Три причини за разход на масло, които сервизът може да премълчи
На доста водачи им се е случвало да отидат в сервиз с недоволство от висока консумация на моторно масло. Механикът, кимайки решително, дава присъда: " Това са уплътнения на клапаните, 100 %. " Давате пари, от време на време доста, и взимате колата с чувство за решен проблем. След седмици обаче историята се повтаря.
Смяната на маслените уплътнения постоянно е единствено върхът на айсберга
Трябва да бъдете наясно: уплътненията на клапаните, или уплътненията на клапанните стебла, с времето в действителност се повреждат и стартират да пропущат масло, само че техният „ принос “ към цялостния нараснал разход в множеството случаи е непретенциозен. Класическият признак е къс синкав пушек от ауспуха незабавно след пускане на мотора, изключително след дълъг престой на едно място. През нощта маслото постепенно се стича по клапанните пръти към цилиндрите и изгаря първоначално. Ако колата ви оставя синкав облак при всяко внезапно ускоряване или устойчиво " изяжда " литър масло на 1000 километра, маслените уплътнения нямат нищо общо с това.
За сервизите обаче най-лесния вид е да да стартират с маслени уплътнения, тъй като това е относително елементарна и маргинална задача, която не изисква демонтиране на целия мотор. Вземат пари, успокоявате се за малко, а когато казусът се върне, ви споделят: " Е, предупредихме те, че може да има нещо по-сериозно. "
Основният обвинен: бутални пръстени
В 90% от случаите, когато приказваме за сериозен разход на двигателно масло, отговорни са буталните пръстени. Тяхната задача е да отстраняват непотребното масло от стените на цилиндрите, оставяйки единствено тъничък филм за смазване. Когато нещо не е наред с пръстените, тази система се излиза от строя. И тук има два съществени сюжета.
Първият и най-често срещан е коксуване. Представете си холестеролни плаки в кръвоносните съдове. Ето нещо сходно, което се случва с пръстените. Поради ниско качествено гориво, прегряване и най-важното – редки смени на масло и непрекъснато шофиране на къси дистанции в градски тапи, маслото стартира да гори и образува твърди сажди. Тези сажди запушват дренажните отвори в пръстените и те губят подвижността си.
Резултатът? Маслото не се отстранява, а остава по стените на цилиндъра и гори дружно с горивото. Това е изключително правилно за актуалните малки турбо двигатели, които работят при доста по-интензивни температурни условия. Типичен сюжет за ежедневни пътувания от 5-10 км до и от работа, където моторът едвам съумява да се загрее. Това са идеални условия за коксуване.
Вторият сюжет е тривиално механично изхабяване. Това важи за коли с огромен пробег, които постоянно са с манипулиран километраж и притежателят не знае с какво се забърква. Пръстените и стените на цилиндрите се износват, празнините се усилват и маслото стартира да навлиза в горивната камера. Ако моторът в миналото бъде оставен да прегрее, по стените на цилиндрите могат да се образуват драскотини, които служат като микроканали за масло. В този случай разходът на масло ще бъде постоянен и няма да зависи от стила на шофиране.
Вентилационната система на картера също се пропуща като проблем
Има и друга причина, която постоянно се не помни, само че може да докара до пагубни последствия. Това е вентилационна система на картера, или PCV (Positive Crankcase Ventilation). С други думи, това са " белите дробове " на вашия мотор. По време на работа малко количество газове постоянно пробива в картера (двигателя). Задачата на PCV е да отклонява тези газове назад във всмукателния колектор, с цел да изгорят.
Сега си представете, че клапанът на тази система е заклещен или каналите са запушени със същата сажди. Газовете нямат къде да отидат, а в картера се основава ненужно налягане. И това налягане безусловно стартира да изстисква масло отвред. Част от пресираното масло лети непосредствено във въздухозаборника. Проверката и почистването или промяната на PCV клапан е дребна процедура спрямо ремонта на бутална група, само че по някаква причина постоянно се пренебрегва. Но на вятъра.
Може ли просто да добавите масло и да продължите?
Ако разходът е невисок (до 1 литър на 10 000 км), това може да е в естествения диапазон за някои мотори. Но в случай че добавяте литър всяка седмица, не. Първо, това е скъпо. Второ, изгарянето на масло убива катализатора (чиято цена е все по-висока) и запушва свещите и клапаните с сажди, което води до още повече проблеми.
Какво е декарбонизация и в действителност ли оказва помощ?
Декарбонизацията е процедура за разчистване на бутални пръстени от въглеродни отлагания благодарение на специфични химикали. Той може да бъде ефикасен в ранните стадии, когато пръстените към момента не са изгубили еластичността си и няма механични повреди по стените на цилиндрите. Това е доста по-евтино от главен ремонт, тъй че си коства да опитате, само че не е панацея, написа automedia.
Какъв разход на двигателно масло се смята за естествен?
Повечето производители задават " естествен " разход до 0.5-1 литър на 10 000 км за атмосферни мотори и до 1 литър на 5000 км за турбокомпресорни. Всичко над това е причина за сериозна диагноза. Въпреки това, почтено казано, вярно обслужване на мотора (8000-10 000 км) на практика не би трябвало да изисква допълнение.
Може ли неверното масло да аргументи повишен разход?
Да. Ако налеете прекомерно " разредено " масло в изхабен мотор (например 0W-20 вместо целесъобразните 5W-40), то ще изтича по-лесно през увеличените празнини. Това не е повода за казуса, а ослепителен негов признак. Винаги следвайте рекомендациите на производителя за вискозитет.
Истинската цена на казуса с разхода на масло не е цената на тубата, която заплащат. Това е цената на проблемите, които игнорирате. Навременната и точна диагностика постоянно ще коства по-малко от промяната на блокирал мотор или запушен катализатор. Не позволявайте признаците да бъдат лекувани — търсете корена на казуса.
Смяната на маслените уплътнения постоянно е единствено върхът на айсберга
Трябва да бъдете наясно: уплътненията на клапаните, или уплътненията на клапанните стебла, с времето в действителност се повреждат и стартират да пропущат масло, само че техният „ принос “ към цялостния нараснал разход в множеството случаи е непретенциозен. Класическият признак е къс синкав пушек от ауспуха незабавно след пускане на мотора, изключително след дълъг престой на едно място. През нощта маслото постепенно се стича по клапанните пръти към цилиндрите и изгаря първоначално. Ако колата ви оставя синкав облак при всяко внезапно ускоряване или устойчиво " изяжда " литър масло на 1000 километра, маслените уплътнения нямат нищо общо с това.
За сервизите обаче най-лесния вид е да да стартират с маслени уплътнения, тъй като това е относително елементарна и маргинална задача, която не изисква демонтиране на целия мотор. Вземат пари, успокоявате се за малко, а когато казусът се върне, ви споделят: " Е, предупредихме те, че може да има нещо по-сериозно. "
Основният обвинен: бутални пръстени
В 90% от случаите, когато приказваме за сериозен разход на двигателно масло, отговорни са буталните пръстени. Тяхната задача е да отстраняват непотребното масло от стените на цилиндрите, оставяйки единствено тъничък филм за смазване. Когато нещо не е наред с пръстените, тази система се излиза от строя. И тук има два съществени сюжета.
Първият и най-често срещан е коксуване. Представете си холестеролни плаки в кръвоносните съдове. Ето нещо сходно, което се случва с пръстените. Поради ниско качествено гориво, прегряване и най-важното – редки смени на масло и непрекъснато шофиране на къси дистанции в градски тапи, маслото стартира да гори и образува твърди сажди. Тези сажди запушват дренажните отвори в пръстените и те губят подвижността си.
Резултатът? Маслото не се отстранява, а остава по стените на цилиндъра и гори дружно с горивото. Това е изключително правилно за актуалните малки турбо двигатели, които работят при доста по-интензивни температурни условия. Типичен сюжет за ежедневни пътувания от 5-10 км до и от работа, където моторът едвам съумява да се загрее. Това са идеални условия за коксуване.
Вторият сюжет е тривиално механично изхабяване. Това важи за коли с огромен пробег, които постоянно са с манипулиран километраж и притежателят не знае с какво се забърква. Пръстените и стените на цилиндрите се износват, празнините се усилват и маслото стартира да навлиза в горивната камера. Ако моторът в миналото бъде оставен да прегрее, по стените на цилиндрите могат да се образуват драскотини, които служат като микроканали за масло. В този случай разходът на масло ще бъде постоянен и няма да зависи от стила на шофиране.
Вентилационната система на картера също се пропуща като проблем
Има и друга причина, която постоянно се не помни, само че може да докара до пагубни последствия. Това е вентилационна система на картера, или PCV (Positive Crankcase Ventilation). С други думи, това са " белите дробове " на вашия мотор. По време на работа малко количество газове постоянно пробива в картера (двигателя). Задачата на PCV е да отклонява тези газове назад във всмукателния колектор, с цел да изгорят.
Сега си представете, че клапанът на тази система е заклещен или каналите са запушени със същата сажди. Газовете нямат къде да отидат, а в картера се основава ненужно налягане. И това налягане безусловно стартира да изстисква масло отвред. Част от пресираното масло лети непосредствено във въздухозаборника. Проверката и почистването или промяната на PCV клапан е дребна процедура спрямо ремонта на бутална група, само че по някаква причина постоянно се пренебрегва. Но на вятъра.
Може ли просто да добавите масло и да продължите?
Ако разходът е невисок (до 1 литър на 10 000 км), това може да е в естествения диапазон за някои мотори. Но в случай че добавяте литър всяка седмица, не. Първо, това е скъпо. Второ, изгарянето на масло убива катализатора (чиято цена е все по-висока) и запушва свещите и клапаните с сажди, което води до още повече проблеми.
Какво е декарбонизация и в действителност ли оказва помощ?
Декарбонизацията е процедура за разчистване на бутални пръстени от въглеродни отлагания благодарение на специфични химикали. Той може да бъде ефикасен в ранните стадии, когато пръстените към момента не са изгубили еластичността си и няма механични повреди по стените на цилиндрите. Това е доста по-евтино от главен ремонт, тъй че си коства да опитате, само че не е панацея, написа automedia.
Какъв разход на двигателно масло се смята за естествен?
Повечето производители задават " естествен " разход до 0.5-1 литър на 10 000 км за атмосферни мотори и до 1 литър на 5000 км за турбокомпресорни. Всичко над това е причина за сериозна диагноза. Въпреки това, почтено казано, вярно обслужване на мотора (8000-10 000 км) на практика не би трябвало да изисква допълнение.
Може ли неверното масло да аргументи повишен разход?
Да. Ако налеете прекомерно " разредено " масло в изхабен мотор (например 0W-20 вместо целесъобразните 5W-40), то ще изтича по-лесно през увеличените празнини. Това не е повода за казуса, а ослепителен негов признак. Винаги следвайте рекомендациите на производителя за вискозитет.
Истинската цена на казуса с разхода на масло не е цената на тубата, която заплащат. Това е цената на проблемите, които игнорирате. Навременната и точна диагностика постоянно ще коства по-малко от промяната на блокирал мотор или запушен катализатор. Не позволявайте признаците да бъдат лекувани — търсете корена на казуса.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ