Васильов ден е!
На първи януари православната черква отбелязва Обрезание Господне, като се уважава паметта на Свети Василий Велики- един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква. Имен ден честват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.
Празникът е прочут още с наименованията Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи. Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.
Вечерта преди празника стопанката на дома подготвя обичайна баница с шансове, употребявайки дрянови пъпки. Слага се и пара, а в среднощ най-възрастния представител на фамилията завърта баница.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Честито на всички именници!
Празникът е прочут още с наименованията Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи. Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.
Вечерта преди празника стопанката на дома подготвя обичайна баница с шансове, употребявайки дрянови пъпки. Слага се и пара, а в среднощ най-възрастния представител на фамилията завърта баница.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Честито на всички именници!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ