На остров Кембъл в Южния Океан, на около 640 км

На остров Кембъл в Южния Океан, на към 640 км южно от Нова Зеландия пораства един единствен ситков смърч. На повече от 275 км от което и да било друго дърво, смърчът постоянно е именуван най-самотното дърво на света .

То е засадено при започване на 20 век от лорд Ранфърли, губернатор на Нова Зеландия, а дървесината му е „ записала “ радиовъглерода създаден от тестванията с атомни бомби. Годишните пластове демонстрират пик през 1965 година, тъкмо след възбраната на тестванията.

Затова се счита, че дървото ни дава съответен маркер за старта на антропоцена.

Защо тъкмо 1965? 60-те години са интервал, свързван с придвижването на хипитата и раждането на модерното общество, времето на кацането на Аполо на Луната и именитата фотография на уязвимата ни планета, „ щракната “ от пустинната лунна повърхнина.

Това също е и време, в което светът стартира бързо да се глобализира, със светкавична индустриализация, придружена от стопански напредък и увеличение на популацията, което от своя страна води до повишаване въздействието върху околната среда.

Този следвоенен интервал е именуван великата акселерация . Така че въпросът е, дали тази основна смяна в човешката интензивност е оставила неизтриваем белег върху планетата, който би се запазил в сигнатурата на геологичния запис, даже в случай че ние изчезнем безследно още в този момент.

Концепцията за геологическа ера, доминирана от индивида (антропоцена) е още от 19 век, само че концепцията, че точно ние сме основали антропоцена стана по-популярна едвам напоследък в подтекста на дълготрайните световни промени в околната среда, надалеч оттатък това, което може да се смята за обикновено.

Хората от дълго време имат въздействие върху планетата на локално или даже на континентално равнище, само че мащабът на модерните промени е значително по-голям, което принуждава геолозите да одобряват доказателствата и да припознаят публично антропоцена в геологическата времева канара.

Така научната общественост беше изправена пред предизвикването да открие световен маркер в околната среда, който да съставлява тази смяна.

Основен кандидат за дефиниране на старта на епохата на антропоцена е пикът в радиоактивните детайли, създадени от надземните проби с термоядрени бомби, множеството от които са извършени в разгара на Студената война при започване на 60-те.

Основният проблем от позиция на геолозите е, че записът за този пик в радиоактивността (съхранен да вземем за пример в седиментите на езера или в годишните пластове в дърветата) е разполагаем единствено в северното полукълбо, където множеството проби са се провеждали.

За да се потвърди в действителност световно човешко влияние върху околната среда, е нужен сигнал от локация в южното полукълбо, който се появява по същото време, в което и на север. Тук се включва новото проучване.

В Scientific Reports са оповестени данни за подобен запис, който разпознава радиоактивен сигнал, непокътнат на такова място – остров Кембъл в Южния Океан.

По време на австралийско-азиатска антарктическа експедиция 2013-2014 г.г. са били взети проби от острова, с цел да може да се потвърди смяната в околната среда на тази толкоз отдалечена локация. Самотният ситков смърч пораства в южната част на острова.

Този дървесен тип пораства естествено по западния бряг на Северна Америка – от Аляска до Калифорния. На остров Кембъл, в южното полукълбо, смърчът живее, единствено тъй като хората са го пренесли там.

Не на последно място, дървото на остров Кембъл се развива извънредно добре – скорстта му на напредък е 5 до 10 пъти по-бърза от тази на близките типове буренак, което дава на учените голям размер данни за работа.

Подробният разбор на пластовете на дървото, формирани всяка година в дървесината, демонстрират пик в радиоактивните детайли за интервала сред октомври и декември 1965 година, което изцяло съответствува със същия сигнал, записан в северното полукълбо.

Този уединен смърч потвърждава, че хората са оставили световен белег върху планетата, даже в най-девствената среда, който ще се запази в геологическия запис за десетки хилядолетия и оттатък.

Тази публикация е оповестена в The Conversation. Прочетете истинската публикация.