На милостта на естествения подбор от зората на живота, нашите

На милостта на естествения асортимент от зората на живота, нашите предшественици се приспособяват, чифтосват и умират, предавайки дребни генетични разновидности, които в последна сметка вършат хората това, което сме през днешния ден.

Но еволюцията към този момент не е обвързана строго с гените, твърди ново изследване. Вместо това човешката просвета може да движи еволюцията по-бързо, в сравнение с генетичните разновидности могат да работят.

В тази идея еволюцията към този момент не изисква генетични разновидности, които дават преимущество за оцеляване, да се предават и да стават необятно публикувани. Вместо това наученото държание, предадено посредством културата, са „ разновидностите “, които обезпечават преимущества за оцеляване. Тази по този начин наречена културна еволюция в този момент може да оформи ориста на човечеството по-силно от естествения асортимент, настояват откривателите.

„ Когато вирусът нападна даден тип, той нормално става ваксиниран против този вирус посредством генетична еволюция “, сподели съавторът на проучването Зак Ууд, от Училището по биология и екология към Университета в Мейн, пред Live Science. Такава еволюция работи постепенно, защото тези, които са по-податливи, умират и единствено тези, които оцеляват, предават гените си.

Но в днешно време хората не би трябвало да се приспособяват към сходни закани генетично. Вместо това се приспособяваме, като създаваме ваксини и други медицински интервенции, които не са резултат от работата на един човек, а по-скоро от активността на доста хора, надграждащи върху насъбраните „ разновидности “ на културното познание. Чрез създаването на ваксини човешката просвета усъвършенства своята групова „ имунна система “, споделя съавторът на проучването Тим Уоринг, доцент по моделиране на социално-екологични системи в университета в Мейн.

И от време на време културната еволюция може да докара до генетична еволюция. „ Класическият образец е приемливост към лактоза “, сподели Уоринг пред Live Science. „ Пиенето на краве мляко стартира като културна линия, която по-късно води до [генетичната] еволюция на група хора. “ В този случай културната смяна предшества генетичната смяна, а не противоположното.

Концепцията за културна еволюция стартира от самия татко на еволюцията, сподели Уоринг. Чарлз Дарвин схваща, че държанието може да еволюира и да се съобщи на потомството тъкмо както са физическите черти, само че учените по негово време имат вяра, че измененията в държанието са наследени. Например, в случай че една майка има линия, която я подтиква да научи щерка си да търси храна, тя ще съобщи тази наследствена линия на щерка си. На собствен ред щерка й може да има по-голяма възможност да оцелее и вследствие на това тази линия ще стане по-често срещана измежду популацията.

Уоринг и Ууд настояват в новото си изследване, оповестено в списанието Proceedings of the Royal Society B, че в някакъв миг от човешката история културата стартира да изтръгва постепенен надзор от нашето ДНК. И в този момент, споделят те, културната смяна ни разрешава да се развиваме по способи, по които биологичните промени сами по себе си не биха могли.

Ето за какво: Културата е насочена към групите и хората в тези групи си приказват, учат се и се имитират. Тези групови държания разрешават на хората да предават акомодации, които са научили посредством просвета, по-бързо, в сравнение с гените могат да предадат сходни изгоди за оцеляване. Човек може да научи умения и информация от съвсем безграничен брой други хора за малко време и от своя страна да популяризира тази информация на доста други. И колкото повече хора могат да се учат, толкоз по-добре.

Големите групи вземат решение проблемите по-бързо от по-малките групи, а междугруповата конкуренция подтиква акомодации, които могат да оказват помощ на тези групи да оцелеят. С разпространяването на концепциите културите развиват нови черти.

За разлика от това, човек наследява единствено генетична информация от двама родители и натрупва релативно малко инцидентни разновидности в техните яйцеклетки или сперматозоиди, което лишава към 20 години, с цел да се съобщи на техните деца. Това е просто доста по-бавен ритъм на смяна.

„ Тази доктрина от дълго време назрява “, споделя Пол Смалдино, доцент по когнитивни и осведомителни науки в Калифорнийския университет в Мерсед, който не е обвързван с това проучване. „ Хората от дълго време работят, с цел да опишат по какъв начин еволюционната биология взаимодейства с културата. “

Възможно е, допускат откривателите, появяването на човешката просвета да съставлява основен постепенен стадий.
„ Техният огромен мотив е, че културата е идващото еволюционно преходно положение “, сподели Смалдино пред Live Science.

През цялата история на живота основните преходни положения са имали големи резултати върху темпото и посоката на еволюцията. Еволюцията на клетките с ДНК е огромно преходно положение и по-късно, когато идват по-големи кафези с органели и комплицирани вътрешни структури, това още веднъж промени играта. Сглобяването на кафези в растения и животни е друга огромна морска смяна, както и еволюцията на секса, преходът към живот на сушата и така нататък Всяко от тези събития трансформира метода, по който еволюцията е работила, и в този момент хората може да са в средата на следващата еволюционна промяна. Все още може да се развиваме и генетично, само че това може към този момент да не е решаващия надзор за човешкото оцеляване.

„ В доста дълготраен проект ние допускаме, че хората се развиват от обособени генетични организми до културни групи, които действат като суперорганизми, сходно на колониите на мравки и кошерите “, сподели Уоринг в изказване. Но генетиката задвижва пчелните фамилии, до момента в който човешкият суперорганизъм ще съществува в друга категория, напълно своя. Не е ясно по какъв начин ще наподобява този суперорганизъм в далечното бъдеще, само че най-вероятно това ще бъде основната движеща мощ на развиването.