Рязко, на 180 градуса: запазената марка на Борисов
На изключително съвещание, свикано от завърналия се от Мюнхен Бойко Борисов, ГЕРБ реши да възвърне преференциалното гласоподаване „ по подобаващ метод ”. Управляващата партия отстъпи и на друго искане на опозицията - ще има нов състав на ЦИК.
Вече трети мандат сме очевидци на тази тактичност, която бихме могли да назовем „ тангото на Борисов ” - водачът на ГЕРБ, а под неговия контрол и партията му, имат навика внезапно, на 180 градуса да трансформират позицията си по съществени политически тематики.
Освен сравненията с тангото, с похвата в древногръцката покруса deus ex machina и с реминисценциите за холивудската сценка „ положително ченге-лошо ченге ”, аналогии могат да бъдат почерпени и от битките сред абсолютния монарх и Народното събрание. А при положение, че отчетем нормалното за Борисов театрално ругаене на съгрешилите министри и депутати, не можем да пропуснем и сравнението със султана, който се прибира от странство и дисциплинира членовете на Дивана (навремето върховен орган в ислямските страни), заедно с Великия везир - палави мишоци, разрешили си да си поиграят в отсъствието на котарака. В „ Политиката като предопределение ” Макс Вебер дефинира Дивана като един от архетипите на актуалния министерски съвет.
Като в " Хиляда и една нощ "
Политическият пиар на премиера Борисов наподобява въодушевен от наситената с усет на фурми ориенталска атмосфера на „ Хиляда и една нощ ”. Според легендата, халифът Харун ал-Рашид обичал да обикаля превдварително решен из улиците на Багдад, с цел да чуе какво приказват хората („ ал-Рашид ” значи „ обективен ”). По-късно водачи като някогашния норвежки министър председател Столтенберг (сега общоприет секретар на НАТО), който се маскира като таксиметров водач, също употребяват тази концепция. На Борисов обаче не му се постанова да се дегизира - той от много време си гради имидж на човек от народа, който свободно се смесва с „ тълпата ”.
В демократичната епоха държавниците не се нуждаят от разходки под прикритие. Има други начини: в демократичните политически системи, най-малко на доктрина, нужната на властниците „ противоположна връзка ” подават медиите, социолозите, опозиционните партии и прочие В модерна България обаче персоналният контакт с големеца, който накланя благосклонно глава, с цел да чуе тегобите на „ дребния човек ”, си остава главен и незаместим политически инструмент. А в страна със подвластни медии и великански размери на корупцията този инструмент още повече заздравява чувството, че „ нищо няма да стане ”, в случай че се търси решение на казуса в границите на открития правов ред. Нормите са просто фасада, прикриваща всевластието на безредното управническо его. Не е нужно да вършим далечни исторически екскурзии и археологически разкопки, с цел да намерим корените на тази процедура. Самият Борисов признава: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски „ са ми като два университета ”.
Поредният троен аксел на ГЕРБ
Но да се върнем към случая с „ ремонта на ремонта ” на Изборния кодекс. Какъв ще бъде резултатът от следващия троен аксел на ГЕРБ? Първо, посредством спешен пиар бе конфискувана несъзнателно подадената на опозицията комфортна топка. Реанимирането на преференциите лиши в зародиш силата на митингите. Обезсмислят се също възможното несъгласие на президента Радев и сезирането на Конституционния съд от омбудсмана Манолова. Така ГЕРБ за прощален път осуетиха една застрашаваща спокойствието им рецесия, трансформирайки я в стихия в чаша вода. Не е изключено Българска социалистическа партия още веднъж да преглътнат гордостта си и да се върнат в пленарната зала. Социалистите мъчно ще оправдаят отсъствието си единствено с позицията си за машинното гласоподаване. Предстоят значими съвещания, да вземем за пример по отношение на обновяването на ЦИК. За илюстрация: съгласно член 46 от Изборния кодекс, ръководителят, зам.-председателите и секретарят на ЦИК се избират от Народно събрание. Твърди се, че госпожа Нинова желае промяна на членовете на ЦИК от Българска социалистическа партия, тъй като са излъчени от остарялото управление на партията.
Второ, „ извъртанията ” надали ще се отразят изключително отрицателно на имиджа на ръководещите. С признанието си, че ГЕРБ са подкрепили Движение за права и свободи за измененията в Изборния кодекс в името на „ стабилността ”, господин Цветанов позволи тежка политическа неточност. Той разкри Движение за права и свободи като стожер на ръководството - факт, който опозицията повтаря неуморно към този момент две години. В понеделник обаче „ виновността ” за „ ремонта ” небрежно бе трансферирана на НФСБ, а публиката комфортно не помни, че Движение за права и свободи са внесли измененията.
Забележете коментара на председателката на Народно събрание госпожа Караянчева: „ В рамките на днешния ден това, което министър председателят съобщи (т.е. връщането към status quo ante във връзка с преференциите, б.а.), ще бъде изпълнено ”. Г-жа Караянчева чувала ли е за правилото на разделяне на управляващите? Да, в доста парламентарни републики властовият център е точно в министерския съвет. Но най-малко от кумова срама е добре депутатите на ГЕРБ и изключително шефът на Народното събрание да не демонстрират на всички, че са персонална благосъстоятелност на партийния водач.
В същото време от лагера на ГЕРБ към този момент рационализират „ тангото ”. Според господин Цветанов, „ Борисов постоянно е подготвен да направи отстъпка, той не е властнически водач като Корнелия Нинова ”. А ръководителят на правната комисия Кирилов заключи: „ ГЕРБ е национална партия и се съобразяваме с тренда ”. Макар вторият лупинг да беше противопоставен на първия, той също бил в името на „ стабилността ”. Изобщо: начело непоклатимост, откъм гърба непоклатимост, а по средата чиста проба непоследователност. И бакалски сметки.
Носталгия по мощната длан на " бащицата "
В умозаключение: наподобява, че господин Борисов ръководи към този момент трети мандат не макар, а с помощта на своето майсторско танго. Но триумфът на премиерските лупинги откроява демократичния недостиг в българската политическа просвета. Три десетилетия след началото на демократичните промени, вместо да е зареден с жилави съпротивителни сили против аспирациите на нарцистичната персона, суверенът си остава нерешителен гражданин, изпълнен с носталгия по мощната длан на „ бащицата ”.
Вече трети мандат сме очевидци на тази тактичност, която бихме могли да назовем „ тангото на Борисов ” - водачът на ГЕРБ, а под неговия контрол и партията му, имат навика внезапно, на 180 градуса да трансформират позицията си по съществени политически тематики.
Освен сравненията с тангото, с похвата в древногръцката покруса deus ex machina и с реминисценциите за холивудската сценка „ положително ченге-лошо ченге ”, аналогии могат да бъдат почерпени и от битките сред абсолютния монарх и Народното събрание. А при положение, че отчетем нормалното за Борисов театрално ругаене на съгрешилите министри и депутати, не можем да пропуснем и сравнението със султана, който се прибира от странство и дисциплинира членовете на Дивана (навремето върховен орган в ислямските страни), заедно с Великия везир - палави мишоци, разрешили си да си поиграят в отсъствието на котарака. В „ Политиката като предопределение ” Макс Вебер дефинира Дивана като един от архетипите на актуалния министерски съвет.
Като в " Хиляда и една нощ "
Политическият пиар на премиера Борисов наподобява въодушевен от наситената с усет на фурми ориенталска атмосфера на „ Хиляда и една нощ ”. Според легендата, халифът Харун ал-Рашид обичал да обикаля превдварително решен из улиците на Багдад, с цел да чуе какво приказват хората („ ал-Рашид ” значи „ обективен ”). По-късно водачи като някогашния норвежки министър председател Столтенберг (сега общоприет секретар на НАТО), който се маскира като таксиметров водач, също употребяват тази концепция. На Борисов обаче не му се постанова да се дегизира - той от много време си гради имидж на човек от народа, който свободно се смесва с „ тълпата ”.
В демократичната епоха държавниците не се нуждаят от разходки под прикритие. Има други начини: в демократичните политически системи, най-малко на доктрина, нужната на властниците „ противоположна връзка ” подават медиите, социолозите, опозиционните партии и прочие В модерна България обаче персоналният контакт с големеца, който накланя благосклонно глава, с цел да чуе тегобите на „ дребния човек ”, си остава главен и незаместим политически инструмент. А в страна със подвластни медии и великански размери на корупцията този инструмент още повече заздравява чувството, че „ нищо няма да стане ”, в случай че се търси решение на казуса в границите на открития правов ред. Нормите са просто фасада, прикриваща всевластието на безредното управническо его. Не е нужно да вършим далечни исторически екскурзии и археологически разкопки, с цел да намерим корените на тази процедура. Самият Борисов признава: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски „ са ми като два университета ”.
Поредният троен аксел на ГЕРБ
Но да се върнем към случая с „ ремонта на ремонта ” на Изборния кодекс. Какъв ще бъде резултатът от следващия троен аксел на ГЕРБ? Първо, посредством спешен пиар бе конфискувана несъзнателно подадената на опозицията комфортна топка. Реанимирането на преференциите лиши в зародиш силата на митингите. Обезсмислят се също възможното несъгласие на президента Радев и сезирането на Конституционния съд от омбудсмана Манолова. Така ГЕРБ за прощален път осуетиха една застрашаваща спокойствието им рецесия, трансформирайки я в стихия в чаша вода. Не е изключено Българска социалистическа партия още веднъж да преглътнат гордостта си и да се върнат в пленарната зала. Социалистите мъчно ще оправдаят отсъствието си единствено с позицията си за машинното гласоподаване. Предстоят значими съвещания, да вземем за пример по отношение на обновяването на ЦИК. За илюстрация: съгласно член 46 от Изборния кодекс, ръководителят, зам.-председателите и секретарят на ЦИК се избират от Народно събрание. Твърди се, че госпожа Нинова желае промяна на членовете на ЦИК от Българска социалистическа партия, тъй като са излъчени от остарялото управление на партията.
Второ, „ извъртанията ” надали ще се отразят изключително отрицателно на имиджа на ръководещите. С признанието си, че ГЕРБ са подкрепили Движение за права и свободи за измененията в Изборния кодекс в името на „ стабилността ”, господин Цветанов позволи тежка политическа неточност. Той разкри Движение за права и свободи като стожер на ръководството - факт, който опозицията повтаря неуморно към този момент две години. В понеделник обаче „ виновността ” за „ ремонта ” небрежно бе трансферирана на НФСБ, а публиката комфортно не помни, че Движение за права и свободи са внесли измененията.
Забележете коментара на председателката на Народно събрание госпожа Караянчева: „ В рамките на днешния ден това, което министър председателят съобщи (т.е. връщането към status quo ante във връзка с преференциите, б.а.), ще бъде изпълнено ”. Г-жа Караянчева чувала ли е за правилото на разделяне на управляващите? Да, в доста парламентарни републики властовият център е точно в министерския съвет. Но най-малко от кумова срама е добре депутатите на ГЕРБ и изключително шефът на Народното събрание да не демонстрират на всички, че са персонална благосъстоятелност на партийния водач.
В същото време от лагера на ГЕРБ към този момент рационализират „ тангото ”. Според господин Цветанов, „ Борисов постоянно е подготвен да направи отстъпка, той не е властнически водач като Корнелия Нинова ”. А ръководителят на правната комисия Кирилов заключи: „ ГЕРБ е национална партия и се съобразяваме с тренда ”. Макар вторият лупинг да беше противопоставен на първия, той също бил в името на „ стабилността ”. Изобщо: начело непоклатимост, откъм гърба непоклатимост, а по средата чиста проба непоследователност. И бакалски сметки.
Носталгия по мощната длан на " бащицата "
В умозаключение: наподобява, че господин Борисов ръководи към този момент трети мандат не макар, а с помощта на своето майсторско танго. Но триумфът на премиерските лупинги откроява демократичния недостиг в българската политическа просвета. Три десетилетия след началото на демократичните промени, вместо да е зареден с жилави съпротивителни сили против аспирациите на нарцистичната персона, суверенът си остава нерешителен гражданин, изпълнен с носталгия по мощната длан на „ бащицата ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ