На първия августски ден, през 1815 година, е роден Херман

На първия августски ден, през 1815 година, е роден Херман Мелвил – писателят, който вечно остава в историята  на литературата с романа си „ Моби Дик “. На пръв взор това е разказ за луд капитан на борда на китоловен транспортен съд, само че в действителност е свръхчовешко произведение, представлявящо по едно и също време справочник на китоловеца и надълбоко философска притча за живота. Нито една сакрална или неразрешена тематика не е пощадена в тази сурова и язвителна рецензия на света – Мелвил поглежда от необикновен ъгъл и основава сатирична картина на религиозните обичаи, моралните полезности, литературните и политически фигури на деня.

При написването на „ Моби Дик “ Мелвил е мощно повлиян от Натаниел Хоторн – създател на „ Алената писмен знак “. Запознават се през 1850 година и Мелвил мощно се възхищава от психическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна неизбежност в творчеството на Хоторн. Затова и му посвещава „ Моби Дик “.

Големите сърца изживяват от време на време в един момент сбора на всички дребни премеждия, които биват милостиво пръснати из целия живот на по-слаб човек.

Някои откровения се разбулват най-пълно в полумрак.

Не можем да живеем единствено за себе си. Хиляди влакна ни съединяват с останалите хора; и посредством тези влакна, тази връзка, нашите дейности стават аргументи и се връщат към нас като последици.

По-добре да се провалиш в неповторимостта, в сравнение с да успееш в имитацията.

Приятелство от пръв взор, сходно на обич от пръв взор, се счита за единствената истина.

По-добре да спиш до изтрезнял човекоядец, в сравнение с до пийнал християнин.

Човек си мисли, че изричайки тежки думи, е изживял тежки неща.

Да знаеш по какъв начин да остаряваш е майсторство на мъдростта и една от най-трудните глави във великото изкуство, наречено живот.

Истината е в делата, не в думите.

Този, който не се е провалял на никое място, не може да бъде наименуван популярен. Поражението е същинското тестване за величието.

Нека Америка похвали първо посредствеността на личните си деца, преди да се възхити на оценката у децата на коя да е друга земя.

Да бъдеш именуван по някакъв метод, постоянно значи, че си изцяло различен.

Навикът – необичайно нещо! Какво ли не може да реализира навика!?

Няма качество в свят, в който няма контрастност. Нищо не съществува единствено в себе си.

Няма нещо, което някой да не направи, по избор или насила, в случай че му се заплати.

Истинските места не можеш да намериш на картата.

Най-правилният метод към някои каузи се състои във деликатно проведено комплициране.

О, интуиции и предизвестия! Защо не останете по-дълго при нас? Но дали вие, призраци, не сте по-скоро предсказания, в сравнение с предизвестия! И то не толкоз предсказания, идващи извън, колкото доказателства за това, което става в нас. Защото даже когато няма външни сили да ни принуждават, най-скритите подбуди в нашето създание не престават да ни тласкат напред.

Безкомпромисно изречената истина постоянно има своите дрипави краища.

Надеждата е страданието на душата.

Снимка: andina.com.pe