На снимката: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин разгръща европейския инструмент

...
На снимката: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин разгръща европейския инструмент
Коментари Харесай

Първият прибор, поставен на Луната от астронавтите на Аполо 11, е европейски, а не американски

На фотографията: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин разпростира европейския инструмент за проучване на слънчевия вятър. Photo credit: NASA

Днес Европейската галактическа организация (ЕКА) има огромен мотив да чества 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната. Знаете ли, че Експериментът за проучване на състава на слънчевия вятър е първият уред, подложен на Луната от астронавта Бъз Олдрин? Той има формата на знаме и може да се одобри условно за първото “знаме ”, забито на Луната. Ръководител на опита е проф. Йоханес Гайс, прославен швейцарски академик.

Произведен от Университета в Берн и съгласуван от Швейцарската национална научна фондация, този уред е грациозен в своята елементарност и има голяма научна стойност. Това е един от дребното принадлежности, доставени на Луната по време на всяка една от шестте спускаеми задачи на “Аполо ” и е единственият теоретичен опит, който не е американски. Приборът съставлява лист от алуминиево фолио с размер 1.4 на 0.3 метра, прикачен към кол.

С помощта на сериозна научна обосновка и дипломатически умения, проф. Гайс даже убеждава НАСА да разгърне прибора преди да бъде забито американското знаме на Луната. Целта е да се усили времето, за което приборът ще бъде изложен на лунната повърхнина и ще събира безоблачен вятър. Преди изстрелването някой шеговито подмята концепцията във фолиото да бъде сложено швейцарско знаме, с цел да може то да бъде първото, доставено на Луната. 

Гайс възнамерява посредством този инструмент да се изучи непрекъснатият поток от заредени частички, който назоваваме с израза “слънчев вятър ”. Благодарение на прибора учените вършат първите измервания на състава на благородните газове в слънчевия вятър. Тези данни оказват помощ да се разрешат споровете сред конкурентните теории за произхода на Слънчевата система, атмосферите на планетите и динамичността на слънчевия вятър. По време на задачата “Аполо 11 ” фолиото е изложено за 77 минути, задоволително дълго, с цел да могат частичките да се вградят в него. След завръщането на астронавтите на Земята, приборът е даден на учените за разбор.

“Аз се почуствах омекотен, че кацането мина добре за астронавтите и бях разчувствуван да видя по какъв начин Бъз Олдрин разпростира фолиото. Разбира се, бях много раздразнителен дали те ще се завърнат наред и дали ще съумеят да ни донесат назад опита ”, споделя проф. Гайс.

Проф. Гайс отбелязва, че на 21-ви юли, когато ще честваме половин век от разгръщането на неговия опит, ще отпразнува момента с неговата брачна половинка Кармен, като се чукнат с чаша шампанско.

Източник: ЕКА

 

 

Източник: cosmos.1.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР