На Токио 2020: Показахме мускули като в соца с мъжки момичет...
На Олимпиадата в Токио България сподели мускули и записа най-хубавото си показване от Сидни (2000) насам. На Игрите преди 21 година се радвахме на пет олимпийски трофеи, шест сребърни и две бронзови оценки, което ни отреди 16-о място в крайното класиране по медали. Сега сме 30-а мощ в света с три златни, един сребърен и три бронзови медала.
Еуфорията е оправдана, тъй като българите не съумяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, както и преди този момент в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама първенци, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова " изгреба " единствената ни купа, а борците прибавиха едно сребро и три бронза.
За триумфа в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше доста повече от народен авторитет. Там първенци станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които към този момент бяха постигнали международно равнище още преди рухването на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на остарялата школа, както и купата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян към този момент беше взел една купа в Атланта като играч на Армения.
Затова
пробуждането на българския спорт в страната на изгряващото слънце беше малко предстоящо.
Стадионите и залите, където упражняват родните национали, са надалеч от най-хубавите международни стандарти. Да не приказваме за всички екстри като възобновяване и застраховане на съперниците от чужбина. Бюджетът за спортни клубове, който заделя страната, през последните години пък е в границите на 6-7 милиона лв.. С пъти по-малко, в сравнение с в Румъния, Гърция и даже Сърбия.
В същото време с резултата в Токио България е втора мощ на Балканите, като единствено сърбите ни изпреварват единствено с два бронзови медала повече при еднакъв брой трофеи.
Зад нас остават Турция (2 златни, 2 сребърни и 9 бронзови медала), Гърция (2, 1, 9) и Румъния (1, 3, 0).
Спрямо другите страни от Европейски Съюз олимпийците ни подреждат България на 14-о място, изпреварвайки страни с надалеч по-висок стандарт като Австрия и Португалия.
Българският триумф е неосъществим и за спортистите на съвършено проведена страна като Израел (2, 0, 2), както и за шейховете от Саудитска Арабия (0, 1, 0), където се влагат колосални суми в спорта. При това
достижението в Токио идва с най-малката ни делегация от Берлин 1936-а насам,
като България беше показана от единствено 42-ма спортисти. За съпоставяне - в Сидни олимпийците ни бяха двойно повече - 91.
На завършилите Игри постигнахме и най-високия си % златни медали по отношение на общия брой оценки, като един от всеки два медала е златен.
Иначе представянето в Токио отприщи вълна от смешки, че за идващите Игри в Париж е най-добре да пратим единствено дами. Сега всички медали са заслуга единствено на нежния пол, въпреки и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, битка и карате.
Иначе трите ни трофеи са коктейл от здрав бой и сексапил. След успехите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева пристигна и огромната наслада от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани към този момент " диамантените девойки ", тъй като надминаха по триумф " златните гимнастички " от предходното потомство.
Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно. Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък ненапълно потвърдиха традициите ни в битката, където мъжете много се изложиха.
Сега още веднъж ще забележим огромно и въодушевено потупване по рамото, фотоси и похвали за олимпийците ни от първите хора в страната. В същото време, в случай че погледнем в стратегиите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа. Затова и очакванията за още по-добро показване на идващите Игри в Париж след 3 година наподобяват повече фантазия, в сравнение с причинност.
Еуфорията е оправдана, тъй като българите не съумяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, както и преди този момент в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама първенци, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова " изгреба " единствената ни купа, а борците прибавиха едно сребро и три бронза.
За триумфа в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше доста повече от народен авторитет. Там първенци станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които към този момент бяха постигнали международно равнище още преди рухването на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на остарялата школа, както и купата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян към този момент беше взел една купа в Атланта като играч на Армения.
Затова
пробуждането на българския спорт в страната на изгряващото слънце беше малко предстоящо.
Стадионите и залите, където упражняват родните национали, са надалеч от най-хубавите международни стандарти. Да не приказваме за всички екстри като възобновяване и застраховане на съперниците от чужбина. Бюджетът за спортни клубове, който заделя страната, през последните години пък е в границите на 6-7 милиона лв.. С пъти по-малко, в сравнение с в Румъния, Гърция и даже Сърбия.
В същото време с резултата в Токио България е втора мощ на Балканите, като единствено сърбите ни изпреварват единствено с два бронзови медала повече при еднакъв брой трофеи.
Зад нас остават Турция (2 златни, 2 сребърни и 9 бронзови медала), Гърция (2, 1, 9) и Румъния (1, 3, 0).
Спрямо другите страни от Европейски Съюз олимпийците ни подреждат България на 14-о място, изпреварвайки страни с надалеч по-висок стандарт като Австрия и Португалия.
Българският триумф е неосъществим и за спортистите на съвършено проведена страна като Израел (2, 0, 2), както и за шейховете от Саудитска Арабия (0, 1, 0), където се влагат колосални суми в спорта. При това
достижението в Токио идва с най-малката ни делегация от Берлин 1936-а насам,
като България беше показана от единствено 42-ма спортисти. За съпоставяне - в Сидни олимпийците ни бяха двойно повече - 91.
На завършилите Игри постигнахме и най-високия си % златни медали по отношение на общия брой оценки, като един от всеки два медала е златен.
Иначе представянето в Токио отприщи вълна от смешки, че за идващите Игри в Париж е най-добре да пратим единствено дами. Сега всички медали са заслуга единствено на нежния пол, въпреки и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, битка и карате.
Иначе трите ни трофеи са коктейл от здрав бой и сексапил. След успехите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева пристигна и огромната наслада от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани към този момент " диамантените девойки ", тъй като надминаха по триумф " златните гимнастички " от предходното потомство.
Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно. Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък ненапълно потвърдиха традициите ни в битката, където мъжете много се изложиха.
Сега още веднъж ще забележим огромно и въодушевено потупване по рамото, фотоси и похвали за олимпийците ни от първите хора в страната. В същото време, в случай че погледнем в стратегиите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа. Затова и очакванията за още по-добро показване на идващите Игри в Париж след 3 година наподобяват повече фантазия, в сравнение с причинност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ