Германия и последващия контракт за германо-полската граница
Припомняме, че през 1953 година социалистическите управници на Полша се отхвърлиха от всички искания за военни репарации. Полша препотвърждава отхвърли си от съглашението от 1953 година, като подписва Варшавския контракт. В по-ново време полското държавно управление два пъти удостоверява отхвърли си от 1953 година – през 2004 година, и в изказване на Министерството на външните работи през 2014 година
Полша и Германия подписват няколко контракта и съглашения за компенсиране на полските жертви на немската експанзия. През 1972 година Западна Германия изплати обезщетение на поляците, които са оживели след медицински опити в разнообразни нацистки лагери по време на Втората международна война.
През 1975 година във Варшава е подписано съглашението Герек-Шмид. То постановява, че 1,3 милиарда немски марки би трябвало да бъдат изплатени на поляците, които по време на нацистката окупация са плащали в немската система за обществено обезпечаване, само че не са получавали пенсия.
През 1992 година Фондацията за полско-германско помиряване беше учредена от полското и немското държавно управление и вследствие на това Германия заплати на поляците почти 4,7 милиарда злоти (около 8 милиарда щатски долара).
Между 1992 година и 2006 година Германия и Австрия взаимно изплатиха обезщетения на оживелите поляци, неевреи, жертви на рабски труд в нацистка Германия, както и на полски сираци и деца, които са били подложени на насилствен труд. Швейцарският фонд за жертвите на Холокоста изплати обезщетения сред 1998 и 2002 година на полски евреи и роми, които са били жертви на нацистка Германия.
Освен това след войната, поляците анексираха голяма немска територия – 103 000 кв. километра (Източна Прусия), която полският министър услужливо не загатва в настояванията си.
Претенциите на полският министър звучат неуместно, изключително, откакто войната е завършила преди повече от 80 години, договорите са изпълнени, а поляците са обезщетени с репарации и земи. Не е обичайно, изключително в страни-членки на Европейски Съюз да се повдигат сходни въпроси.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ