Мумифицираният монах с яките очила
На живописния тайландски остров Ко Сумаи, в храма Уат Кунарам, седи мумифицираното тяло на един от най-известните монаси в света – Луанг Фо Даенг. Забележително добре непокътнато, тялото на Луанг е изложено на показ някъде от 70-те години на предишния век в храма и е там и до през днешния ден. То е съвсем непроменено от деня, когато е умрял, като се изключи чифт слънчеви очила Ray-Ban, които са добавени по-късно. И по този начин, по какъв начин тялото му остава толкоз добре непокътнато и за какво изобщо носи очила?
Роден някъде през 1894 година в Ко Сумай, Луанг Фо Даенг става духовник в 20-те си години. Той обаче остава духовник единствено за няколко месеца и взема решение да живее естествен живот. Тези два месеца като духовник въпреки всичко оказват надълбоко въздействие върху живота му и управлява дейностите му през идващите десетилетия. Например, по време на Втората международна война, Луанг, който в това време става финансово много сполучлив предприемач, подарява огромни суми пари, както и облекла, и медикаменти на нуждаещите се.
Той става толкоз добър медитатор, че може да медитира в продължение на над 15 дни едновременно като през този интервал той нито се движи, нито употребява храна или питиета. Затова той и постоянно е предупреждаван от лекарите, че тежко вреди на тялото си. Както можете да си визиите, по време на тези сесии той губи огромна част от телесната си маса. В резултат на това Луанг Фо Даенг става звезда измежду жителите на Ко Сумай и мнозина пътуваха до храма, с цел да го видят и да се учат от него. В допълнение към впечатляващите си медитативни качества, Фо е прочут с опростения си метод на живот като в естествен ден яде единствено едно и също просто ястие и постоянно от една и съща купа.
Мумията на Рамзес II
Според монасите във Ват Кхунарам, където Луанг Фо Даенг служи като свещеник, малко след 79-ия му рожден ден през 1973 година, Луанг планувал личната си гибел и споделя, че ще се мумифицира, което е изцяло допустимо, само че и много трудно и лишава извънредно доста време. Подготвяйки се, той желае от учениците му да му построят „ изправен ковчег “ от стъкло, в който тялото му да бъде изложено на показ, в случай че успее да се мумифицира. Крайната му цел е останките му да послужат като безконечен завет на будистката религия в преходността на човешкото битие. За страдание, по какъв начин тъкмо се е подготвил да се мумифицира, не е ясно.
След като подготовката му завършва, през 1973 година, Фо Даен сяда да медитира за финален път в живота си (поне в земния му живот). Когато неговите почитатели откриха, че той е умрял, до момента в който медитира, те небрежно вършат изправения ковчег, който той искаше, и сложиха тялото му вътре, където да изчакат и да видят дали ще се трансформира в мумия или. Ако се разложи, той оставя указания останките му да бъдат кремирани. Ако не се, както споменахме, той изиска те да го изложат на показ.
В сходство с предсмъртните му стремежи, когато тялото му не се разлага, беше изложено на показ в Уат Кхунарам. Близо три десетилетия по-късно, през 2002 година, останките му към момента са на външен тип в удивително добра форма, което подтиква откриватели от Научния институт по биоантропология да го подложат на малко проучвания. В процеса, наред с други неща, те му вършат и рентгенографски разбори. Резултатите? Удивително е, че органите му, в това число и мозъкът, също към момента са удивително добре непокътнати, малко или доста са се свили от дехидратация, само че другояче към момента са си там непокътнати. Но една от дребното елементи на тялото на Луанг Фо Даенг, които съумяват да изгният, бяха очите му, които потъват в черепа му малко откакто умира. Това става проблем за монасите, които желаят да покажат натрупа на Луанг Фо Даенг съгласно последните му стремежи, тъй като децата, които посещават храма, са напълно разбираемо ужасени от безочното му лице повече, в сравнение с от самото му мумифициране.
След като обмислят въпроса известно време, монасите от храма взимат много новаторско решение просто да покрият очните му гнезда с чифт очила, което освен ще ги закрие, само че и ще го направи да наподобява много моден. Оттогава Луанг Фо Даенг носи слънчеви очила. И вследствие на неговото удивително добре непокътнато тяло, по този начин и на стилния му маниер, предходното му тяло се трансформира в най-известната атракция на храма.
Между другото, още едно забавно нещо, което изследването на изследователския институт по биоантропология откри при проучването на тялото, е, че в някакъв миг гущер (или гущери) съумява да снесе яйца в очните му гнезда и черепа, както и в устата и гърлото му…
Монасите от Уат Кхунарам не възразяват посетителите да снимат и даже да вършат видеоклипове на тялото на Луанг Фо Даенг (стига да го вършат по оправдателен начин), а храмът е безвъзмезден за визити, което значи, че изображения на тази фешън мумия има много за тези, които не могат да стигнат до храма.
…
Говорейки за луди неща, които монасите могат да създадат, някои тибетски монаси могат да управляват температурата на кожата си посредством медитация. Доказва се, че могат да покачат температурата на кожата си, измерена от пръстите на краката и на ръцете им, с до 8 градуса по Целзий.
Учени от Харвардския университет, водени от Хърбърт Бенсън, за първи път съумяха да изучат тези монаси с помощта на Далай Лама, който посещава Харвард през 1979 година и се съгласява да им помогне, да ги свърже и да убедят монасите да им разрешат да ги учат. Съответно през 80-те години Университетът прави поредност от визити на отдалечените манастири на тези монаси в Хималаите. Там освен откриват, че монасите могат да трансформират температурата си, само че също по този начин и откриват група в Сиким, Индия, която може да понижи метаболизма им с до 64% (за съпоставяне – когато спим метаболизмът ни пада единствено с 10-15%).
