На кръстопът между два континента - Европа и Азия, край

На кръстопът сред два континента - Европа и Азия, край Свиленград, е ситуирана неповторима средновековна византийска цитадела, която и до през днешния ден споделя историите на жителите си, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Средновековната цитадела " Неутзикон ", или както е по-известна - крепостта Мезек, се намира на нагорнище западно от село Мезек. Построяването на крепостта до село Мезек евентуално е към края на ХІ и началото на ХІІ в., евентуално по време на ръководството на византийския император Алексий І Комнин (1081-1118).

Съоръжението има форма на погрешен четириъгълник с размери почти 60 на 100 м. Мезешката цитадела е най-добре непокътнатото барикада в Родопите и едно от най-добре непокътнатите в цяла България.

За византийската цитадела и до през днешния ден се знае прекомерно малко.

Крепостта е основана, с цел да бъде гранична стражева, и главната й функционалност е била да охранява териториите сред реките Арда и Марица. В нея са ситуирани 9 кули с височина до 10 метра.

До края на 14-ти век е изпълнявала функционалностите си на византийска цитадела, като по това време се образува Османската империя, и регионът пада под турско иго.

Крепостта има девет отбранителни кули със заоблена форма и височина над 10 м., като едната от кулите се е употребила за затвор. Стените й са построени от дялан камък, споен с бял хоросан, като от външната страна има три декоративни пояса от червени тухли.

Интересен факт е, че температурата в гробницата е непрекъсната: към 18-19 градуса.

На южната страна, която е била най-уязвима, кулите са пет на брой (две ъглови и три по фронта), на западната страна, където е основния вход на крепостта, кулите са две на брой, а на добре предпазените заради естеството на терена северна и източна страни има по една кула. Най-интересно устроена е разположената в югозападния завършек на крепостта кула. Тя е и най-добре непокътнатата. Имала е три, разграничени с гредоред етажи, като на горните два е имало бойници.

Първите изследвания в региона са направени през 30-те години на ХХ в. При извършените археологически разкопки са открити огромно количество фрагменти от керамични съдове, каменни мелници и други предмети на бита, украшения, и други

При изследванията от 1937 и 1983 година при южната и при северната крепостна стена са открити две зърнохранилища с овъглено жито.

Била доста добре непокътната до началото на 20 век.

Част от нея е разрушена към 1900 година, когато от стените й са взети голямо количество камъни за построяването на турските казарми в Свиленград.

Още един забавен факт е, че крепостта е издигната на стратегическо място, което и до през днешния ден удивлява откривателите: на тъкмо 150 километра от Пловдив; на тъкмо 150 км. от Бяло море; на тъкмо 150 км. от Черно море; на тъкмо 300 км. от София; и на тъкмо 300 км. от Истанбул.

Една от атракциите в крепостта е бункерът, останал от Втората международна война. Той е ситуиран на видно място, като в действителност задачата му е била да заблуди съперника.

Истинският бункер се намира наоколо до него и е замаскиран с камъни от крепостта и в действителност наподобява на още една кула. Дълго време е считан от археолозите за 10-тата кула на крепостта./БГНЕС