На какво се делят партиите и техните избиратели? Леви и

На какво се разделят партиите и техните гласоподаватели? Леви и десни, либерали и консерватори, еврофедералисти и евроскептици, промигранти и антимигранти? На това може би също, само че то е мимолетно – през днешния ден е по този начин, на следващия ден е другояче, едно време консерваторите бяха монархисти, през днешния ден са националисти; едно време либералите бяха капиталисти, през днешния ден са културни марксисти. А какви ще станат на следващия ден, това знаят единствено Баба Ванга и Нострадамус.

Трябва да открием нещо по-трайно, за което да се хванем, с цел да не повърнем през борда на своята люшкаща се цивилизация.

Преди всичко партиите и техните гласоподаватели не се разделят на едно и също.

Избирателите се разделят на такива, които внасят в бюджета (данъкоплатци), и такива, които изнасят от бюджета (организации на дотации, администрация, в това число и частни компании, разчитащи на монополно състояние, обезпечено им от страната с нейната войска, полиция, съдилища и затвори; вторите продават наложителни услуги като топлинно счетоводство, гражданска отговорност, трудова медицина и т.н.). Историята назовава тези две групи „ стада и пастири “, „ плебеи и робовладелци “, „ крепостни и феодали “, „ пролетариат и експлоататори “, а в пандиза им викат „ шматки и тарикати “.

Що се отнася до партиите, те също се разделят на две, или най-малко би трябвало да се разделят, в случай че желаят да предложат някаква конспирация. Те съществуват, с цел да организират политики. Всяка политика се дефинира от някаква идеология (кьоравият интерес и проведената кражба също е идеология), а пък тя произлиза от мирогледа.

Кой е главният въпрос на философията – „ Кой съм аз и за какво съм тук? “, „ Знам ли това, което знам, или знам, че не знам това, което си фантазирам, че знам, а в действителност не знам? “? Това също, само че в основата е въпросът на всички въпроси: „ Има ли Бог? “.

Да, от стотина години хората като че ли са се съгласили, че няма, само че в предходните хилядолетия е било друго. Тогава, тъкмо както в този момент, на мнозина звучи налудничаво, че светът е основан по креативната воля на безначална и безкрайна персона, би звучало налудничаво и догатката, че животът се е самозародил инцидентно и е почнал да се усложнява от единствено себе си в една по природата си разпадаща се и опростяваща се нежива среда.

Така или другояче, последователите и на двете гледища са задоволително многочислени, с цел да бъдат политически значими. И в действителност би било доста забавно (и честно), в случай че партиите, преди са се дефинират като леви и десни, демократични или консервативни, отговорят има ли Бог, или няма. Иначе към този момент са изпаднали в смешното състояние да приказват едно и също – всички са ЗА демокрацията и всички са ПРОТИВ корупцията; всички са ЗА високи приходи и пенсии и всички са ПРОТИВ проведената престъпност. Автобусът е един и обслужва курса от Горно до Долно Нанагорнище. Има значение само кой ще го кара и партиите се надпреварват да оферират всяка своя водач. Това не е политика. Аз може да желая да отида другаде, а не в Долно Нанагорнище.

Затова би било доста освежаващо, в случай че партиите стартират пропагандата си с отговор на въпроса: Има ли Бог? Ще се учудите по какъв начин трагично въздейства този отговор върху всяка съответна политика, в случай че несъмнено, партиите благоволят да бъдат откровени.

За тези, които отговорят, че има Бог, животът е основан съзнателно, с някаква цел. Времето има начало и край.

За тези, които отговорят, че няма Бог, животът е зародил инцидентно, само че неизбежно, тъй като вселената е безкрайна както в пространството, по този начин и във времето, затова и най-невероятната случайност ще се случи, и то освен един път, само че безчет доста пъти. В един безконечен свят безчет доста Бойко Борисовци в един и същи миг споделят едни и същи думи, като са го правили непроменяемо безпределно обратно във времето и ще го вършат непроменяемо безпределно напред във времето. От тази позиция светът дори не е възниквал, ами постоянно е бил, пулсирайки сред безчет огромни гърмежи.

Онези, за които няма Бог, виждат гибелта като завършек на всичко, до момента в който тези, за които има Бог, виждат в гибелта начало на всичко. Те гледат на този свят като на нещо краткотрайно, в което са единствено преминаващи пасажери, като на учебно заведение, в което човек се учи да познава Бог. Как мислите: без значение ли са тези разлики във възгледите за гибелта? Не оказват ли въздействие възгледите за живота и гибелта върху идеологиите, оттова върху политиките и най-сетне върху профилите на политическите партии? Как купува жилища политик, за който гибелта е завършек на всичко, и по какъв начин купува подобен, за който е начало на всичко?

Онези, които имат вяра, че няма Бог, считат, че индивидът е добър и (преди всичко!) идеален като апотеоз на еволюцията, затова щастието е негово неотменимо право, а заниманието – последна цел на всяко изпитание.

Онези, които имат вяра, че има Бог, също считат, че индивидът е добър и няма по какъв начин да е другояче, откакто е основан по облик и сходство Божие, само че се ражда повреден поради грехопадението на предците, довело до увреда и цялото създание. Човек живее не да се забавлява, а с цел да се опита с труд и изпитание да се завърне в първичното си безгрешно положение, без да има гаранция, че ще успее. Как мислите: би ли имало разлика в държанието на политик, който се мисли за идеален, и подобен, който се бори да се усъвършенства?

За тези, съгласно които няма Бог, историята е безкрайна и циклична. Или е безредна, или се подчинява на някакви закони, сходни на естествените – безлични, инцидентни и еволюирали по незнайна нам логичност.

За тези, съгласно които има Бог, историята е линейна, устремена като стрела от своето начало (Едемската градина) към своя край (Страшния съд), когато това, което назоваваме „ време “, ще свърши и светът ще бъде пресътворен. Как мислите: такива фундаментални разлики в мирогледа дали не се отразяват и на идеологиите?

Парадокс. В същото време, в което невярващите в Бог одобряват историята за циклична, безредна (или вероятно безлично закономерна) и безкрайна, в същото това време са склонни да одобряват, че тя е свършила, достигайки съвършенството на модерния човек и демократичната парламентарна народна власт, след която историята към този момент няма какво да измисли и ѝ остава само да популяризира тази дефинитивна система по цялата планета, а в недалечно бъдеще и по други планети и звезди.

Следващ абсурд. В същото време, в което невярващите в Бог афишират края на историята, имат вяра, че светът е жертван на безконечен напредък и рационализация. Защо? Ами тъй като, когато историята свърши, свършва единствено ей тази история и се трансформира диалектически в нещо друго, което продължава да се усъвършенства и модернизира. И по този начин, до момента в който овладеем галактиката, вселената и всичко останало. После ще му мислим. Но те пък, паравселените, са безбройни, тъй като светът е безконечен освен в пространството и времето, само че и в паралелните структури.

Напротив, тези, които имат вяра, че има Бог, се притесняват, че целият този „ напредък “ (характерен прочее единствено за последните има-няма 200 години) ще свърши рано или късно и по-скоро рано, в сравнение с късно, и по-скоро по противен, в сравнение с по удобен за индивида метод. Затова и класическата фантастика се дели на утопии и антиутопии.

Но има една разлика сред приемащите и отхвърлящите съществуването на Бог, която е по-важна и по-характерна от всички останали – парадигмите на относителните и безспорните неща. За тези, които отхвърлят съществуването на Бог, истината, положителното и хубостта са относителни, тъй като зависят от междучовешки конвенции, а пък индивидът е мерило за всичко. За другите, които одобряват съществуването на Бог, точно Бог, а не индивидът е мерило за всичко, затова истината, положителното и хубостта са безспорни, отвън волята и преценките на хората.

Вярвам ще се съгласите, че отговорът на въпроса „ Има ли Бог? “ е основен за полезностите и политиките на партиите. Нека всяка партия, преди да вдигне лозунгите в какви периоди и с какъв брой ще увеличи пенсиите, да отговори на него, пък хората ще си създадат изводите по какъв начин да гласоподават. Лично аз оттук насетне, в случай че реша да гласоподавам, ще запитвам всеки претендент: „ Има ли Бог? “. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.