Специално: Свидетелски разказ на медиците, отзовали се след катастрофата на „Струма“
На фона на загадката дали седем или осем са оживелите от пламналия рейс, наш екип се срещна със незабавните медици, които още на 12 минута са се отзовали на сигнала за нещастието.
Пред екипа ни те описват, че са извозили с колите за спешна помощ седем потърпевши, които са съумели да разбият прозореца и да се спасят.
Те ни демонстрират клип, сниман единствено 10 минути след сигнала за случая.
„ Първото, което видяхме – около пътя имаше огън като линия. Не знаехме от какво е. После видяхме и горящия рейс. Гореше доста, аз минах около него. Беше ме боязън, бях с отворени прозорци, да не се взриви като минаваме “, разяснява Павел Музийски.
Минута по-късно идват още 2 коли за спешна помощ. С една от тях придвижват по едно и също време четирима от избавените.
Така четири минути след идването, първата колата за спешна помощ към този момент пътува към Пирогов.
Последен в болничното заведение е откаран мъжът, който съумява да разбие прозореца.
„ По време на превоза той ми ракзаза, че е седял на задната седалка на атобуса. Чул е мощен удар и е почнал автобуса да пламти. Той скочил и с крайници, който му е потърпевш е счупил стъклото и е скочил през прозореца, с цел да се избави. През цялото време викаше, плачеше и търсеше сина си. Бил на предната седалка. Звънеше му по джиесема, телефонът даваше свободно “, спомня си Лорина Николова.
Веднага по-късно екипите се връщат при рейса - с вяра, че има още оживели.
„ Картината беше ужасяваща – те са се опитвали да излязат. Не знам, Господ да ни елементарни и на нас, и на всички тях. Ако не е било огъня, съгласно мен е нямало да има починали от злополуката “, счита доктор Валери Симеонов.
По-късно, още веднъж коли за спешна помощ извозват останалите, към този момент умряли хора.
Пред екипа ни те описват, че са извозили с колите за спешна помощ седем потърпевши, които са съумели да разбият прозореца и да се спасят.
Те ни демонстрират клип, сниман единствено 10 минути след сигнала за случая.
„ Първото, което видяхме – около пътя имаше огън като линия. Не знаехме от какво е. После видяхме и горящия рейс. Гореше доста, аз минах около него. Беше ме боязън, бях с отворени прозорци, да не се взриви като минаваме “, разяснява Павел Музийски.
Минута по-късно идват още 2 коли за спешна помощ. С една от тях придвижват по едно и също време четирима от избавените.
Така четири минути след идването, първата колата за спешна помощ към този момент пътува към Пирогов.
Последен в болничното заведение е откаран мъжът, който съумява да разбие прозореца.
„ По време на превоза той ми ракзаза, че е седял на задната седалка на атобуса. Чул е мощен удар и е почнал автобуса да пламти. Той скочил и с крайници, който му е потърпевш е счупил стъклото и е скочил през прозореца, с цел да се избави. През цялото време викаше, плачеше и търсеше сина си. Бил на предната седалка. Звънеше му по джиесема, телефонът даваше свободно “, спомня си Лорина Николова.
Веднага по-късно екипите се връщат при рейса - с вяра, че има още оживели.
„ Картината беше ужасяваща – те са се опитвали да излязат. Не знам, Господ да ни елементарни и на нас, и на всички тях. Ако не е било огъня, съгласно мен е нямало да има починали от злополуката “, счита доктор Валери Симеонов.
По-късно, още веднъж коли за спешна помощ извозват останалите, към този момент умряли хора.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




