Ли Къцян - икономистът, който не успя да стане президент на Китай
На съвсем всички срещи на Китай и Централна и Източна Европа, откогато форматът " 16+1 " се появи за пръв път, делегацията на Пекин непроменяемо се води от водач, който официално е " вторият човек " в Китай, само че който постоянно е помрачен от престижа на президента Си Цзинпин.
Ли пропусна само първата среща, защото през 2012 година, когато тя се организира, той още не беше в новото управление на комунистическата партия, определено месеци по-късно. През март идната година той стана " номер 2 " в партията и се трансформира в един от шестимата (освен президента Си) членове на Постоянния комитет на политбюрото - орган, в който президентът (Си) е главната фигура, само че и останалите имат право на дума при вземането на решения.
Ролята му като " втория човек " след Си в същото време е относително лимитирана, защото президентът укрепи ролята си и консолидира власт, сходна на тези на Мао Цзедун и Дън Сяопин, а не толкоз на идващите двама президента Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао. Тя понижа още повече, откакто висшият стопански консултант Лю Хъ (известен на запад като " царя на стопанската система " ) получи някои от пълномощията му, а доверени съдружници на Си се издигнаха в йерархията.
Така Ли се оказа в друга обстановка от китайските водачи в предходните 20 година, когато медиите в Китай и по света постоянно се съсредоточаваха и върху президента, и върху премиера. Ако за Си от време на време е по-важно да преструктурира партията и държавния уред, Ли избира да работи за по-ефикасна стопанска система. За водачите, които ще дойдат на срещата с него в София, вторият преоритет е по-голям - те търсят лесна полза в партньорството с Китай.
Не напълно отъпкан път
Икономистът, който през вчерашния ден навърши 63 година, бе подсилен за втори мандат на Националния национален конгрес на партията в Пекин. През 2013 година, когато зае поста, той потегли по стъпките на някогашния президент Ху Дзинтао - възходът в кариерата му бе обвързван с ролята му в управлението на Комунистическата младежка лига (младежка организация на партията), на която и двамата са били първи секретари.
Разликата сред тях е в поколенията - Ли е част от така наречен " пето потомство ", родени сред 1945 и 1955 година, множеството от които са икономисти по обучение или даже с опит в частния бранш. Премиерът, също икономист, прочее пази доктората си след необикновен избор.
В годините след културната гражданска война, към този момент член на Комунистическата партия и израснал в йерархията на локалния колектив в Източен Китай, той отхвърля да стане " правоприемник " на локалния клон на партията в Анхуй, откъдето е родом (предложението идва от татко му, все още партиен служител в региона) и записва право в Пекин. На 40 година към този момент е лекар по стопанска система, а дисертацията му получава премията Сун Йефан - най-голямата премия в региона в Китай.
Изместен
Все отново Ли става значим партиен кадър като регионален шеф, само че на прилежаща на неговата провинция - Хънан. При това е най-младият китаец на пози пост едвам на 43 година Китайската официозна преса го показва като непретенциозен, странящ от огромните банкети още освен това първо огромно издигане, а и като решен да увеличи благосъстоянието на Хънан, което и се случва за шестте години на поста до 2004 година Три години по-късно той става част от Постоянния комитет на политбюро, а още година по-късно, през 2008 година, е и първи вицепремиер.
Служи на поста по време на президента Ху, който познава от времето си в Младежката лига. Заради връзките си с него ( " Асошиейтед прес " даже го назовава " протеже " на Ху) в началото е считан за вероятен правоприемник на президента. Като до неотдавна оглавявал партията в Шанхай обаче Си Цзинпин съумява да го измести в Постоянния комитет и това е повода най-после да получи вицепремиерското място.
Заради позицията си в китайското държавно управление обаче той се оказва претрупан с най-важните задания - дава отговор за икономическото развиване, бюджта, ресурсите, околната среда. Наблюдава работата по огромни планове като язовира " Три проломи " и преноса на вода от богатия на речни запаси юг към сухия север. Говори за потребността от смяна в структурата на стопанската система и преход от растеж, основан на експорт, към по-силно вътрешно ползване, с цел да се отговори на потребностите на бурно разрастващата се междинна класа - концепция, която доразвива като министър председател от март 2013 година насам.
© Jason Lee, Reuters
Китайският министър председател Ли Къцян и немският канцлер Ангела Меркел.
" Ликономика " и " показател Ли "
На поста той се сблъска и с на практика проблеми - дълга на локалните държавни управления, възходящата бездна сред богати и небогати и други. Решението му е в така наречен " ликономика " за понижаване на дълга и на тласъците за районните управляващи, давани от централния кабинет. По-късни хрумвания са данъчните облекчения за дребния бизнес и подобряването на инфраструктурата във вътрешноста на страната.
С негов (публикуван от " Уикилийкс " като част от грамите на Държавния департамент на САЩ) коментар се свързва така наречен " показател Ли Къцян " за оценка на китайската стопанска система. Според документа Ли споделил на американския дипломат през 2007 година, че данните оповестени в провинция Ляонин данни за брутния вътрешен артикул са ненадеждни и той самият употребявал три индикатора за задачата: размерът на товарите, транспортирани с трен, потреблението на електричество и заемите, отпуснати от банки.
В интернационален проект той още като вицепремиер приказва против протекционизма, а честите му пътувания в Европа и другаде, откогато управлява държавното управление, се аргументират с потребността за подсилване на търговски и други връзки. " Вашингтон пост " го дефинира като " извънредно образован ", акцентира, че е научил британски без непозната помощ.
Китай по негово време обаче е упрекван в съществени ограничавания за непознати компании, които съгласно критиците опонират на тази визия (а самият Ли даде обещание " почтено отношение " към тях при започване на първия си мандат). Освен това оценките на интернационалните анализатори, които наблюдават китайската политика, са, че ролята му във вземането на решения бе лимитирана от непрестанно възходящия престиж на Си и разминаващите се цели на двамата. Заради невъзможността да прокарва промените си, някои от които се оказаха в ръцете на партийни структури, европейски и азиатски медии писаха предходната година, че той може и да не бъде избран отново като министър председател, въпреки това да не се случи.
Ли пропусна само първата среща, защото през 2012 година, когато тя се организира, той още не беше в новото управление на комунистическата партия, определено месеци по-късно. През март идната година той стана " номер 2 " в партията и се трансформира в един от шестимата (освен президента Си) членове на Постоянния комитет на политбюрото - орган, в който президентът (Си) е главната фигура, само че и останалите имат право на дума при вземането на решения.
Ролята му като " втория човек " след Си в същото време е относително лимитирана, защото президентът укрепи ролята си и консолидира власт, сходна на тези на Мао Цзедун и Дън Сяопин, а не толкоз на идващите двама президента Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао. Тя понижа още повече, откакто висшият стопански консултант Лю Хъ (известен на запад като " царя на стопанската система " ) получи някои от пълномощията му, а доверени съдружници на Си се издигнаха в йерархията.
Така Ли се оказа в друга обстановка от китайските водачи в предходните 20 година, когато медиите в Китай и по света постоянно се съсредоточаваха и върху президента, и върху премиера. Ако за Си от време на време е по-важно да преструктурира партията и държавния уред, Ли избира да работи за по-ефикасна стопанска система. За водачите, които ще дойдат на срещата с него в София, вторият преоритет е по-голям - те търсят лесна полза в партньорството с Китай.
Не напълно отъпкан път
Икономистът, който през вчерашния ден навърши 63 година, бе подсилен за втори мандат на Националния национален конгрес на партията в Пекин. През 2013 година, когато зае поста, той потегли по стъпките на някогашния президент Ху Дзинтао - възходът в кариерата му бе обвързван с ролята му в управлението на Комунистическата младежка лига (младежка организация на партията), на която и двамата са били първи секретари.
Разликата сред тях е в поколенията - Ли е част от така наречен " пето потомство ", родени сред 1945 и 1955 година, множеството от които са икономисти по обучение или даже с опит в частния бранш. Премиерът, също икономист, прочее пази доктората си след необикновен избор.
В годините след културната гражданска война, към този момент член на Комунистическата партия и израснал в йерархията на локалния колектив в Източен Китай, той отхвърля да стане " правоприемник " на локалния клон на партията в Анхуй, откъдето е родом (предложението идва от татко му, все още партиен служител в региона) и записва право в Пекин. На 40 година към този момент е лекар по стопанска система, а дисертацията му получава премията Сун Йефан - най-голямата премия в региона в Китай.
Изместен
Все отново Ли става значим партиен кадър като регионален шеф, само че на прилежаща на неговата провинция - Хънан. При това е най-младият китаец на пози пост едвам на 43 година Китайската официозна преса го показва като непретенциозен, странящ от огромните банкети още освен това първо огромно издигане, а и като решен да увеличи благосъстоянието на Хънан, което и се случва за шестте години на поста до 2004 година Три години по-късно той става част от Постоянния комитет на политбюро, а още година по-късно, през 2008 година, е и първи вицепремиер.
Служи на поста по време на президента Ху, който познава от времето си в Младежката лига. Заради връзките си с него ( " Асошиейтед прес " даже го назовава " протеже " на Ху) в началото е считан за вероятен правоприемник на президента. Като до неотдавна оглавявал партията в Шанхай обаче Си Цзинпин съумява да го измести в Постоянния комитет и това е повода най-после да получи вицепремиерското място.
Заради позицията си в китайското държавно управление обаче той се оказва претрупан с най-важните задания - дава отговор за икономическото развиване, бюджта, ресурсите, околната среда. Наблюдава работата по огромни планове като язовира " Три проломи " и преноса на вода от богатия на речни запаси юг към сухия север. Говори за потребността от смяна в структурата на стопанската система и преход от растеж, основан на експорт, към по-силно вътрешно ползване, с цел да се отговори на потребностите на бурно разрастващата се междинна класа - концепция, която доразвива като министър председател от март 2013 година насам.
© Jason Lee, Reuters
Китайският министър председател Ли Къцян и немският канцлер Ангела Меркел.
" Ликономика " и " показател Ли "
На поста той се сблъска и с на практика проблеми - дълга на локалните държавни управления, възходящата бездна сред богати и небогати и други. Решението му е в така наречен " ликономика " за понижаване на дълга и на тласъците за районните управляващи, давани от централния кабинет. По-късни хрумвания са данъчните облекчения за дребния бизнес и подобряването на инфраструктурата във вътрешноста на страната.
С негов (публикуван от " Уикилийкс " като част от грамите на Държавния департамент на САЩ) коментар се свързва така наречен " показател Ли Къцян " за оценка на китайската стопанска система. Според документа Ли споделил на американския дипломат през 2007 година, че данните оповестени в провинция Ляонин данни за брутния вътрешен артикул са ненадеждни и той самият употребявал три индикатора за задачата: размерът на товарите, транспортирани с трен, потреблението на електричество и заемите, отпуснати от банки.
В интернационален проект той още като вицепремиер приказва против протекционизма, а честите му пътувания в Европа и другаде, откогато управлява държавното управление, се аргументират с потребността за подсилване на търговски и други връзки. " Вашингтон пост " го дефинира като " извънредно образован ", акцентира, че е научил британски без непозната помощ.
Китай по негово време обаче е упрекван в съществени ограничавания за непознати компании, които съгласно критиците опонират на тази визия (а самият Ли даде обещание " почтено отношение " към тях при започване на първия си мандат). Освен това оценките на интернационалните анализатори, които наблюдават китайската политика, са, че ролята му във вземането на решения бе лимитирана от непрестанно възходящия престиж на Си и разминаващите се цели на двамата. Заради невъзможността да прокарва промените си, някои от които се оказаха в ръцете на партийни структури, европейски и азиатски медии писаха предходната година, че той може и да не бъде избран отново като министър председател, въпреки това да не се случи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ