Коледни размисли за добротата на човека
На Коледа не ми се пишат политически нелепости. Лошото е, че в последно време и в останалите дни от годината все по-малко ми се пишат. Когато приказваме за политика, безусловно би трябвало да обособим две страни и да застанем от едната. Обикновено ги отъждествяваме с положителното и злото и се мъчим да убедим тези, които ни слушат, че страната, на която сме застанали е точно положителното, а другата е злото. Измисляме хитроумни критерии и парадигми, обрисуваме безспорни признаци, по които се познават едното и другото - ето, този е демократ, затова е добър; ето, оня е подкупен, затова е неприятен. И пропущаме да отбележим какъв брой в действителност корумпирани демократи пъплят по лицето на майката планета. Какъв е корумпираният демократ - добър или неприятен. Най-смешно става тогава, когато към този момент сме прокарали разграничителната линия, към този момент сме си избрали страна и сме застанали на нея, и внезапно се оказва, че и от двете страни на тази линия стоят корумпирани демократи. Но щом един път сме се определили, за нас отсамните са единствено демократи, а оттатъшните - единствено корумпирани. Когато един подкупен демократ прекрачи линията, той незабавно се трансформира от едното в другото, само че в никакъв случай двете дружно. За тези, за които до момента е бил демократ, към този момент е подкупен, а пък за тези, за които е бил подкупен, към този момент е демократ. А индивидът просто е сменил полето за кариерна реализация, сменил е партията, нищо друго. Ето по тази причина към този момент не ми се написа за политика.
Всъщност в устрема си да застанем на едната или на другата страна в политическия спор, пропущаме да видим, че тези две противоположни на пръв взор страни в действителност са една, а нашето естествено място е от другата. На стадиона агитките на " Левски " и ЦСКА стоят в два срещуположни бранша и си мятат кръвясали погледи, само че ние, или хайде по-добре - аз, - тъй като започнах да приказвам за себе си, постоянно заставам отвън стадиона и за мен няма сини почитатели и червени почитатели, а единствено почитатели, без самият аз да съм подобен. Това обаче въобще не значи, че " няма ляво, няма дясно " - да не бърза да се радва Христо Иванов. Това значи единствено, че постоянно можеш да прокараш такава разграничителна линия, съгласно която двама антагонисти да се окажат дружно от едната страна. През Втората международна война, а и доста години след нея, нямаше по-ярко изразени антагонисти от Хитлер и Сталин, само че с времето все по-често те се оказват от една и съща страна - от страната на тоталитаризма.
И въпреки всичко има разграничителни линии, които са задоволително обобщаващи, с цел да бъдат признати като универсални. Една от тях е директно обвързвана с Рождество Христово, с Коледа.
Какво е Коледа? Трескаво извършване на покупки, придобиване на тонове нездравословна храна за възрастните и на тонове пластмаса за децата. Но за какво е това придобиване? Разбира се, с цел да зарадваме околните си в тихата и свята нощ. Но за какво в тази нощ желаеме да зарадваме околните си? Единствено, с цел да им покажем какъв брой доста ги обичаме. А любовта? Тя за какво е преобладаващото възприятие край огнището? С какво тази нощ е по-особена от другите, та в нея любовта се лее като в никакъв случай различен път? Защото в тази нощ Бог Слово, Един от Троицата, поради нас, индивидите, се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. Но за какво му е на Бог да се въплъщава и да става човек? Много просто - с цел да извърши и приключи Сътворението. А за какво сътворението е незавършено? Защото индивидът е повреден от злото и прегрешението, в него положително и зло са смесени, сплавени и слети и мъчно, дори невероятно е да се отдели едното от другото. Добрата човешка природа толкоз се е сраснала със злото, че сама към този момент не може да се откъсне от него и по този начин индивидът е некадърен да се уподоби на своя Творец, а това е основната цел и смисълът на живота. Затова Божествената природа по загадъчен метод би трябвало да се съчетае с човешката - неслитно, неотлъчно, неразлъчно и непроменяемо. Когато това се случи, а то след пребиваването на Христос измежду нас се случва непрестанно на границата сред вечността и времето, тогава индивидът ще почине и ще се роди още веднъж, очистен и, въпреки към момента неверен, кадърен да бъде банален. Това е празничното събитие, което честваме на Коледа и по тази причина то е толкоз празнично. Рождеството е началото на успеха над злото и единствено едно събитие е по-празнично от него - Възкресението, което бележи краят на успеха над злото. Затова Коледа е толкоз празнична, по тази причина водещото възприятие през тези дни е любовта и по тази причина основна фигура е фамилията, в което природата " човечество " намира своята целокупност и комплектност, фамилията, в което се реализира Божият проект за индивида.
Когато Божият проект за индивида се извършва, нищо не значат агитките на стадиона. По Коледа мнозина проникновени мислители ще ви обяснят още веднъж за страните, за това коя е вярната страна, с цел да застанете на нея. Тези мислители са представители на едната универсална част от човечеството. Както знаем, човечеството в най, но в най-общи линии се дели на два типа индивиди - такива, които имат вяра, че по природа са положителни, и други, които се тормозят, че не са чак толкоз положителни. Първите са последователи на теорията за еволюцията, в която един инцидентен атом се е събрал с други инцидентни атоми и е почнал, гонен от незнайна нужда, да се усложнява, да се усъвършенства, да става все по-добър и по-добър, до момента в който най-после реализира съвършенството на добрината - homo sapiens. Действително, в случай че погледнем нещата по този начин, не би трябвало да има нищо по-добро от индивидите. Но от кое място тогава се взимат неприятните индивиди? Те, видите ли, са почтени жертви на неприятната среда. А кой я основава неприятната среда? Как кой! Лошите индивиди, несъмнено! На нали тъкмо това питахме - от кое място са се взели те? Все едно... Според тази доктрина индивидът се ражда добър и няма нищо по-съвършено и по-висше от човешкия разум, който е кадърен да се оправи с всяко предизвикателство на стихийната, въпреки и симпатична, природа.
Вторите се придържат към учението за Сътворението и грехопадението. Те имат вяра, че индивидът е напоен от зло и заради това е кадърен на какви ли не низости и нелепости. Разбира се, това не е непоправимо, само че по никакъв начин не е елементарно. Нужно е освен, както към този момент споменахме, събитие от ранга на Боговъплъщението, само че и съществени старания от страна на личността (не на индивида, който е нещо напълно друго и по принцип е наказан на самота).
И ето ги най-накрая двата типа хора. Първите желаят да поправят света (в това число и другите хора), а вторите желаят да поправят себе си, считайки че по този метод светът ще се поправи самичък, в случай че въобще светът ги интересува чак в такава степен - тези хора усещат себе си минувачи в този свят, запътили се към безконечната си татковина.
Очевидно е, че първата скица не работи. Очевидно е най-много в работата на парламентите в демократичните страни. Вижте нашето законодателство, сътворено от нашия парламент. Чудесно законодателство! Нищо му няма. Единственият му проблем е, че мнозина не желаят да го съблюдават, тъй като следват законите на своето осквернено сърце, а тези закони са напълно разнообразни от тези, които пишат парламентите. Следователно какво би трябвало да усъвършенстваме - законите още веднъж и още веднъж до пристъп - или осквернените сърца?
Законът на Стария Завет е доста елементарен, състои се от 10 точки. Законът на Новия Завет е още по-прост, състои се от една точка. Но в случай че осъществим тази една единствена точка, няма да са ни нужни никакви други закони. А тази точка гласи (цитирам по памет): обичайте Бог (Истината, Доброто, Красотата) от цялата си душа, повече от себе си, а близък обичайте като себе си.
Ето по тази причина " духът на Коледа ", коледното възприятие е не друго, а точно любовта. Защото любовта е законът на Новия Завет, а Новият Завет стартира с раждането на Христос, т.е. от Коледа.
Надявам се, съумях да обясня ненапълно за какво в тези дни не ми се приказва за политика. В тези дни всички викове за " наши " и " ваши " ми се сливат в едно монотонно бълбукане, което най-вече да ми провокира сладка сънливост. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Всъщност в устрема си да застанем на едната или на другата страна в политическия спор, пропущаме да видим, че тези две противоположни на пръв взор страни в действителност са една, а нашето естествено място е от другата. На стадиона агитките на " Левски " и ЦСКА стоят в два срещуположни бранша и си мятат кръвясали погледи, само че ние, или хайде по-добре - аз, - тъй като започнах да приказвам за себе си, постоянно заставам отвън стадиона и за мен няма сини почитатели и червени почитатели, а единствено почитатели, без самият аз да съм подобен. Това обаче въобще не значи, че " няма ляво, няма дясно " - да не бърза да се радва Христо Иванов. Това значи единствено, че постоянно можеш да прокараш такава разграничителна линия, съгласно която двама антагонисти да се окажат дружно от едната страна. През Втората международна война, а и доста години след нея, нямаше по-ярко изразени антагонисти от Хитлер и Сталин, само че с времето все по-често те се оказват от една и съща страна - от страната на тоталитаризма.
И въпреки всичко има разграничителни линии, които са задоволително обобщаващи, с цел да бъдат признати като универсални. Една от тях е директно обвързвана с Рождество Христово, с Коледа.
Какво е Коледа? Трескаво извършване на покупки, придобиване на тонове нездравословна храна за възрастните и на тонове пластмаса за децата. Но за какво е това придобиване? Разбира се, с цел да зарадваме околните си в тихата и свята нощ. Но за какво в тази нощ желаеме да зарадваме околните си? Единствено, с цел да им покажем какъв брой доста ги обичаме. А любовта? Тя за какво е преобладаващото възприятие край огнището? С какво тази нощ е по-особена от другите, та в нея любовта се лее като в никакъв случай различен път? Защото в тази нощ Бог Слово, Един от Троицата, поради нас, индивидите, се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. Но за какво му е на Бог да се въплъщава и да става човек? Много просто - с цел да извърши и приключи Сътворението. А за какво сътворението е незавършено? Защото индивидът е повреден от злото и прегрешението, в него положително и зло са смесени, сплавени и слети и мъчно, дори невероятно е да се отдели едното от другото. Добрата човешка природа толкоз се е сраснала със злото, че сама към този момент не може да се откъсне от него и по този начин индивидът е некадърен да се уподоби на своя Творец, а това е основната цел и смисълът на живота. Затова Божествената природа по загадъчен метод би трябвало да се съчетае с човешката - неслитно, неотлъчно, неразлъчно и непроменяемо. Когато това се случи, а то след пребиваването на Христос измежду нас се случва непрестанно на границата сред вечността и времето, тогава индивидът ще почине и ще се роди още веднъж, очистен и, въпреки към момента неверен, кадърен да бъде банален. Това е празничното събитие, което честваме на Коледа и по тази причина то е толкоз празнично. Рождеството е началото на успеха над злото и единствено едно събитие е по-празнично от него - Възкресението, което бележи краят на успеха над злото. Затова Коледа е толкоз празнична, по тази причина водещото възприятие през тези дни е любовта и по тази причина основна фигура е фамилията, в което природата " човечество " намира своята целокупност и комплектност, фамилията, в което се реализира Божият проект за индивида.
Когато Божият проект за индивида се извършва, нищо не значат агитките на стадиона. По Коледа мнозина проникновени мислители ще ви обяснят още веднъж за страните, за това коя е вярната страна, с цел да застанете на нея. Тези мислители са представители на едната универсална част от човечеството. Както знаем, човечеството в най, но в най-общи линии се дели на два типа индивиди - такива, които имат вяра, че по природа са положителни, и други, които се тормозят, че не са чак толкоз положителни. Първите са последователи на теорията за еволюцията, в която един инцидентен атом се е събрал с други инцидентни атоми и е почнал, гонен от незнайна нужда, да се усложнява, да се усъвършенства, да става все по-добър и по-добър, до момента в който най-после реализира съвършенството на добрината - homo sapiens. Действително, в случай че погледнем нещата по този начин, не би трябвало да има нищо по-добро от индивидите. Но от кое място тогава се взимат неприятните индивиди? Те, видите ли, са почтени жертви на неприятната среда. А кой я основава неприятната среда? Как кой! Лошите индивиди, несъмнено! На нали тъкмо това питахме - от кое място са се взели те? Все едно... Според тази доктрина индивидът се ражда добър и няма нищо по-съвършено и по-висше от човешкия разум, който е кадърен да се оправи с всяко предизвикателство на стихийната, въпреки и симпатична, природа.
Вторите се придържат към учението за Сътворението и грехопадението. Те имат вяра, че индивидът е напоен от зло и заради това е кадърен на какви ли не низости и нелепости. Разбира се, това не е непоправимо, само че по никакъв начин не е елементарно. Нужно е освен, както към този момент споменахме, събитие от ранга на Боговъплъщението, само че и съществени старания от страна на личността (не на индивида, който е нещо напълно друго и по принцип е наказан на самота).
И ето ги най-накрая двата типа хора. Първите желаят да поправят света (в това число и другите хора), а вторите желаят да поправят себе си, считайки че по този метод светът ще се поправи самичък, в случай че въобще светът ги интересува чак в такава степен - тези хора усещат себе си минувачи в този свят, запътили се към безконечната си татковина.
Очевидно е, че първата скица не работи. Очевидно е най-много в работата на парламентите в демократичните страни. Вижте нашето законодателство, сътворено от нашия парламент. Чудесно законодателство! Нищо му няма. Единственият му проблем е, че мнозина не желаят да го съблюдават, тъй като следват законите на своето осквернено сърце, а тези закони са напълно разнообразни от тези, които пишат парламентите. Следователно какво би трябвало да усъвършенстваме - законите още веднъж и още веднъж до пристъп - или осквернените сърца?
Законът на Стария Завет е доста елементарен, състои се от 10 точки. Законът на Новия Завет е още по-прост, състои се от една точка. Но в случай че осъществим тази една единствена точка, няма да са ни нужни никакви други закони. А тази точка гласи (цитирам по памет): обичайте Бог (Истината, Доброто, Красотата) от цялата си душа, повече от себе си, а близък обичайте като себе си.
Ето по тази причина " духът на Коледа ", коледното възприятие е не друго, а точно любовта. Защото любовта е законът на Новия Завет, а Новият Завет стартира с раждането на Христос, т.е. от Коледа.
Надявам се, съумях да обясня ненапълно за какво в тези дни не ми се приказва за политика. В тези дни всички викове за " наши " и " ваши " ми се сливат в едно монотонно бълбукане, което най-вече да ми провокира сладка сънливост. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ