На планината Самана от планинска верига Хиндукуш в Пакистан британската

На планината Самана от планинска верига Хиндукуш в Пакистан английската войска построява дребен информационен пост, наименуван Сарагари, който да служи на еквивалентно дребен контингент от бойци и както по-късно ще забележим, за една историческа борба. Този район постоянно е бил проблематичен и по време на последната четвърт на 19 век владенията на Британска Индия на северозапад са неубедителни и слаби. Дори са изпълнени няколко задачи с задачата да се укрепи контролът и да се потушат въстания в годините преди борбата при Сарагари.

Хелиограф

Сарагари съставлява просто дребна постройка със сигнална кула до нея. Направена е, с цел да се обезпечи връзката сред Форт Локхарт и Форт Гълистан – други два английски поста от съществено значение (особено Форт Гълистан), позиционирани от двете страни на Сарагари на няколко километра една от друга. В кулата на новия пост има хелиограф, с който могат да се предават известия благодарение на слънчевата светлина на правилото на морзовия код – светлината се управлява или помръдвайки огледало, или прекъсвайки отразената светлина.

През лятото на 1897 нещата в региона стават доста напечени, а британците преди малко са потушили въстание на племето Пащун в региона Малаканд (познат по-късно като Обсада на Малаканд) при започване на август. До края на месеца към този момент има съществено въстание от афганистанците, а при започване на септември пащуните към този момент интензивно се пробват да завземат позиции на английската войска в това число офанзиви по Форт Гълистан на 3 септември и 9 септември.

Сикхийски бойци

За да отхвърлен нападенията на пащуните, пехота от Форт Локхарт са изпратени в Форт Гълистан за поддръжка и след борбата на 9-и, когато се прибират, някои от бойците остават да пазят по-малкото поделение Сарагари. Всичките 21 бойци, които остават в Сарагари, са членове на 36-ти сикхийски полк на Британската войска, а контингентът се управлява от Хавилдар Ишар Синг.

Малко след началото на офанзивата, Гурмук Синг алармира да се прати помощ на подполковник Джон Хюгтън във Форт Локхарт, само че отговорът е, че незабавна помощ не може да се окаже. Невъзмутени сикхийски бойци вземат решение да се бият до последно, с цел да предотвратят навлизането на пащуни както при тях, по този начин и в двата Форта.

Първият ранен мъж е Багуан Синг, а малко по-късно нападателите срутват част от стената на протестния пост. Отправят се оферти към сикхите да се предадат, само че те са отказани. Сикхите се пробват да завоюват колкото се може повече време, с цел да се поддържат другите две бази и са подготвени да платят за това бавене с животите си. След два несполучливи опита при портите, пащуните в последна сметка съумяват да влязат. Започва нечовечен ръкопашен пердах.

Малко преди края на битката Ишар Синг подрежда на мъжете си да се изтеглят още повече, до момента в който той самият изостава обратно в отбрана. Той също ще почине скоро, както всички останали бойци, с изключение на оператора на хелиографа Гурмук Синг. Гурмук ще почине финален – той ще бъде изгорял, когато пащуните възпламеняват всичко. Твърди се, че той крещи до последно бойният вик на сикхите „ Боле Со Нихал, Сат Сри Акал “, което значи „ Викай мощно в възторг! Истински е великият Вечен “.

Към тези 21 жертви на сикхите, пащуните прибавят от своите някъде сред 180 и 600; точните числа е мъчно да се преценяват с акуратност. Но можем да сме сигурни, че те са най-малко 180, тъй като самите пащуни публично оповестяват за толкоз след борбата.

Идийския медал на заслуги (2-ра степен)

За саможертвата си всеки от сикхските бойци е награден с Идийския медал на заслуги, най-високото отличие, давано по това време на индийците от Велликобритания. В допълнение към това, Деня на Сарагархи се чества всяка година на 12 септември в чест на борбата и починалите в нея.