На пръв поглед няма нищо добро в депресията, но всъщност

На пръв взор няма нищо положително в депресията, само че в действителност тя се оказва доста значима помощ за душeвността ни, колкото и неверятно да наподобява това. На което сме посветили и нашия сегашен лайфхак.

Депресията се появява от напрежението сред това, което сме в реалност и това, което сме принудени да бъдем. То ни кара да се отдаваме на подтиснатост, както на възприемани като позитивни неща като любовта. Която, от своя страна, прекомерно постоянно е обвързвана с депресията, когато предстоящото се разминава с релното.

Според максимата, че най-тъмно е преди да изгрее слънце, а мракът ражда светлина, в действителност депресията е предвестител за смяна вътре в нас. Психоаналитиците неслучайно съпоставят това положение с „ път през нощта” или „ прекосяване през пустинята”. Които водят до преображение.

„ В началото на всяко възобновяване на мозъка и душата стои „ смъртта” – разкъсване със остарели визии, остарели стойности, остарял метод на живот. Душата ни облича нова кожа”, рисува това положение Пиер Дако.

Според него е изцяло естествено човек да се разделя от време на време с всичко/всеки, което не е витално значимо за него и не дава отговор на вътрешното му устройство.

Нормално е също, до момента в който не зърне идващата светлина, той възприема всичко като мрак. Едва тогава той си изяснява, че фактически „ нощта дава обещание надежда”.

Депресията не е нещо ненормално и това е значимо да се разбере от всеки и от всички. За да не бъдат строги към себе си и към другите. Според Дако в действителност положението може да се дефинира като „ наднормалност”. Той я дефинира като тунел, канал към висша полезност, която огромна част от другите хора не познават или изтласкват.

Голямата заплаха обаче е човек да не се приюти в депресията като непрекъснато положение на духа и да изпадне в незаинтересованост, което към този момент е особеност.

Затова Дако вкарва правилото за позитивната меланхолия, като изяснява значимостта й с възпитателните послания, които получаваме, до момента в който за къс интервал от време биваме завладяни от нея. И се връща към красноречивите думи, с които обличаме огромните открития: проСВЕТЛение, проЗРЕНИЕ – т.е. светва ни и провиждаме внезапно, откакто сме били в мрак.

Така световноизвестният психоаналитик изяснява и любовта, която назовава „ светлосянка”. И напомня квалификацията за нея като за „ болест”, а изпитващите я като „ болест”, „ треска”...

„ Само любовта носи същинско познание за другия”, написа Дако като имитация на библейското предусещане, че който натрупа знание, натрупа тъга.

За него това е събиране на мъжкото и женското начало във всеки от нас – анимата и анимуса, за които към този момент сме писали. Нарича я „ празнина, която се опитваме да запълним”. А какви са дупките? Черни – цялостен мрак.

„ Да обичаш е най-трудното нещо на света”, написа Дако.

И изяснява: „ Любовта изисква свободна душа”, което е подсещане за описаната и от нас негова доктрина за вътрешната независимост, както можете да прочетете в нашия списък на уеб страницата.

„ В безкрая има задоволително място. Човек не може да подчини живота си на някого, чието неявяване би умъртвило душата му”, безапелационен е Дако.

„ Другият в никакъв случай не е това, което ни се желае, точно, тъй като е „ друг”.

...