Мъдър е този, който знае кога да спре - правила за здраве от Изтока
На Изток още през 7 век китайският доктор Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дългоденствие:
Не слушай нищо, което те нервира, не приказва празни приказки, не прави непотребни придвижвания, не задържай в главата си суетни мисли.
Животът ни се дава за наслада и по тази причина няма потребност да се напрягаме, тревожим и преуморяваме заради нещо, което не си коства.
Но това не значи, че би трябвало да се предаваме на напразното забавление и безучастие – в случай че седиш дълго, ще си навредиш на тялото, в случай че лежиш дълго, ще навредиш на дишането, в случай че стоиш дълго, ще навредиш на костите, в случай че вървиш дълго, ще навредиш на мускулите.
Мъдър е този, който знае по кое време да спре. Това значи, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата основава ритъма, а от покоя произлиза всяко придвижване.
Неговите почитатели са доразвили теорията на своя предходник няколко съществени правила за положително здраве и дълъг живот:
Лицето би трябвало по-често да се масажира. Косата би трябвало по-често да се разресва. Очите би трябвало непрекъснато да се движат. Ушите би трябвало непрекъснато да бъдат нащрек. Горните и долните зъби би трябвало непрекъснато да се допират. В устата постоянно би трябвало да има слюнка. Дишането би трябвало да бъде леко. Сърцето би трябвало да бъде постоянно умерено. Съзнанието би трябвало да бъде постоянно отворено. Гърбът постоянно би трябвало да бъде изправен. Коремът би трябвало по-често да се гали. Гърдите постоянно би трябвало да бъдат свободни. Речта не би трябвало да бъде многословна. Кожата би трябвало да бъде леко овлажнена.Хуан Тинцзян , академик от 9 век, дава следните препоръки:
След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете.
След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете.
След като сте изживели живота си без да се поддавате на свидливост и злоба, можете да си отдъхнете.
Още от дълбока античност учителите на Китай са говорили за сходството сред сезоните и стадиите в човешкия живот.
Детството е „ пролетта на живота ”. Децата са доста преносими, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на дейните дейности и радостните игри, време на напредък и бързи промени.
Младостта е „ лятото на живота ”. Време за реализиране на физическа и нравствена зрялост. В този интервал на индивида са свойствени явен разум, физическо здраве, само че най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.
Зрелостта е „ есента на живота ”, когато събираме плодовете на виталния си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са целокупност на душата, изисканост на характера, обединение на думите с делата. Човекът става източник на естетика и покой.
Старостта е „ зимата на живота ”. Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на остарелия са бранене на личните сили и напътствие на младите, единение на мозъка и възприятията.
Подбрал за вас Валентин Митков; източник: my-spirala.net
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
