Албена Павлова: Чрез Мерил Стрийп Господ прави показно за нашата професия
На прага на най-женския месец ви срещаме с една в действителност вдъхновяваща дама - актрисата Албена Павлова. Зад красивите й очи можем да прочетем освен цялостната й отдаденост на това, което прави, само че и доста житейска мъдрост.
Хващаме я на фотосите на финалната сцена от 13-ти сезон на комедийния сериал " Столичани повече ", от който актрисата е неразделна част към този момент близо 8 години. Тя споделя, че е доста друга от героинята си Гълъбина, само че точно по тази причина тя продължава да бъде предизвикателство за нея, предлагайки й опцията да бъде безусловно друга жена.
Сериалът " Столичани допълнително " е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 фенове. От март 2011 година до в този момент са снимани общо 170 епизода, което е еднакво на 70 пълнометражни кино лентата. Новият 13-ти сезон на сериала стартира на 1 март в 21 ч. по bTV.
Какво показа Албена Павлова по този мотив, за опцията да използваш женската си мощ като мотор на процеси и други любопитни неща - четете в долните редове!
Последен сезон за сериала " Столичани допълнително " или финален епизод за сезона?
Можех да се закълна, че 12-ти сезон беше финален, тъй като го и приключихме по този метод, само че зрителският интерес се оказа толкоз сериозен, че се наложи да заснемем 13-ти сезон, което за всички нас беше голяма изненада, освен това доста приятна. Подкрепата от феновете към нас продължава да е толкоз сърдечна към този момент съвсем 8 години.
Това си говорихме и с господин Нейков (бел.ред. Любо Нейков), че през годините сериалът показваше много емблематични неща за българското семейство. Вие какво мислите?
Не знам дали сте обръщали внимание, само че някой от събитията в нашия сюжет изпреварваха същински исторически събития и политически обстановки, което демонстрира, че той освен е емблематичен, а че по някакъв метод провокира историята. На моменти това е плашещо и основава голяма отговорност да внимаваш какво разказваш. Това приказва, че през годините сме имали едни фантастични сценаристи с необикновен инстикт към протичащото се в България, необикновен нюх за характера на българина и всичко, което го вълнува и метода, по който той реагира на протичащото се. Много са били точни в основаването на персонажите. И съгласно мен хората го харесват точно за това – тъй като те виждат действителни лица, не виждат някаква нереалност, измислени герои, а виждат безусловно действителни персонажи.
В това ли се крие огромният триумф на сериала?
Според мен да. На изключителната афтентичност на написано и пълнокръвност на героите. Всичко това става с изключение на с гений, с доста обич. Тук е моментът да благодаря на нашите продуценти, тъй като по някаква магична причина съумяват да съберат хора, сред които поражда любов и доверие, а не просто положителни колегиални връзки.
Хората ви познават и от доста театрални постановки. Каква е разликата да се снимаш в сериал и да бъдеш на сцената?
Огромна. Несъпоставимо е. Изискват се напълно разнообразни умения в театъра и в киното или малкия екран. В театъра има доста по-задълбочен и пореден развой. Там имаш доста време да откриваш героя си лека-полека. Да вървиш към него, да му придаваш плъстност, афтентичност, да приближиш себе си към него и него към себе си. Докато в нашия сериал и като цяло в киното периодите са доста по-малки. Нямат ги тези двумесечни подготовки, в които се подготвяш за героя си. Трябва да си тук и в този момент, да си гръмотевичен в реакцията си, в истината, с която присъстваш също. Защото в случай че в театъра по-едрият, по окрупненият жест е добре пристигнал, в киното и малкия екран това е симптом на фалш. Трябва да си оптимално съсредоточен и спестовен и събран в изразните си средства и по едно и също време с това да можеш да си като огнестрелно оръжие, в мига, в който се натисне спусъка, ти да можеш да си в десетката.
В тази връзка – казахте, че би трябвало да си непосредствен с героя си. Какво усвоихте вие от своята героиня в сериала за толкоз години?
Много сме разнообразни, може би заради тази причина ми е забавно да не преставам да бъда Гълъбина, тъй като тя ми предлага опцията да бъде безусловно друга жена. Не просто като житейска орис, а като светоглед, като женска позиция. Тя е доста повече човек на нюансите, в сравнение с съм аз. Тя е индивидът на втория проект, само че това те учи, че не е наложително да си в авангарда, да си във фронтовата линия, с цел да бъдеш генератор, с цел да бъдеш потребен, с цел да движиш действието на живота си. Можеш и да бъдеш релативно казано периферен и все пак от теб да зависят неща. Тоест действието може да бъде тласкано напред не постоянно и освен с една дословна интензивност, има и други средства, те са доста женски, допускам, които аз като човек не притежавам, само че мисля, че моята героиня съумя да възпита и тези качества във мен най-малко малко.
Тоест можем да кажем, че даже да си " дамата до мъжа си ", житейската ти роля може да бъде също толкоз значима?
Абсолютно! Можеш да си дамата до мъжа си, а не мъжко момиче, и въпреки всичко да си значима, от теб да зависи. Чрез твоите средства и способи да си съпричастна и да си негов сподвижник – с тактичност и лекост.
Милата година беше годината на огромните кавги към дамите в киното. Чувствала ли сте се в миналото подценявата или унижавана по тази причина, че сте жена?
Не. Аз имам по-особено мнение за това, което се случва. Дори на моменти бих го нарекла нервност. Никога не съм се чувствала подценявана, тъй като съм жена. Може да е била избирана друга актриса вместо мен, само че това е било, тъй като тя е била по-добра за съответната роля. В нашата специалност това са разпоредбите, ние сме в конкуренция, явяваме се на кастинги. В това няма драма. При мен това в никакъв случай не се е случвало на полов, на сексуален принцип. Когато стартираме да слагаме разграничителна линия сред мъже и дами, бели и черни, разнообразни вероизповедания, нещата не отиват на добре. Тръгне ли да се подвига доста шумотевица, всичко това стартира да ми наподобява на правене на политика и операция на публично мнение. Искам на полето, на което работя, да употребявам средствата, които са съответни за моята специалност – гений, еластичност и възприятие за достоверност, а не пол, с цел да върша кариера или да се извинявам за какво не върша такава.
Има ли някоя персона, която ви е вдъхновявала през годините в специалността и в живота?
За мен има една жена, която е безусловно извънземна, не считам, че тя може да попада в каквито и да е ранглисти. За нейния гений не може да се приказва с мерните единици на всички останали и това е Мерил Стрийп. Тя е нереална! Чрез нея Господ прави някакво показно и дефинира нашата специалност. Невъзможно е в такава голяма актьорска палитра да работиш цялостен живот с такава лекост... Защо на нея в никакъв случай това, че е жена не и попречи на извънредно дългата и плодотворна кариера? Защо в никакъв случай не се оплака, че е останала без роля, тъй като е остаряла? Това е изумителелен образец, че когато става дума за гений, всичко останали причини са просто опрощение.
А може би и непримиримост?
Знаете ли, когато човек е безпределно надарен, дори не му би трябвало и непримиримост. Талантът ти те води, ти нямаш друга нужда, с изключение на да работиш в работа на своя гений. Упоритостта е за работливите хора, които компенсират с нея по-скромния си гений.
Какво ви се желае да изиграете в бъдеще?
Никога не съм мечтала за функции, постоянно съм се оставяла на изборите на ориста. Смятам, че каквито и проекти да вършим нямаме мащаба да преценим нито рационално, нито подсъзнателно да усетим кое е най-хубаво за нас. Мисля, че някой по-добре от нас знае и подрежда нещата. Затова имам цялостно доверие, в това, което ми се случва!
Интервю на Милена Славкова
Хващаме я на фотосите на финалната сцена от 13-ти сезон на комедийния сериал " Столичани повече ", от който актрисата е неразделна част към този момент близо 8 години. Тя споделя, че е доста друга от героинята си Гълъбина, само че точно по тази причина тя продължава да бъде предизвикателство за нея, предлагайки й опцията да бъде безусловно друга жена.
Сериалът " Столичани допълнително " е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 фенове. От март 2011 година до в този момент са снимани общо 170 епизода, което е еднакво на 70 пълнометражни кино лентата. Новият 13-ти сезон на сериала стартира на 1 март в 21 ч. по bTV.
Какво показа Албена Павлова по този мотив, за опцията да използваш женската си мощ като мотор на процеси и други любопитни неща - четете в долните редове!
Последен сезон за сериала " Столичани допълнително " или финален епизод за сезона?
Можех да се закълна, че 12-ти сезон беше финален, тъй като го и приключихме по този метод, само че зрителският интерес се оказа толкоз сериозен, че се наложи да заснемем 13-ти сезон, което за всички нас беше голяма изненада, освен това доста приятна. Подкрепата от феновете към нас продължава да е толкоз сърдечна към този момент съвсем 8 години.
Това си говорихме и с господин Нейков (бел.ред. Любо Нейков), че през годините сериалът показваше много емблематични неща за българското семейство. Вие какво мислите?
Не знам дали сте обръщали внимание, само че някой от събитията в нашия сюжет изпреварваха същински исторически събития и политически обстановки, което демонстрира, че той освен е емблематичен, а че по някакъв метод провокира историята. На моменти това е плашещо и основава голяма отговорност да внимаваш какво разказваш. Това приказва, че през годините сме имали едни фантастични сценаристи с необикновен инстикт към протичащото се в България, необикновен нюх за характера на българина и всичко, което го вълнува и метода, по който той реагира на протичащото се. Много са били точни в основаването на персонажите. И съгласно мен хората го харесват точно за това – тъй като те виждат действителни лица, не виждат някаква нереалност, измислени герои, а виждат безусловно действителни персонажи.
В това ли се крие огромният триумф на сериала?
Според мен да. На изключителната афтентичност на написано и пълнокръвност на героите. Всичко това става с изключение на с гений, с доста обич. Тук е моментът да благодаря на нашите продуценти, тъй като по някаква магична причина съумяват да съберат хора, сред които поражда любов и доверие, а не просто положителни колегиални връзки.
Хората ви познават и от доста театрални постановки. Каква е разликата да се снимаш в сериал и да бъдеш на сцената?
Огромна. Несъпоставимо е. Изискват се напълно разнообразни умения в театъра и в киното или малкия екран. В театъра има доста по-задълбочен и пореден развой. Там имаш доста време да откриваш героя си лека-полека. Да вървиш към него, да му придаваш плъстност, афтентичност, да приближиш себе си към него и него към себе си. Докато в нашия сериал и като цяло в киното периодите са доста по-малки. Нямат ги тези двумесечни подготовки, в които се подготвяш за героя си. Трябва да си тук и в този момент, да си гръмотевичен в реакцията си, в истината, с която присъстваш също. Защото в случай че в театъра по-едрият, по окрупненият жест е добре пристигнал, в киното и малкия екран това е симптом на фалш. Трябва да си оптимално съсредоточен и спестовен и събран в изразните си средства и по едно и също време с това да можеш да си като огнестрелно оръжие, в мига, в който се натисне спусъка, ти да можеш да си в десетката.
В тази връзка – казахте, че би трябвало да си непосредствен с героя си. Какво усвоихте вие от своята героиня в сериала за толкоз години?
Много сме разнообразни, може би заради тази причина ми е забавно да не преставам да бъда Гълъбина, тъй като тя ми предлага опцията да бъде безусловно друга жена. Не просто като житейска орис, а като светоглед, като женска позиция. Тя е доста повече човек на нюансите, в сравнение с съм аз. Тя е индивидът на втория проект, само че това те учи, че не е наложително да си в авангарда, да си във фронтовата линия, с цел да бъдеш генератор, с цел да бъдеш потребен, с цел да движиш действието на живота си. Можеш и да бъдеш релативно казано периферен и все пак от теб да зависят неща. Тоест действието може да бъде тласкано напред не постоянно и освен с една дословна интензивност, има и други средства, те са доста женски, допускам, които аз като човек не притежавам, само че мисля, че моята героиня съумя да възпита и тези качества във мен най-малко малко.
Тоест можем да кажем, че даже да си " дамата до мъжа си ", житейската ти роля може да бъде също толкоз значима?
Абсолютно! Можеш да си дамата до мъжа си, а не мъжко момиче, и въпреки всичко да си значима, от теб да зависи. Чрез твоите средства и способи да си съпричастна и да си негов сподвижник – с тактичност и лекост.
Милата година беше годината на огромните кавги към дамите в киното. Чувствала ли сте се в миналото подценявата или унижавана по тази причина, че сте жена?
Не. Аз имам по-особено мнение за това, което се случва. Дори на моменти бих го нарекла нервност. Никога не съм се чувствала подценявана, тъй като съм жена. Може да е била избирана друга актриса вместо мен, само че това е било, тъй като тя е била по-добра за съответната роля. В нашата специалност това са разпоредбите, ние сме в конкуренция, явяваме се на кастинги. В това няма драма. При мен това в никакъв случай не се е случвало на полов, на сексуален принцип. Когато стартираме да слагаме разграничителна линия сред мъже и дами, бели и черни, разнообразни вероизповедания, нещата не отиват на добре. Тръгне ли да се подвига доста шумотевица, всичко това стартира да ми наподобява на правене на политика и операция на публично мнение. Искам на полето, на което работя, да употребявам средствата, които са съответни за моята специалност – гений, еластичност и възприятие за достоверност, а не пол, с цел да върша кариера или да се извинявам за какво не върша такава.
Има ли някоя персона, която ви е вдъхновявала през годините в специалността и в живота?
За мен има една жена, която е безусловно извънземна, не считам, че тя може да попада в каквито и да е ранглисти. За нейния гений не може да се приказва с мерните единици на всички останали и това е Мерил Стрийп. Тя е нереална! Чрез нея Господ прави някакво показно и дефинира нашата специалност. Невъзможно е в такава голяма актьорска палитра да работиш цялостен живот с такава лекост... Защо на нея в никакъв случай това, че е жена не и попречи на извънредно дългата и плодотворна кариера? Защо в никакъв случай не се оплака, че е останала без роля, тъй като е остаряла? Това е изумителелен образец, че когато става дума за гений, всичко останали причини са просто опрощение.
А може би и непримиримост?
Знаете ли, когато човек е безпределно надарен, дори не му би трябвало и непримиримост. Талантът ти те води, ти нямаш друга нужда, с изключение на да работиш в работа на своя гений. Упоритостта е за работливите хора, които компенсират с нея по-скромния си гений.
Какво ви се желае да изиграете в бъдеще?
Никога не съм мечтала за функции, постоянно съм се оставяла на изборите на ориста. Смятам, че каквито и проекти да вършим нямаме мащаба да преценим нито рационално, нито подсъзнателно да усетим кое е най-хубаво за нас. Мисля, че някой по-добре от нас знае и подрежда нещата. Затова имам цялостно доверие, в това, което ми се случва!
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ