Въпреки растящите дългове МВФ се затруднява да е от полза
На в миналото оживените улици към централата на МВФ във Вашингтон, окръг Колумбия, в този момент едвам може да се види жива душа. Служителите също стоят в постройката, заети с размисли. С повсеместното повишаване на държавните задължения мнозина от тях не престават да обикалят света, да беседват със страни, които към момента могат да вземат заеми и да убеждават кредиторите да дават облекчение на тези, които не могат. Но международният заемодател от последна инстанция е възпрепятстван от спор сред членовете му - тъкмо когато възходящите лихвени проценти заплашват да провокират гърмеж от неизпълнения.
Две години битка с пандемията и вдигани и налагани ограничавания раздуха световния дълг - както обществения, по този начин и частния. Само през 2020 година той e повишен с 28 процентни пункта до 256% от Брутният вътрешен продукт - най-голямото годишно нарастване на заемите след Втората международна война. През последните месеци, до момента в който централните банки покачват лихвените проценти, с цел да противодействат на инфлацията, разноските за обслужването им се усилиха, а с тях и търсенето на помощ от фонда. В множеството огромни нововъзникващи пазари към този момент болката е търпима. Нарастващата инфлация и потъващите валути към момента не са тласнали страни като Бразилия или Индия към рецесия.
Вместо това по-незабележима рецесия се разпростира в по-малките страни, лишени от твърда валута. Шри Ланка, Тунис, Ливан и Гана са все претенденти за заеми от МВФ. На 23 февруари фондът съобщи, че ще стартира договаряния с Украйна за вероятен дългов транш от 700 млн. $. Сред най-бедните в света към 60 страни повече от половината носят дългово задължение, което е допустимо са се наложи да бъде преструктурирано. Стойността може да е подценена: скорошен отчет на Световната банка откри, че 40% от страните с ниски приходи не са разгласили никакви данни за своя държавен дълг от 2020 година
Заеми единствено за който може да заплаща
МВФ има задоволително мощ да оказва помощ на платежоспособните страни. Ресурсите на фонда бяха увеличени след международната финансова рецесия, с което потенциалът му за разпределяне на заеми набъбна до 1 трлн. $ през днешния ден, спрямо 400 милиарда $ през 2010 година Организацията също по този начин подхожда креативен към компликациите на членовете, откогато стартира пандемията. Когато пазарите се стопиха при започване на 2020 година, МВФ вкара инструмент за краткосрочна ликвидност, посредством който страните с дефицит на парични средства могат да вземат евтини заеми. Бяха отпуснати и 170 милиарда $ посредством бързи кредитни механизми, сходни на общоприетите му стратегии за заеми, само че с по-малко условия.
Реклама
Миналия август МВФ обезпечи на всички свои членове нови специфични права на тираж (СПТ) на стойност 650 милиарда $ - квазивалута, употребена за увеличение на валутните запаси на страните. Тъй като СПТ се разпределят въз основа на приноса на членовете във фонда, по-голямата част от излъчванията отиде при богати страни. Само 21 милиарда $ бяха отпуснати на тези, които в действителност имаха потребност. Но фондът работи за основаване на концерн, посредством който някои СПТ, разпределени на по-богатите членове, да могат да бъдат налични за дълготрайно кредитиране на по-бедните. Въпреки че предходната година Г-20 даде обещание да заплати 100 милиарда $ за тръста, до момента са обезпечени едвам 60 милиарда
Подобни стратегии са осигурявали финансова поддръжка на доста платежоспособни страни, когато пазарите са пресъхвали. Но отпущането на заеми, без значение какъв брой е елементарно или на ниска цена, не оказва помощ изключително на страни, които са съвсем банкрутирали. Днес най-малко дузина страни дължат повече, в сравнение с биха могли да изплатят. Като се има поради нежната вероятност за напредък, замъглена от по-строга парична политика, слаба китайска стопанска система и геополитическо напрежение, тази група може да нарасне. Без облекчение на задълженията доста страни ще употребяват заеми от МВФ единствено с цел да се разплатят с други кредитори, с което задлъжнялостта към фонда ще пораства.
Трудно облекчение на задълженията
В предишното МВФ е употребявал преговорните си умения, с цел да убеди по-богатите членове да се откажат от част от парите, които им се дължат. През 2020 година тези старания доведоха до Инициатива за прекъсване на обслужването на дълга, посредством която 73 страни с ниски приходи получиха право на краткотраен мораториум върху дължимите заплащания. До края на програмата през декември предходната година близо 50 страни са се възползвали. Това е разрешило към 10 милиарда $ да бъдат употребявани за неотложни потребности. В допълнение МВФ спря и изплащането по някои задължения, предоставени на 29 доста небогати страни.
Но сходни прекъсвания не понижават товара на главния дълг, защото забавените заплащания на главницата и лихвите остават дължими. Затова през ноември 2020 година беше въведена нова самодейност на Г-20, наричана " обща рамка ". Пълният й крах да набере мощ - до момента единствено три страни са потърсили помощ под нейната закрила и нито една не е приключила процеса - се оказа още една политическа пречка за МВФ.
Реклама
Рамката трябваше да показа необятен набор от правила, които да се ползват към обособени страни в потребност от облекчение на дълга. Най-важното е, че тя трябваше да се разшири оттатък заемодателите от Парижкия клуб - държавни управления на богатия свят, които от дълго време си сътрудничат в случаи когато дадена страна изпадне в неплатежоспособност - и да включи частни кредитори и страни като Китай, Индия и Саудитска Арабия. Те обаче значително отхвърлиха да се спомагат. Това е огромен проблем. Докато преди десетилетие членовете на Парижкия клуб към момента предоставяха по-голямата част от държавните заеми на бедните страни, финансирането от Китай от ден на ден нараства: оповестените заеми от страната (които евентуално подценяват същинската сума) възлизат на почти половината от парите, които Китай дължи на други държавни управления.
Преструктурирането на подобен дълг е извънредно мъчно. В Китай има разнообразни отзиви за това дали и какъв брой облекчение да се обезпечи на кредитополучателите с несъразмерни задължения. Различни китайски институции вземат участие в задграничното кредитиране, не всички от които не са склонни да оказват помощ. А доста небогати страни не желаят да търсят облекчение от Китай, с цел да не отрежат бъдещия си достъп до китайско финансиране или по различен метод да си навлекат враждебността на китайското държавно управление.
МВФ в невъзможност
И въпреки всичко без присъединяване на други кредитори МВФ е в мъчно състояние: под напън от страна на политици от богатите страни за по-сериозни дейности в помощ на затруднените стопански системи, само че постоянно не в положение да даде стратегии, които да оказват помощ на страните да стабилизират финансите си. Някои критици подозират, че по този начин притиснат, фондът от време на време e надценявал вероятностите на страните, с цел да оправдае отпущането на заеми. През януари Кенет Рогоф, някогашен основен икономист на МВФ, написа, че толерантността на фонда рискува да трансформира институцията в благотворителна организация. Неотдавнашно авансово съглашение сред МВФ и Аржентина за рефинансиране на дължими на фонда 45 милиарда $ провокира необятни рецензии поради контури неразбираем проект за изплащането на заема.
Няма положителни други възможности на фонда. Неуспехът да се реализира съглашение с Аржентина би означавал за страната загуба на милиардите от МВФ и финансова злополука. Неговите водачи може би биха могли да бъдат по-настоятелни за снизходителността на Китай. Но нежеланието на Запада да усили 6-процентната тежест на гласа на страната в МВФ до стойност, която да подхожда на новата й икономическа мощност, направи Китай по-малко податлив да слуша. А опцията за увещание на Китай е дребна поради влошените му връзки със Запада.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
През 90-те години на предишния век МВФ и Световната банка, като се възползваха от миг на удобна интернационална конюнктура, проведоха Инициатива за тежко задлъжнелите небогати страни, посредством която бяха опростени задълженията на 37 стопански системи - като по-голямата част от финансирането пристигна от страни кредитори. Необходимите през днешния ден суми не са големи, само че все по-трудно наподобява огромните страни да се спогодят за каквото и да било. На 18 февруари срещата на Г-20 завърши без корав ангажимент за по-голямо облекчение на задълженията. Това е неприятен знак за МВФ. Без световно съдействие той бързо се трансформира в сянка на предходното си аз - също като мрачния спокоен квартал, където са ситуирани офисите му.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Две години битка с пандемията и вдигани и налагани ограничавания раздуха световния дълг - както обществения, по този начин и частния. Само през 2020 година той e повишен с 28 процентни пункта до 256% от Брутният вътрешен продукт - най-голямото годишно нарастване на заемите след Втората международна война. През последните месеци, до момента в който централните банки покачват лихвените проценти, с цел да противодействат на инфлацията, разноските за обслужването им се усилиха, а с тях и търсенето на помощ от фонда. В множеството огромни нововъзникващи пазари към този момент болката е търпима. Нарастващата инфлация и потъващите валути към момента не са тласнали страни като Бразилия или Индия към рецесия.
Вместо това по-незабележима рецесия се разпростира в по-малките страни, лишени от твърда валута. Шри Ланка, Тунис, Ливан и Гана са все претенденти за заеми от МВФ. На 23 февруари фондът съобщи, че ще стартира договаряния с Украйна за вероятен дългов транш от 700 млн. $. Сред най-бедните в света към 60 страни повече от половината носят дългово задължение, което е допустимо са се наложи да бъде преструктурирано. Стойността може да е подценена: скорошен отчет на Световната банка откри, че 40% от страните с ниски приходи не са разгласили никакви данни за своя държавен дълг от 2020 година
Заеми единствено за който може да заплаща
МВФ има задоволително мощ да оказва помощ на платежоспособните страни. Ресурсите на фонда бяха увеличени след международната финансова рецесия, с което потенциалът му за разпределяне на заеми набъбна до 1 трлн. $ през днешния ден, спрямо 400 милиарда $ през 2010 година Организацията също по този начин подхожда креативен към компликациите на членовете, откогато стартира пандемията. Когато пазарите се стопиха при започване на 2020 година, МВФ вкара инструмент за краткосрочна ликвидност, посредством който страните с дефицит на парични средства могат да вземат евтини заеми. Бяха отпуснати и 170 милиарда $ посредством бързи кредитни механизми, сходни на общоприетите му стратегии за заеми, само че с по-малко условия.
Реклама
Миналия август МВФ обезпечи на всички свои членове нови специфични права на тираж (СПТ) на стойност 650 милиарда $ - квазивалута, употребена за увеличение на валутните запаси на страните. Тъй като СПТ се разпределят въз основа на приноса на членовете във фонда, по-голямата част от излъчванията отиде при богати страни. Само 21 милиарда $ бяха отпуснати на тези, които в действителност имаха потребност. Но фондът работи за основаване на концерн, посредством който някои СПТ, разпределени на по-богатите членове, да могат да бъдат налични за дълготрайно кредитиране на по-бедните. Въпреки че предходната година Г-20 даде обещание да заплати 100 милиарда $ за тръста, до момента са обезпечени едвам 60 милиарда
Подобни стратегии са осигурявали финансова поддръжка на доста платежоспособни страни, когато пазарите са пресъхвали. Но отпущането на заеми, без значение какъв брой е елементарно или на ниска цена, не оказва помощ изключително на страни, които са съвсем банкрутирали. Днес най-малко дузина страни дължат повече, в сравнение с биха могли да изплатят. Като се има поради нежната вероятност за напредък, замъглена от по-строга парична политика, слаба китайска стопанска система и геополитическо напрежение, тази група може да нарасне. Без облекчение на задълженията доста страни ще употребяват заеми от МВФ единствено с цел да се разплатят с други кредитори, с което задлъжнялостта към фонда ще пораства.
Трудно облекчение на задълженията
В предишното МВФ е употребявал преговорните си умения, с цел да убеди по-богатите членове да се откажат от част от парите, които им се дължат. През 2020 година тези старания доведоха до Инициатива за прекъсване на обслужването на дълга, посредством която 73 страни с ниски приходи получиха право на краткотраен мораториум върху дължимите заплащания. До края на програмата през декември предходната година близо 50 страни са се възползвали. Това е разрешило към 10 милиарда $ да бъдат употребявани за неотложни потребности. В допълнение МВФ спря и изплащането по някои задължения, предоставени на 29 доста небогати страни.
Но сходни прекъсвания не понижават товара на главния дълг, защото забавените заплащания на главницата и лихвите остават дължими. Затова през ноември 2020 година беше въведена нова самодейност на Г-20, наричана " обща рамка ". Пълният й крах да набере мощ - до момента единствено три страни са потърсили помощ под нейната закрила и нито една не е приключила процеса - се оказа още една политическа пречка за МВФ.
Реклама
Рамката трябваше да показа необятен набор от правила, които да се ползват към обособени страни в потребност от облекчение на дълга. Най-важното е, че тя трябваше да се разшири оттатък заемодателите от Парижкия клуб - държавни управления на богатия свят, които от дълго време си сътрудничат в случаи когато дадена страна изпадне в неплатежоспособност - и да включи частни кредитори и страни като Китай, Индия и Саудитска Арабия. Те обаче значително отхвърлиха да се спомагат. Това е огромен проблем. Докато преди десетилетие членовете на Парижкия клуб към момента предоставяха по-голямата част от държавните заеми на бедните страни, финансирането от Китай от ден на ден нараства: оповестените заеми от страната (които евентуално подценяват същинската сума) възлизат на почти половината от парите, които Китай дължи на други държавни управления.
Преструктурирането на подобен дълг е извънредно мъчно. В Китай има разнообразни отзиви за това дали и какъв брой облекчение да се обезпечи на кредитополучателите с несъразмерни задължения. Различни китайски институции вземат участие в задграничното кредитиране, не всички от които не са склонни да оказват помощ. А доста небогати страни не желаят да търсят облекчение от Китай, с цел да не отрежат бъдещия си достъп до китайско финансиране или по различен метод да си навлекат враждебността на китайското държавно управление.
МВФ в невъзможност
И въпреки всичко без присъединяване на други кредитори МВФ е в мъчно състояние: под напън от страна на политици от богатите страни за по-сериозни дейности в помощ на затруднените стопански системи, само че постоянно не в положение да даде стратегии, които да оказват помощ на страните да стабилизират финансите си. Някои критици подозират, че по този начин притиснат, фондът от време на време e надценявал вероятностите на страните, с цел да оправдае отпущането на заеми. През януари Кенет Рогоф, някогашен основен икономист на МВФ, написа, че толерантността на фонда рискува да трансформира институцията в благотворителна организация. Неотдавнашно авансово съглашение сред МВФ и Аржентина за рефинансиране на дължими на фонда 45 милиарда $ провокира необятни рецензии поради контури неразбираем проект за изплащането на заема.
Няма положителни други възможности на фонда. Неуспехът да се реализира съглашение с Аржентина би означавал за страната загуба на милиардите от МВФ и финансова злополука. Неговите водачи може би биха могли да бъдат по-настоятелни за снизходителността на Китай. Но нежеланието на Запада да усили 6-процентната тежест на гласа на страната в МВФ до стойност, която да подхожда на новата й икономическа мощност, направи Китай по-малко податлив да слуша. А опцията за увещание на Китай е дребна поради влошените му връзки със Запада.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
През 90-те години на предишния век МВФ и Световната банка, като се възползваха от миг на удобна интернационална конюнктура, проведоха Инициатива за тежко задлъжнелите небогати страни, посредством която бяха опростени задълженията на 37 стопански системи - като по-голямата част от финансирането пристигна от страни кредитори. Необходимите през днешния ден суми не са големи, само че все по-трудно наподобява огромните страни да се спогодят за каквото и да било. На 18 февруари срещата на Г-20 завърши без корав ангажимент за по-голямо облекчение на задълженията. Това е неприятен знак за МВФ. Без световно съдействие той бързо се трансформира в сянка на предходното си аз - също като мрачния спокоен квартал, където са ситуирани офисите му.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ