Живей, приятелю, живей… Евстати БУРНАСКИ
На Матей Шопкин
Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
с цел да не паднеш в техен плен!
Живей, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото другар
на детските си висини!
Живей, когато ти се плаче
или до рев си погнусен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
Живей, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И в случай че всичко си отрекъл,
повикай слънцето извън.
Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността стартира жестоко
железни устни да кове!
Живей, с гласа и препирните
на дребните си дъщери!
Изстинеш ли напълно, пробвай
ледът искра да сътвори!
Живей, даже да си излъган
от личната си орис
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко! А когато
животът към този момент изгори,
вдигни се отново и без излишък
останките му събери.
Живей и всяка адска горещина
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!
