На Слънчака, както е известно, може да се види всичко!

На Слънчака, както е известно, може да се види всичко! Оказва се обаче, че освен може да се види, само че и да се откри всичко. Като се стартира от брачни златни халки и се стигне до мобилни телефони и златни часовници. Което е предопределило пръкването на една относително нова специалност – златотърсач на плажа, написа " Трафик ".
А златотърсачите тук, на Слънчев бряг, са повече от нудистите, видяхме със личните си очи. Обичайно те се появяват в късните следобедни часове, когато изпружените на пясъка туристи, към този момент предостатъчно слънчасали, си сгъват плажните хавлии и се насочат към банята в хотела. На пясъка са останали единствено празните шезлонги и чадъри и работното време на мъжете, оборудвани с металотърсачи, стартира.
Понякога продължава до късни доби – зависи от ентусиазма и чувството за шанс. И шансът не закъснява:
„ Къде стотинка, къде пръстенче… все нещо пада. Напоследък ми върви на ключове за коли, но тях ги връщам, защо са ми? А в случай че притежателят пожелае да се отблагодари… отново съм на келепир, пък и положително дело съм извършил”, разсъждава един от златотърсачите, развъртял съвременен железен детектор тъкмо пред „ Какао бийч”. Не желае да каже по какъв брой изкарва дневно от активността си – да не му завидели съперниците. Но признава, че това е главната му работа и тя го изхранва.
Така, апропо, негов сътрудник се похвали, че преди дни е намерил мобилен телефон, и то „ много добър”. И с неприкрита злоба описа за „ удара” на различен техен сътрудник, който още при започване на сезона разкрил солидна златна гривна с камъни. Но тъй като бил „ ахмак”, я подарил на гаджето, вместо да „ си оправи положението”.
Освен на шанса ловците на съкровища разчитат на едно изключително човешко качество – разсеяността. Разсеяните туристи са им обичани. Точно те си смъкват пръстените, ланците и колиетата, преди да влязат в морето, и… след това единствено пясъкът, гларусите и металотърсачите знаят къде лежат накитите.
Въпреки че не го признават, пясъкът на Слънчака е райониран и всеки изследовател си пази територията. Както и стотинките, които са цели купища, само че никой не се отхвърля от тях – носели шанс в екзотичния им бизнес…